Съвременни препоръки за терапия при диабет (в презентацията)

Въпреки че на пазара има все повече нови и ефективни лекарства, половината диабетици се откриват едва когато вече има настъпили сърдечносъдови усложнения. Това заяви на поредната среща „Сила за живот” д-р Наталия Темелкова, ендокринолог от Александровска болница. Причините за това са много. На първо място повишената кръвна захар „не боли”, затова много хора, чиито стойности са стигнали до 10-11 милимола (при нормални до 5,6) не усещат нищо и не търсят лекарска помощ.

Другите причини са свързани с родната здравна система. Профилактичният преглед при джипито не върши никаква работа. За хората с диабетици в рода си и признаци на метаболитен синдром единичната кръвна захар, която ще попълним в картона изобщо не е достатъчна, каза д-р Темелкова. На тези рискови пациенти трябва да се направи гликиран хемоглобин или натоварване с глюкоза.

Заради лимитите личните лекари рядко изпращат при специалист диспансеризираните при тях диабетици на перорална терапия. Така контролът се прави много рядко. Дава се по презумпция умерено ефективна терапия, за която се знае, че няма да навреди. Тя обаче може и да не помогне по най-добрия за пациента начин. По световните стандарти на диабетиците се прави гликиран хемоглобин през три месеца, а при някои някои болни с години не са изпращани на това изследване.

Профилът на кръвната захар не дава достатъчно сведения

Джипитата предпочитат вместо това да направят профил, който излиза по-евтино. Това са три кръвни проби на гладно за един ден. В някои лаборатории казват на пациента: „Изяж една баничка и ела”, което е абсурдно, коментира специалистът. Някои пък спират лекарствата по време на профила. „Има голямя неграмотност по отношението на това, какво очакваме от това изследване. То има смисъл при хора с изявен диабет. При пациенти, които са на границата като стойности и с рискови фактори, много по-добре е да се направи натоварване с глюкоза. То освен дава сведения за въглехидратната компенсация, а ако се направи в комбинация с приемане на инсулин, може да се хване хиперинсулиново състояние дори преди изявата на диабета. Или да се установят междинните групи на нарушен въглехидратен толеранс (преддиабет), които могат да бъдат лекувани много по-ефективно”, пояснява д-р Темелкова. Към тези проблеми трябва да се добави и рискът от лабораторна грешка. Пациентка, която на домашното апаратче отчела 11-12 милимола кръвна захар, донесла лабораторно изследване с 5,6 милимола. В случая с просто око се виждало, че резултатът е сбъркан, но при по-малки разлики това няма как да се разбере от лекаря, който определя цялостното терапевтично поведение главно въз основа на тези показатели.  Най-добре е да се избира лаборатория със сертификат за качество NGSP, съветва д-р Темелкова. 

Непрекъснато се говори, че разходите за медикаменти са високи. Ако държават пести от лечение в ранните етапи на диабета, ще има много по-големи харчове по-късно заради усложненията, до които той води – инвалидизация, ампутации, инфаркти.

С диета може да се постигне контрол на диабета

Основната рискова за диабета група са хора с наднормено тегло. При тях има голямо количество инсулин, но той действа лошо, наблюдава се инсулинова резистентност. В етапа на развитие на болестта инсулиновата свръхсекреция постепенно намалява и може да бъде изчерпана. Стига се до инсулиново лечение. Много от тях могат да постигнат добър контрол на кръвната захар цял живот с помощта на диета, ако са дисциплинирани. При други обаче след 2-3 г. имат нужда от комбинирана терапия, или пък се изчерпват и стъпката до инсулина е много малка. Диабет тип 2 често е съчетан с метаболитен синдром и проблеми с теглото. Съвременният начин на живот – бързите закуски, обездвижването, са причина той да се подмладява. Ако бабата е развила болестта на 80 г., то за внука й днес има реален риск това да се случи на 40-50 г.

Най-неприятни са усложненията. 50% от новооткритите диабетиците вече имат данни за сърдечносъдово заболяване. Заболяването дава два до 4 пъти по-голям риск за инсулт, то е водеща причина за нетравматична ампутация на крайник,  за слепота, основна причина за пациенти на хемодиализа. Това е огромно бреме не само за семейството, но и за цялото общество.

