Всяка шеста линейка не стига навреме до пациента.

Министерството на здравеопазването предвижда възстановяване на спешните отделения към болниците за активно лечение и създаване на високотехнологични спешни комплекси във водещи лечебни заведения у нас. Предложението е залегнало в стратегията за развитие на спешната помощ у нас за периода 2014 - 2020 година. Новината бе съобщена по време на І Национален конгрес по спешна медицина, който се проведе между 22 и 24 ноември т. г. в София.

Идеята е тези структури да получават самостоятелно финансиране от държавата и да осигуряват качествено лечение на пациентите, обясни доц. Стоян Миланов – директор на „Пирогов” и председател на Българското дружество по спешна медицина (БДСМ). По думите му нивото на спешната медицина у нас е добро, но основните проблеми са свързани с организацията на системата. След приемане на стратегията се очаква и промяна в стандарта за спешна помощ, допълни специалистът.

В момента голяма част от пациентите попадат в отделения за планово лечение, в които липсват подходящите лекари, коментира д-р Максим Гайдев – експерт от МЗ и секретар на БДСМ. Той допълни, че новите звена ще разполагат с нужните специалисти и ще бъдат изцяло ангажирани със спешността.

Стратегията не предвижда промени в организацията на доболничното ниво, където дейността ще продължи да се осъществява от 28-те областни центъра за Спешна медицинска помощ и прилежащите към тях филиали. Запазва се също така изискването за 20-те минути, в които линейката трябва да достигне до мястото на подаване на сигнала. В 15% от случаите обаче това време не се спазва, като причините са организационни, лоша инфраструктура, отдалеченост на населените места, обясни д-р Гайдев.

Според него техническата обезпеченост в доболничната спешна помощ е дори повече от необходимото. Екипите на терен са 370, а линейките над 600, стана ясно от цитираните данни. Неточно пък се оказва масовото твърдение, че в системата не достигат кадри. Като аргумент бе посочено, че средната натовареност на един екип за 12-часово  дежурство е 3,5 повиквания, като този показател е по-нисък от много други страни в Европа.

Първият Национален конгрес събра над 550 участници, което надмина очакванията ни, похвалиха се организаторите от БДСМ. Основен акцент в научната програма бе диагностиката и поведението на спешните състояния от всички области на медицината.