Апаратът не прави диагностиката
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Апаратът не прави диагностиката

Апаратът не прави диагностиката

Под 10% от бременностите са проблемни, патологично протичащи и раждането трябва да бъде направлявано и следено под лупа

-Д-р Мазнейкова, казвате, че от АГ специалността сте избрали А-то неслучайно.

- Акушерството, тази А част е най-голямото предизвикателство. Колкото и банално да е, ние най-малко се сблъскваме с трагедията в края на човешкия живот. Ние срещаме началото и то е най-хубавото. Това е едната страна. Другата, най-отговорната част е, че се грижим девет месеца за двама души. И ако проследите внимателно, за нищо не се говори и пише така, както за проблемите, свързани точно с акушерството. Те са и най-драматични и болезнени. Ако има проблем, има загинала родилка или бебе, това е най-тежката част от живота на семейството.

- Открай време се казва – родилката е с единия крак в гроба. Но условията са много различни днес.

- Точно така. Но какво се промени? Защото акушерството не е само жената да износи и да роди. Проблемите стават все по-големи – първо, защото жените раждат вече в много по-напреднала възраст, второ, раждат все по-малко и трето - очакванията на родителите към тяхното едно или максимум две деца е те да бъдат здрави, красиви, умни, да нямат никакви интелектуални и физически недъзи. Това като че ли промени нашата дисциплина страшно много. Започнахме да мислим как да разберем дали едно бебе е здраво или болно. Ако е болно, дали можем да го лекуваме, след като се роди. Ако не можем, да предложим на родителите евентуално прекъсване на бременността. И, разбира се, да водим максимално щадящо раждане - по тази причина и процентът на цезаровите сечения нарасна многократно. Ако преди години е било при три до пет жени от сто, сега процентът върви от петдесет до седемдесет. Това е едната страна, а другата е, че всеки втори лекар не иска да поеме такава огромна отговорност. Защото никога не знаем как ще завърши нормалното раждане.

- Приемливо ли е броят на ражданията с цезарово сечение да е толкова висок?

-Аз мисля, че е неоправдано висок. За мен в съвременните условия като че ли оправдано е да правим около 30 процента цезарово сечение. Едва ли ще стигнем до 5-6 на сто, защото и патологията се увеличи. А тя се дължи, на първо място, на начина на живот. Освен това вече сме в състояние много по-навреме да открием проблем, така че да го решим. Навремето, като са слушали с дървената слушалка тоновете, са се пропускали много от състоянията, водещи до трайни увреждания, заради недостатъчен приток на кръв към бебето. Това сега го избягваме точно с продължително мониториране - следим тоновете през цялото време. И предотвратяваме мозъчни увреждания при продължителен недостиг на кислород именно чрез своевременно цезарово сечение. Все повече правим щадящи раждания при много малки бебета, което преди е било немислимо. Тоест, ако едно преждевременно раждане или едно раждане на бебе с малко тегло преди е било обречено, ние сега правим щадящите цезарови сечения. Защото бебе, което тежи 700 грама, няма как да издържи 12 часа родилен процес без мозъчни увреждания. Не одобрявам цезарово сечение по желание, в никакъв случай. Това са дебати в световен мащаб. Трябва да е оправдана такава намеса, да не забравяме природното, естественото раждане.

- Днес по-удобно за семействата е жената да роди след 30 и дори след 35 години, дават ли си сметка за цената на това надлъгване с физиологията?

- Според моето лично схващане жената трябва да роди първото си дете до 30 и второто до 35-годишна възраст – това е златен стандарт. Макар и трудно, жената на и след 40 все по-малко има шанса по естествен начин да стане майка, биологичният часовник започва да брои обратно. Разбира се, с инвитро методиките възрастовата граница няма край. Парадоксът е в това, че жени, които не могат да бъдат майки по някаква причина или са забавили тази стъпка, решават да износят плод, който се е получил от млада и здрава донорка и мъж с потентни сперматозоиди. Голямото предизвикателство е жената да носи бебе, което е сто процента чуждо за нея. Защото имунната система на майката е създадена така, че тя девет месеца да задържи плода, който е петдесет процента чужд за нея. Известно е, че над 15 на сто от жените в първите три месеца може да изхвърлят плода. И една от причините е точно имунологичен конфликт. Когато има два чужди материала, процесът на отхвърляне е много по-активен, на усложненията също - високо кръвно налягане, отлепване на плацентата, недоизносване и т.н.

- Информация ли липсва за сериозните рискове, та се поемат явно нерядко?

- Не мисля, но животът тече, отношението към майчинството и жената се променя съществено. Така че по-скоро е емоционална незрялост и недооценка на обективните неща. И до голяма степен - болната ми тема! - това е налагането на едно инфантилно чалгаджийско поведение сред младите жени, които копират своите „модели“. С този начин на живот, с полово предавани инфекции идва момент, в който не е чак толкова лесно да станат майки. И докато се лекуват, се навъртат още и още години... Стават жертва на силиконови еталони, на безконтролни сексуални контакти. И когато видя младо момиче с промени, насочващи към инфекция с човешки папилома вирус и питам колко партньори е имала - обичайно бройката варира между 5 и 15. А са по на 18-20 години и абсолютно не се стесняват да го кажат.

