Мъж почина на улицата заради закъсняла помощ
28.11
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Мъж почина на улицата заради закъсняла помощ

Мъж почина на улицата заради закъсняла помощ

Здравното министерство търси обяснение от Спешна помощ

Шокиращ разказ за мъж, починал на столично кръстовище заради закъсняла намеса на 112 и Спешна помощ, разтърси социалната мрежа Фейсбук на 27 ноември. Случката сподели в социалната мрежа Ирена Христова, станала неволен участник в трагедията, докато се прибирала от работа. Текстът и снимката, които младата жена беше сложила на стената си, беше споделен над 20 000 пъти.

Това е пълният разказ на Ирена Христова, поместен без редакторска намеса:

"Въпреки, че още съм в шок... ще се опитам, не мога да подмина! Моля за помощ - със съвет, с конкретно действие, дори с разпространяване на случая. Не мога да приема думите „ами нормално - това е Българрия"! Не мога, не трябва и не искам! Именно, че това е България, именно, че става дума за най-ценното - човешки живот, именно, че вече може би сме започнали да го приемаме за „нормално", но да знаете, че не е, никога не е било и не трябва да бъде!!!

Вечер като вечер, прибирам се от работа, чакам на светофара на кръстовището на бул. Гоце Делчев и Дойран, минава автобус, тролей, втори тролей по в далечината, моля се поне този втория да го „хване" червено - студено ми е, а другия кой знае кога ще дойде... Така и се получи - тролея спря на червено, моя светна зелено и се затичах за да го хвана.

Тичайки виждам как на не повече от 1,5м вдясно от мен един човек, качил се на едни стъпала (не повече от 7-8) в близост до някакво магазинче се олюлява и тъкмо подминавам тичешком - пада до мен. Спирам, обръщам се, а човека лежи на земята по гръб, до него се търкаля пластмасова бутилка (малка, от кока кола, с избелял вече етикет, пълна 3-4 пръста с безцветна течност), казвам си на ум „не пак, поредния пиян, ще си изпусна тролея заради него", питам го „Господине, добре ли сте?" - отговор няма. Мисля, че дори и не ме погледна, опитваше се да стане, поемайки трудно и тежко въздух, издаваше хриптящи звуци... и така - няколко пъти.

Веднага извадих телефона и звъннах на 112 (било е в 20:31 ч.), обяснявам какво се е случило, къде се намирам, че до човека има бутилка и може и да е пиян, казвам да изпратят линейка. От отсрещната страна ми казват, че сигнала е подаден. Затварям. През това време пристигат и други хора. Питат какво е станало - аз обяснявам. Човека, който е на земята започва да се отпуска, диша тежко... после някак малко по малко утихна.

Един мъж (по-късно си разменихме телефоните, казва се Иван) намира някакво парче от кашон - слага го под главата му, започва да го побутва, да го пита дали е добре... няма отговор, вече не диша тежко... Иван опитва да разбере дали диша, дали има пулс...., една жена до мен (казва се Диана, и с нея си разменихме телофоните) звъни на 112, пита какво става, защо няма никой, казва, че човека не е добре.... а той - лежи с отворени просълзени очи и ... не помръдва. Диана казва, че от 112 са и казали, че сега си сменяли смените и тепърва ще подават сигнал (!!!!), казвам как така, на мен ми казаха, че сигнала е подаден!

Започват да ми текат сълзите, разтрепервам се, един мъж сигурно си отива, а ... те си предавали смените!!!! Звъня на 112 (20:36ч.), започвам да казвам и аз, че човека май не диша, може да си отива, спешно е, питам кога ще дойде линейката..., от 112 ми казват, че ще ме свържат с бърза помощ, прехвърлят разговора - никой не отговаря, аз изпадам в състояние, което трудно се описва... Пак ме свързват с бърза помощ - питам защо няма линейка, кога ще дойдат, човека си отива... а те ми отговарят „Госпожо, знаете как е в София, работим с 10 екипа", аз обаче не мога да приема това, питам „какво е в София, не, не знам, още повече, че е в София, кога ще дойде линейка, човека умира, на какъв принцип избирате и пращате екипи, кой превари - той завари или, кога, кога ще дойде линейка...", а те ми затвориха!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Идваха и си отиваха някакви хора, някой отвори пластмасовата бутилка - течността се оказа вода! Аз гледам човека, треперя и плача, а той лежи без да помръдва, с очи със сълзи, гледащи нанякъде... Губи ми се - обаждах се още няколко пъти, говорих, питах, крещях (набирала съм 112 и в 20:46 и в 20:47..).

Обаждат се от 112 в 20:55 и ме питат „той от какви стълби падна" - не се сдържам, как може да ми задават такъв малоумен въпрос, да дойде полиция, линейка и ще видят, от къде на къде трябва да обяснявам от какви стълби е паднал, затварят ми... Смазана съм, чудя се какво да направя, сещам се, че в чантата имам фотоапарат, решавам, че няма да оставя това така, вадя го - снимам. Искам да кажа на всеки, да попитам ЗАЩО?

Защо един човек лежи от толкова време на земята, умирайки, на кръстовище на няколко пресечки от Пирогов и още по-близко до 6 РПУ, а 20 мин. по-късно няма нито линейка, нито полиция, къде са хилядите полицаи, които пазят изроди, а един човешки живот не означава нищо, КОЙ реши, че в София (да, точно в София!) 10 екипа са достатъчни и не е ли работа на медиците да спасяват животи, защо ми затварят телефона, как избират на кой да спасят живота и кой да умре, тези от 112 освен, че си бъркат в носа друга работа вършат ли, ЗАЩО не предадоха сигнала на време, ЗАЩО ме излъгаха, ЗАЩО им се плаща?????!!!!!!

В 20:59 дойде линейка, посрещната от мен вече с истеричното „БРАВО!!!", „ТОЧНО ЕЙ ТАКА ВСИЧКИ ЩЕ ПАДАМЕ И ЩЕ УМИРАМЕ ПО УЛИЦИТЕ", „КАК НЕ ВИ Е СРАМ",...... „а сега констатирайте и смъртта"... Лекарката ме гледаше така, сякаш с мъка успяваше да се сдържи и да не ми фрасне един! Съвсем без да си дава никакъв зор си извади апаратурата, може би около 7-8 минути слага, маха, разменя някакви жици за да направи кардиограма, и по-късно констатира смъртта! Ще кажете „на човека му е дошло времето", „ами българска работа"... и какво ли още не. А аз искам да се замислите дали утре няма да сте вие, ваш приятел, близък, роднина, недай Боже дете! Тогава пак ли така ще кажете?! Аз не. Искам отговори, отговори на тези въпроси, искам да знам, че живея в една нормална държава, а по всичко личи, че тази, в която живея не е такава!

P.S. Лека пръст, човече, съжалявам, страшно много съжалявам, че не можахме да ти помогнем, съжалявам и дано да ни простиш!"

От Министерство на здравеопазването съобщиха, че очакват от Центъра за спешна медицинска помощ обяснения за забавянето на екипа!

Мнения