Липсата на лекарствена политика и подмяната на кадри са основните ни проблеми, казва анализаторът Юлиан Узунов.

Всеки аптекар е срещал болни, които се отказват от медикаменти, понеже не могат да си позволят да купят всичко, което лекарят е изписал. Въпреки че цените у нак са едни от най-ниските в Европа, българите плащат средно две трети от цената им. Затова медикаментите се оказват недостъпни за по-бедните хора. Със сигурност има какво да се подобри в лекарствената политика, но опитите цените да бъдат свалени само с административен натиск, водят до изтеглянето на някои евтини продукти от българския пазар, посочи Юлиан Узунов от анализаторската фирма „Топ мениджмънт адвайзорс”. Така пациентите или касата трябва да прибегнат до по-скъпи заместители. В онкологията от около година например липсват някои от най-евтините лекарства. У нас само за 12 месеца са изтеглени 200 продукта по данни на Агенцията по лекарствата, сред тях скоро може да попаднат и някои базови терапии. И сега болни хора са принудени да си поръчват липсващи у нас медикаменти от чужбина и да плащат за тях по-скъпо.

Как се контролират цените на лекарствата в България

В целия Европейски съюз действа референтна система за сравняване на цените на лекарствата, пояснява Узунов. Повечето са свързани помежду си. България също е референтна страна за Румъния например. Това означава, че там те не могат да се продават по-скъпо от нас. Понеже ние имаме правилото да държим най-ниската цена от 12 държави, у нас медикаментите са с едни от най-ниските цени в Европа. Става дума за продуктите, които се отпускат по рецепта, включително тези, които се заплащат частично или напълно от НЗОК. Цените на лекарствата без рецепта се регулират от пазарни механизми, но там конкуренцията е голяма и производителите и търговците се надпреварват да правят промоции.

В Гърция има дефицит на много медикаменти

Големият проблем на действащата сега система е заблудата, че само с натиск може да се принудят производителите да дават ниски цени, коментира експертът. Резултатите от намесата на държавата по този начин са трагични. Пример е съседна Гърция, където през последните няколко години има агресивна държавна намеса в цените. Там се усети жесток дефицит на много медикаменти.  Държавата налага изключително ниски цени като административна мярка. В резултат на това, за да си осигурят лекарствата, пациентите трябва да ги купуват в чужбина на много по-високи цени или пък болниците трябва да предложат алтернативни медикаменти, които често са по-скъпи. Практиката и у нас показва, че всеки опит за прекален ценови натиск води до рязко оскъпяване на разходите за лечение от страна на НЗОК. Освен това определени групи пациенти се лишават от терапия, защото не успяват сами да си я осигурят. Да не говорим, че при такава политика някои от най-ефективните нови лекарства изобщо не достигат до България.

Друг пример за прекалена държавна намеса: във Венецуела например много често липсва паста за зъби и тоалетна хартия. Причината е, че правителството определя на какви цени да се продават тези стоки и в резултат те изчезват от пазара. Същото се случва в Гърция и у нас с лекарствата. Това, което популистки настроени журналисти и политици не казват, е че алтернативата не е по-скъпи или по-евтини лекарства, а утвърдената най-ниска цена за ЕС или пълна липса, посочва Узунов.

В България е възможно някои лекарства за кратък период да имат по-висока цена от някоя друга страна в ЕС – преди да се задейства механизмът за рефериране. Не бива да вземаме примери от Сърбия, Македония и Турция, които са извън ЕС и правилата там са коренно различни. Турция е голям пазар от 75 млн. души, 10 пъти по-голям от българския. Здравните фондове покриват над 90% от разходите за лекарства, а не както у нас – около 40%. На производителите се гарантира плащане за големи поръчки. Всеки знае, че за цената има значение дали се продават 1000 или 10 000 опаковки. Страната има агресивна протекционистка политика - дава предимства на родните производители, което е невъзможно в ЕС.  Чуждите фирми, които се опитват да работят там, трябва да заложат много ниски цени, но това е нормално за такъв голям пазар.

У нас периодично някои медии излизат с твърдения, че лекарствата са скъпи

Често популистки се твърди, че виновни за това са „алчните” фармацевтични фирми. Истинската причина е липсата на дългосрочна лекарствена политика, смята Юлиан Узунов. Нито един политик през последните години не предложи трайно решение на проблемите. Вместо това се прие политика на индивидуално договаряне с фирмите. „Моето наблюдение от 20 г. показва, че при индивидуално договаряне не се постигат значими резултати. Министри се скъсаха да обявяват, че са постигнали намаление при 100-200 или 300 лекарства. Отстъпките може да са 5 ст., но и тези продукти бяха включени в списъка  с „намаленията”. Няма общ анализ на постигнатия резултат. Каквито и отстъпки да са направени, ако няма единен безпристрастен механизъм, който казва как да се направи, нещата винаги са изкривени, независимо в чия полза. Управляващите от доста години разчитат единствено на абсолютно безсмислен и самоцелен натиск върху цените, който усложнява живота и на касата, и на пациентите, и в крайна сметка не води до по-ниски общи разходи”, коментира Узунов.

Лекарствата за ракови заболявания са сред най-проблемните. Преди време здравното министерство организираше централни търгове, но после те бяха прехвърлени към НЗОК. Сега търговете се правят от болниците, които лекуват онкопациенти и се получиха аномалии при цените. На централния търг цените бяха много конкурентни, защото държавата купуваше голямо количество от едно лекарство и гарантираше на един производител, че ще купува само от него (нещо като едногодишен монопол). След промяната на системата се оказа, че болниците плащат по-скъпо за генерични продукти (произведени след отпадане на патента), отколкото са били оригиналните преди време. Няма и как да бъде иначе, защото клиниката поръчва 50, а не 500 опаковки, и никой не може да даде много ниска цена, ако не е сигурен, че ще пласира всичко, предвидено за България.

В момента има идеи за връщане на централизираните търгове. Ако това се направи, не трябва да има връщане към Министерството, защото това не е негова работа. Във всички случаи Здравната каса трябва да осигури открит и безпристрастен механизъм, който да не позволява нейното източване, но и да бъде достатъчно гъвкав, за да балансира интересите на производители и пациенти.

Какво трябва да се промени?

На първо място системата трябва да се управлява от опитни и компетентни хора, които да мислят за дългосрочните последствия, посочи Юлиан Узунов. Постоянната смяна на кадри в здравеопазването води до появата на нови хора в политиката. Те може да са прекрасни лекари, но постът им изисква значителен административен опит и познаване на сложните механизми на фармацевтичния сектор. Второ: България никога не е имала лекарствена политика, т.е. генерална стратегия. Когато има ясни правила, ще се постави и правилният въпрос: Не колко струва едно лекарство, а каква е неговата ефективност. В Европа вече говорят за оценка по здравни технологии. Какво означава това? Не се търси колко струва една опаковка или дори курс на лечение, а какви са дългосрочните ефекти от дадено лечение. „У нас се подхожда по най-примитивния начин: Да натиснем цените на лекарствата и така може да постигнем положителен ефект върху икономиката! Това е неразумно”, добави Узунов.