- Кои са най-силните притеснения за бъдещата майка?

- Не повече от 10% от бременностите са проблемни, патологично протичащи и раждането трябва да бъде направлявано и следено под лупа. Изходът на едно раждане зависи от няколко фактора. За мен номер едно е квалификацията, на второ място е колаборацията лекар-пациент - бременната да е била деветте месеца при един и същи лекар и екип, защото големите проблеми стават, ако се окаже в родилната зала, без да имаме представа от хода на бременността. И особено важно – в осмия месец трябва да е проиграла плана за раждане. Тоест последната ни среща преди самото раждане, три до четири седмици, точно това визира – план и поведение. И екипът, който е наблюдавал бременната от началото, трябва и да завърши този процес. Това е равностойно на успех. В момента в практиката е нарушено до краен предел.

- А каква част от успеха е съпричастността, вниманието към бъдещата майка, особено във върховите часове на раждането, когато и чувствителността е свръхизострена?

- Най-важната част е. За разлика от всички останали професии лекарската е призвание. Или го можеш и го имаш като характер, като отношение към пациента, или го нямаш. Затова има лекари, които са много търсени, аз съм щастлива, че съм един от тях, имам страшно много пациенти. Това е, защото знам как да подходя индивидуално към тях и ги обичам. Телефонът ми винаги е включен. И аз като пациент също искам да знам, че в този момент съм уникална. Не го ли усетиш у лекаря, всичко друго се губи. Това е призвание.

- Ваш пациент е нероденото още бебе, обект на перинаталната диагностика. Крачките в тази област са наистина гигантски, сравнено само с допреди десетина години.

- Аз разполагам с всичко възможно като апаратура, сега очаквам и най-последния ехографски апарат. Но техниката не прави диагностиката - това, че притежаваш такъв апарат, абсолютно нищо не означава. Трябва да имаш страшно много познания. И вече сме в състояние да видим, да установим проблем още в третия месец. Ние правим всичко, което се прави по света.

- Това, че от първия миг почти може да се проследява състоянието на плода, повече спокойствие или повече тревоги  носи за родителите?

- Повече спокойствие. А в момента, в който родителите видят в обем това нещо, което е примерно десет милиметра и пулсира, и се движи, това е невероятно. Няма такава радост. Така че тук сме топ. Няма тайни в тази част на акушерството, имаме капацитета, имаме апаратурата, владеем технологиите изцяло. Правим и цялата инвазивна гама от диагностики, за да разберем дали бебето има генетична болест. И в гинекологията сме много добри, тя стъпва пак на ехографската диагностика - какъв тип операция да направим. В нашата клиника над 70 на сто от операциите са безкръвни – лапароскопски или хистероскопски. Оборудвани сме с най-модерна техника, имаме всичко.

- Как работите за доверието – много дефицитно, особено в здравната сфера? Да е сигурен пациентът, че му препоръчвате най-доброто?

- Има процент от пациенти, които търсят второ и трето мнение. По света това е решено между другото за случаи, които изискват хирургична намеса, и дори влиза в пакета на застраховането. Не е лошо. Аз смятам, че пациентът трябва да търси и второ мнение. В негова полза е и когато се убеди и се върне при теб - точно тогава авторитетът ти и доверието към теб нарастват многократно.

- Вече трета година сте и база за обучение.

- Имам трима специализанти, а желаещите са много, но това ми е възможно. Освен това правим непрекъснато курсове, особено в областта на ехографията, моята част. Аз имам не по-малко от 40-50 курсисти от цяла България, от Македония имам тази година 7 души. Това са вече лекари със специалност. Имам и трима специализанти, които четири години ще се обучават при нас, за да се явят на изпит за специалност Акушерство и гинекология.

- Какъв е шансът част от тях да останат при вас, в България?

- Тримата - сто процента. Една от тях, която започна последна преди пет месеца, завърши в Германия с отлична оценка и се върна в България. Тук ще специализира и ще остане.

- Мечтите ви за бъдещето във вашата специалност?

- Това е много тежък въпрос, защото в повечето случаи ние се обвиняваме, когато открием примерно проблемно бебе. Родителите също ни обвиняват в повечето случаи. Всъщност те трябва да се обърнат към себе си. В годините съм си изработила тази тактика. Когато видя болно бебе, казвам - това е вашето бебе и то има този и този проблем. Няма как да разберем защо е станало така в голяма част от случаите. Но няма вина. Вие ще решите неговата съдба. В този смисъл бих искала да можем да дадем на безнадеждните случаи шанс да живеят. В генната терапия се работи изключително много, в отворена хирургия, още докато бебето е вътре - също. Това се прави, разбира се, в много малко центрове, с много неясни засега резултати. Но Шекспир е казал - отчаяните болести с отчаяни средства се лекуват. 


Реклама

Мнения