В. Бориславова¹, С. Чернинкова¹, Ив. Търнев¹’²

РЕЗЮМЕ

Въведение. Миастения гравис е автоимунно заболяване, при което е налице нарушение в нервно-мускулната трансмисия поради наличието на автоантитела срещу пост-синаптични структури на нервно-мускулния синапс. Клиничната симптоматика основно се изразява в мускулна слабост и лесна уморяемост от страна на различни мускулни групи.

Целта на настоящата статия е да се направи анализ на невроофталмологичните симптоми и корелации с имунологичната находка. Контингент и методи. При 144 болни с миастения гравис хоспитализирани или консултирани в Клиника по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ за периода от 2010 до 2012 година са приложени следните изследвания и методи: пълен неврологичен статус, репетитивна нискочестотна електромиография, компютърна томография на медиастинума и изследване за серумни автоантитела. За оценка на невроофталмологичния статус са приложени: изследване на зрителната острота за далече с и без корекция, биомикроскопия на преден очен сегмент, директна офталмоскопия, оценка на очния мотилитет и изследване за двойни образи с помощта на светлинен източник и цветно стъкло. За статистическа обработка на данните е използвана специализирана програма SPSS версия 17,0  за операционна система Windows.

Резултати и обсъждане. Сто четиридесет и четири  пациенти с миастения гравис, 86 жени и 58 мъже, на средна възраст в момента на прегледа 51,3 (±17) години. От тях, 50,6% са с очна форма на заболяването, останалите с генерализирана форма.

Пълна корелация между титъра на антителата срещу ацетилхолиновия рецептор (АцХР) и тежестта на клиничната картина липсва, но се очертава тенденция за по- благоприятна прогноза при очната форма на заболяването, в сравнение с генерализираната, особено при нисък титър антитела срещу АцХР. При 31,5% от пациентите с очна форма е налице прогресия до генерализирана форма, като при 80% от тях, тя настъпва в рамките на първите две години от началото на заболяването.

Заключение. При болни с нисък титър антитела срещу АцХР и липса на тимусна патология се наблюдава по- благоприятен ход на болестта. Преобладава очната форма на миастения гравис, която в при голяма част от болните не преминава в генерализирана форма. Болните с МуСК антитела в по- голям процент дебютират с генерализирана симптоматика. При тях невроофталмологичните симптоми са съпътстващи на фона на други неврологични признаци.

Най- добра прогноза за хода на заболяването е налице при пациентите, при които титъра на антитела срещу АцХР е нисък, липсват антитела срещу мускулна специфична киназа (МуСК), както и патология на тимусната жлеза.

 Клиничната хетерогенност при миастения гравис рефлектира върху  различия в лечението, което е индивидуализирано при всеки отделен пациент.