По време на студената война разработването на антракса като биологично оръжие е било част от военните доктрини на няколко от най-големите държави начело със САЩ и СССР. След септември 2001 година, проблемът за използване на спори на Bacillus anthracis за биотерористични цели придоби особено голяма актуалност

Презентацията е изнесена на Петата Национална конференция по превантивна медицина, която се проведе от 13 до 15 ноември в Сливен. Форумът бе организиран от Българско сдружение по превантивна медицина. 

Като характерни за особено опасните бактериални инфекции се считат генетичната консервативност на техните причинители, както и добре проучените източници и
механизми на заразяване. Някои от тези заболявания (включително антракс) имат и типична клинична изява, позволяваща сравнително лесна диференциална диагноза.

Епидемии с описание, отговарящо на антраксна инфекция са споменати още в Библията. През вековете заболяването е било познато под различни наименования(„Персийски огън”, „Сибирска язва”, „Синя пъпка”), описвани са взривове и епидемии, като всички са били с клиника, съпоставима с класическите: кожна, инхалаторна или гастро-интестинална форма. По време на студената война, разработването на антракса като биологично оръжие е било част от военните доктрини на няколко от най-големите държави начело със САЩ и СССР. След септември 2001 година, проблемът за използване на спори на Bacillus anthracis за биотерористични цели придоби особено голяма актуалност. При този дългогодишен опит с антракса и повече от 160 години проучвания на причинителя се считаше, че заболяването няма какво ново да предложи на медицинската практика.

 Двадесет и първи век опроверга това схващане. На сцената се появи инжекционният антракс, чиито особени източник, механизъм на заразяване и клиника са предмет