Касата иска от аптеките минимално време за обслужване на рецепти и част от отстъпките им от доставчиците

След като в края на миналата година здравната каса не успя да наложи два непазарни текста в типовия договор с аптеките, сега тя опитва отново да ги прокара. Първият гласи, че една рецепта се обработва за не по-малко от шест минути, т.е. аптеката ще има лимит на клиентите. Вторият - че отстъпката в лекарство, получена от дистрибутора или производителя, трябва да се дели между пациента и касата, което би оскъпило лекарството за пациента. Така на практика цените по здравна каса на частично платените медикаменти се фиксират и унищожават конкуренцията между аптеките.

Двата текста отпаднаха преди година, защото бяха непазарни и в полза на част от фармацевтичното съсловие. Сега обаче експертите на здравната каса предлагат абсолютно същите правила в проектодоговора с аптеките за следващата година. Разликата е, че обработката на рецепта сега се предвижда да става за 8, а не за 6 минути.

Предстои обсъждането на предложенията с всички засегнати страни по веригата.

Как се договаря здравната каса

Механизмът на плащане на медикаменти от здравната каса е сложен и пациентите не разбират защо въпреки афишираните усилия на държавата за по-ниски цени те плащат повече. Причината е, че България е страната в ЕС с най-голям процент доплащане за лекарства – средно здравната каса поема около 1/3 от необходимите лекарства с рецепта, а останалото пациентите доплащат сами.

Накратко пътят е следният: здравната каса се договаря с производителите и аптеките да поддържат в наличност определено количество медкаменти. Тези лекарства обаче са тяхна собственост, а не на здравната каса. Касата има ангажимент да плати на аптеките 45 дни след продажбата, а те да върнат обратно парите за продадените лекарства по веригата дистрибутор-производител.

Договорките обаче не са по Закона за обществените поръчки, защото чрез него касата би станала собственик на огромно количество лекарства, а тя е финансираща институция, не търговец. Така вместо касата за цената се договаря държавата – специален държавен съвет следи цената на ниво производител да е най-ниската в ЕС и определя какъв процент от стойността на лекарството ще плати касата (25%, 50%, 75% или 100%).

Въпреки че има ясна база данни за потреблението на всяко лекарство, касата засега не прилага нито един от моделите на директно договаряне с производителите, познати в ЕС, които да й позволят да поиска по-ниска цена за голямото количество, което плаща. В момента тя може да преговаря за допълнителни отстъпки с производителите само на доброволен принцип: ако те могат и искат да предоставят отстъпка, при положение че са декларирали най-ниската цена в ЕС. Тази отстъпка обаче е търговска тайна и нещо като дарение. Причината е, че ако е публично известна, цената трябва да стане задължителна и в останалите европейски държави, които също сравняват цените си с България като член на ЕС. Рискът е производителят да компрометира западните си пазари, където стойността на същото лекарство е много по-висока, а договорите със здравните фондове са за стотици милиони евро само за един продукт. Точно този натиск върху цените бе причина през последните години между 200 и 400 лекарства да спрат да се продават в България.

Договорите с аптеките

Здравната каса се договаря с общо 2000 от 4000 действащи аптеки в България (останалите не искат да работят с нея). Институцията плаща напълно или частично около 1300 вида медикаменти, но само половината аптеки работят с пълната номенклатура продукти, плащани от касата. Причината е, че те не печелят от 100% платените медикаменти, защото получават твърда сума от 2 лв. за обработката на рецептата, но в същото време трябва да предплатят медикамента и да го имат в наличност.

Войната между фармацевтите и през тази, и през миналата година е за частично платените лекарства. Всички 2000 аптеки работят с тях, тъй като там може да се формира печалба. При този механизъм здравната каса плаща твърда сума на всички аптеки, а аптеката сама решава колко ще доплати пациентът. Ако аптеката има много клиенти и големи обороти, тя получава допълнителни отстъпки от дистрибуторите (производителите). Така например, ако здравната каса плаща за едно лекарство 5 лв., а то струва 10, пациентът може да доплати 5, 4 или 3 лв. в зависимост от аптеката.

Освен това съществуват и програми на производителите за частично платените лекарства. Например – лекарство за трансплантирани струва 1000 лв., но касата плаща 75% от него. Пациентите не могат да доплатят 250 лв. и производителите ги покриват вместо тях.

Тук е спорът между фармацевтите. Съсловната им организация (обединяваща собствениците на единични аптеки) смята, че трябва да има фиксирани цени и медикаментите да струват еднакво навсякъде. Във веригите аптеки пък смятат, че пациентите трябва да получат възможно най-добрата цена, защото това е пазар като всички други.

Проблемът обаче е, че в случая здравната каса, която не прилага други механизми да се договори с производителите, ползва аптеките като буфер, за да намали още цените на производителите. Това на практика е невъзможно, защото в случая единственото, което може да намалее, са надценките на търговците на едро и дребно, и то по тяхна собствена преценка.

Какъв би бил ефектът

Ако текстът за времето за обработка на рецептите е влязъл в сила и пациент попадне в аптеката в момент, в който тя е изчерпала лимита си за обслужване по минути, той трябва да отиде в друга аптека - т.е. става дума за неудобство за клиентите и пропуснати ползи за аптеката. Но ако се приеме текстът за частично платените лекарства, ефектът ще има финансово измерение за пациентите.

Ако сега съществува програма, в която пациентът не доплаща нищо за продукта от 1000 лв., то в сегашния вариант на договор аптеката трябва да дели 250-те лева, които пациентът не плаща, с касата. "На теория касата би трябвало да получи 125 лв., а пациентът да доплати 125 лв. Така лекарството става по-скъпо за болния. Друг е въпросът, че в момента тези пари са дарение от производителя, което идва под формата на безплатна бонус опаковка и няма как да се дели. Така програми за социално слаби пациенти няма да има", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. В допълнение при медикаментите с по-ниска стойност, при които касата плаща 5 лв., а трябва да си раздели с аптеката отстъпките й, които са например 2 лв., логично пациентът пак ще плати повече.

"На практика повечето аптеки ще се откажат от отстъпките, защото от тях няма да има смисъл - получава ги не пациентът, а здравната каса, и от това лекарствата, плащани от нея, ще поскъпнат с между 10 и 20%", изчислява Николай Костов.

До момента Комисията за защита на конкуренцията е квалифицирала проекта за типов договор като поредния случай на злоупотреба с господстващо положение от страна на касата, фактор за нелоялна конкуренцията и ограничаване на пазара. "Ако се приемат тези текстове, конкуренция между аптеките няма да има, всички ще продават медикаментите на касата на еднакви цени и конкуренция в този сегмент няма да има", коментира Костов. На същото мнение са и пациентските организации.

От съсловната организация Български фармацевтичен съюз, в която всички фармацевти членуват задължително и чиято основна цел е да защитава интересите им, смятат, че поправките са в интерес на пациента. "По отношение на отстъпките, които фармацевтичните компании и дистрибуторите правят за лекарства, реимбурсирани частично от НЗОК, текстът на договора ще гарантира, че подобни отстъпки ще се правят за всички пациенти, а не само за определени търговци на едро и аптеки. Дефинирането на средна продължителност на обработка на рецепти и протоколи няма за цел да поставя лимити на пациентите, обслужвани в една аптека, а е продиктувано от съображения за безопасност и качество на обслужването", се казва в съобщение на организацията.