Според д-р Темелкова тежките случаи на диабет се дължат на проблеми с откриването и проследяването на рисковите пациенти.

Основната грешка за късното откриване на диабета е липсата на концентрирано мислене по отношение на рисковите пациенти. Това заяви пред журналисти на срещата "Сила за здраве" д-р Наталия Темелкова, ендокринолог от Александровска болница. В рамките на профилактичния преглед се правело формално изследване на кръвната захар, защото е задължително. За хората с диабетици в рода си и признаци на метаболитен синдром обаче единичната кръвна захар, която се попълва в картона, изобщо не е достатъчна. Би трябвало да им се направи или гликиран хемоглобин или натоварване с глюкоза, поясни специалистът.

Друга причина е, че личните лекари рядко изпращат при специалист диспансеризираните при тях диабетици на перорална терапия. "Всъщност пациентите остават прекалено дълго на терапия само там. Това е по-скоро регулаторен проблем, свързан с лимитите на направления за прегледи и изследвания", коментира д-р Темелкова.

Друг проблем е, когато джипитата трябва да решат дали да направят профил или гликиран хемоглобин като изследване. Профилът струва по-евтино, затова се избира по-често. Те най-често не отговарят на всекидневния начин на живот на пациента. В някои лаборатории казват на пациента: „Изяж една баничка и ела”, което е абсурдно, смята лекарката. Някои пациенти пък спират лекарствата по време на профила. "Има голямя неграмотност по отношението на това, какво очакваме от това изследване. То има смисъл при хора с изявен диабет. При пациенти, които са на границата като стойности и с рискови фактори, много по-добре е да се направи натоварване с глюкоза. То освен въглехидратната компенсация, ако се направи в комбинация с приемане на инсулина, може да се хване състояние на хиперинсулиново състояние дори преди изявата на диабета. Или да се хванат междинните групи на нарушен въглехидратен толеранс, които могат да бъдат третирани много по-ефективно", обобщи д-р Темелкова.

Лаборатории често грешат резултатите за гликирания хемоглобин, затова пациентите много да внимават къде се изследват. Това призова д-р Наталия Темелкова, ендокринолог от Александровска болница. Наскоро например имах пациентка, която на домашното апаратче отчита 11-12 милимола кръвна захар, а лабораторното изследване показваше 5,6 милимола, допълни тя. В случая с просто око се виждало, че резултатът е сбъркан, но при по-малки разлики това няма как да се разбере. Грешките на лабораториите може да са заради неправилно транспортиране или неспазване на технологичната дисциплина, неподходящи консумативи. Най-добре е да се избира лаборатория със сертификат за качество NGSP, съветва д-р Темелкова.