Изключването на медикаменти от позитивния списък заради реферирането на цените деформирало пазара

Необходими са ясни критерии при определяне на лекарствата за реимбурсиране, като се отчитат местните специфики. Около тази теза се обединиха експерти по време на кръгла маса „Оценка на здравните технологии”, проведена вчера в парламента. Форумът бе организиран от Българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR) и се проведе под патронажа наКомисията по здравеопазването.

Специалистите са единодушни, че сегашният модел трябва да се усъвършенства и да се избегнат негативите, свързани с изключването на лекарства от Позитивния лекарствен списък в резултат на процеса на рефериране на цените.

Изключването на медикаменти от позитивния списък заради реферирането на цените деформирало пазара

Зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков обясни, че оценката на здравните технологии (ОЗТ), въведена като понятие в здравеопазването от 1980 г. , е научен подход, който дава възможности за определяне на приоритети в здравеопазването във връзка с превенция, диагностика, лечение и рехабилитация. От 2004 г. ОЗТ е определена от ЕК за политически приоритет, а от 2011 г . е разработена обща европейска стратегия за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. България активно участвала във въвеждането и прилагането на тази практиката. Според шефката на парламентарната здравна комисия Нигяр Джафер ОЗТ става все по-важна за осигуряване на достъпно, ефикасно и безопасно лечение на населението. Въвеждането й обаче трябвало да става според икономическата и социална среда в страната, тъй като формирането на държавната политика за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти, заплащани с публични средства, била чувствителна тема за българското общество.
Проф. Давид Данко от университет „Корвинус“ в Будапеща представи съвместен доклад, изготвен с българското представителство на ISPOR, за възможностите за усъвършенстване на системите в Балканския регион. Според него в процеса на вземане на решения за реимбурсиране на лекарствени продукти, държавите от Балканския регион понастоящем използват фармакоикономически анализи, но по неструктуриран начин. Това води до непрозрачност. Според екипа на проф. Давид Данко с оглед на условията в

България и региона е подходящ комбиниран подход

Те представиха балансиран модел, съобразен с местните специфики и ниските икономически показатели на страната.
Проф. Татяна Бенишева, председател на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствените продукти (НСЦРЛП), представи досегашната работа на Съвета и предстоящите му задачи за създаването на методични правила и прозрачност в дейността му.
Според нея основно предизвикателство е късият 60-дневен срок за включване на нов медикамент в позитивния лекарствен списък. Големият ресурс на
здравната каса изисквал регулярно мониториране. Средствата на здраве трябвало да се използват все по-ефективно. Тя съобщи, че за последните 6 месеца били свалени цените на 704 лекарства, като повечето от тях били 100% реимбурсирани от здравната каса. Само за 25 ключови лекарства реализираните икономии на публични средства възлизали на 6,5 млн. лв. Сред референтните страни Словакия, Гърция, Румъния и Испания дърпали най-силно цените на лекарствата у нас надолу. Тежестта на Словакия била най-сериозна – 123 поевтинели заради нея. Според Бенишева се пресилвали драмите около изкючените от позитивната листа лекарства. В актуалния вариант те били 154, като всички имали алтернатива на пазара у нас. Според нея липсата на пациентски регистри по водещи диагнози – като диабет например, създавали затруднения при оценката на бюджетното въздействие на навлизането на нови молекули. ОЗТ според нея трябвало да започне още на II фаза при клиничното изпитване на лекарството и на продължи и при евентуалното му изтегляне от пазара.

Според д-р Евгени Тасовски от Българската фармацевтична генерична асоциация 

генеричните и биоподобните лекарства не би трябвало да се подлагат на ОЗТ, 

а да се реимбурсират автоматично, тъй като това са добре известни лекарствени субстанции с доказан положителен профил полза-риск както в предклиничните, така и в клиничните проучвания. Изключения можело  да се правят при генерични продукти, при които има данни за някаква новост, свързана с лекарствена форма, нови индикации, различен начин на освобождаване и др., както и при наличието на комбинация от различни активни вещества в един продукт и този продукт може да бъде обект на проучвания, свързани с минимизиране на разходите или бюджетното въздействие. Тасовски изрази увереност, че срокът за одобрение на реимбурсирането на генеричните медикаменти няма да надвишава 30 дни, а за биоподобните продукти дори да бъде намален под 60 дни от подаването на документите, тъй като ОЗТ е чисто административна процедура.

„ОЗТ не може да намали разходите за здраве, но може да обясни и да обоснове нарастването им, 

да допусне или да увеличи използването на определени здравни технологии и да ограничи или спре използването на други“, заяви шефът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM Деян Денев. По думите му крайната цел на ОЗТ е да постигне най-добрия възможен ефект за здравето на хората с наличния финансов ресурс при съблюдаване на принципите на солидарност и равнопоставеност. ОЗТ била невъзможна без пълни епидемиологични данни за отделните заболявания, включващи показатели като заболеваемост, смъртност, преживяемост и др. Затова България се нуждаела спешно от  създаване регистри с епидемиологична база данни по заболявания.