Затова личните лекари трябва да полагат по-големи усилия за откриване на граничното състояние преддиабет или нарушен въглехидратен толеранс. То се открива със специфично изследване - натоварване с глюкоза. Гледат се стойностите на втория час след изпиване на точно количество глюкоза. Ако те са под 7,8, няма основание за тревога. Ако са между 7,8 и 11,1 милимола, има нарушен толеранс. Няма нарушение обаче при още едно условие – ако инсулинът е нормален. Един пациент може да поддържа нормална кръвна захар, но за сметка на три пъти повече инсулин, даде пример д-р Темелкова. Човекът може да има хиперинсулиново състояние и ако то навреме се потисне, може изобщо да не се развие диабет. Специалистите имат шанс да излекуват напълно поне половината пациенти от тази междинна група.

Друга особеност на диабета е, че той изисква комплексна грижа. Пациентите често имат хипертония или дислипидемия, които трябва да се контролират. Дори пациентът да е с добра кръвна захар, но с високо кръвно и висок холестерол, рискът от инфаркт остава много голям, предупреждава д-р Темелкова. За съжаление на практика голяма част от тези пациенти се откриват едва в интензивните отделения след прекаран инфаркт. От картона му се вижда, че е имал кръвна захар 8-9 милимола преди 1-2 г., но никой не е обърнал внимание.

Хранене при диабет

С темата за диетата се спекулира много, хората си разменят „рецепти”, които обричат на лишения, посочи д-р Темелкова. Курсовете за лечебно гладуване също не са за препоръчване, защото почти всички, свалили първоначално 15 кг, после качвали 20 кг. Препоръките за диабетици са прости: Да се хранят на определени интервали с малки порции, в тях да няма много калорични храни. Да се намали като цяло броят на приеманите калории.

Повечето хора повтарят една и съща грешка – тичат цял ден по работа, вечер се наяждат наведнъж, пийват нещо и заспиват пред телевизора. Ако същото количество храна се изяде на няколко порции през деня, ще има много по-малко негативен ефект върху килограмите и съдовете. Атаката върху организма не идва само от въглехидратите – тестени и захарни изделия. За да компенсират, някои хора с диабет наблягат на мазнините. Това е доста рисковано е доре па-вредно, защото ускоррява атеросклерозата. „Пациенти ми споделят, че не могат да си позволят подходящото меню. В съзнанието на хората е насадено, че трябва да се яде много месо. Няма такова нещо, месо дори не трябва да се яде всеки ден”, съветва лекарката.

Не е необходимо напълно да се изключват въглехидратите от храненето. Трябва да се предпочитат по-грубите, нерафинирани храни, които са по-трудно смилаеми. Да се избират пълнозърнести продукти. Храните с фибри са полезни, защото се усвояват по-бавно и трудно и не правят този въглехидратен пик, който се случва след изяждането на един кроасан.

Храните за диабетици, които се предлагат в супермаркетите, не се препоръчват особено от специалистите. Те не съдържат захар, но пък имат много мазнини. Доказано е, че не подобряват състояниято при захарна болест. „Модерните разбирания за храненето при диабет изключва пълните забрани. Въпросът е на съотношение между продуктите и общото количество. Това не означава, че препоръчваме захарта, просто не бива да се казва „Не яж това и това”. Диабетиците знаят, че като ядат картофи или ориз, не бива да ядат хляб. В хранителните таблици една хлебна единица е равна на 12 г въглехидрати. А калориите на една ябълка са колкото на филийка хляб. Много хора казват, че ядат кисели ябълки. Но те не са по-малко калорични от сладките. Има и други грешни представи. Някои казват: Аз нищо не ядох, само 1 кг череши. В съзнанието им това е нищо. Ядките, безалкохолните за много хора не са храна, нито пък алкохолът. Бирата, виното и концентратите не са храна, но са много калорични – нещо което диабетиците трябва да избягват”, обобщава д-р Темелкова.