Специалисти: Научните дружества да създават правилата за добра медицинска практика
02.12
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Специалисти: Научните дружества да създават правилата за добра медицинска практика

Специалисти: Научните дружества да създават правилата за добра медицинска практика

От НЗОК трябва да се вслушват в експертното мнение, да казват дали могат да осигурят нужното финансиране и ако не, да посочват как да бъдат осигурени средствата

В България не се прави разграничение между медицински стандарти и правила за добра клинична практика, което води до неразбиране и погрешно формиране на общественото мнение. Това заяви акад. Дамян Дамянов по време на Първия Национален конгрес на Съюза на българските медицински специалисти (СБМС), който се проведе от 29 до 30 ноември т. г. в Пловдив. Темата за успешните терапевтични практики и налаганите регулации бе основен акцент на сесията, организирана от  Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Акад. Дамянов обясни, че медицинските стандарти са чисто административен документ, който формулира изискванията към съответните специалности – какви лекари са необходими, на какви условия трябва да отговаря терапевтичното звено, каква апаратура е нужна. Той припомни, че такава е била идеята на първите стандарти по анестезиология и по хирургия, създадени още преди 15 години. Впоследствие други научни дружества са добавили правила за добра клинична практика, което се оказало грешка. 

В правилата за добра клинична практика са разписани най-подходящите методи за диагностика, комбинации от тях, както и най-добрите терапевтични подходи за съответното заболяване, коментира специалистът. Той подчерта, че те трябва да бъдат създавани само от медицинските дружества и да имат указателен, а не задължителен характер.

Не е работа на администраторите от Надзорния съвет на НЗОК да решават как да лекуваме, категоричен бе акад. Дамянов. По думите му задължение на представителите на касата е да се вслушват в експертното мнение, да казват дали могат да осигурят нужното финансиране и ако не, да посочват как да бъдат осигурени средствата. Като решение на проблема бе посочено отделянето на правилата за добра медицинска практика от медицинските стандарти, както и провеждането на мащабна разяснителна кампания в обществото.

Председателят на СБМС проф. Васил Хаджидеков очерта основните задачи пред научните дружествата, които включват общи действия на съсловните организации и медицинските специалисти, промоция на добрата медицинска практика и изготвяне на професионални стандарти и ръководства, които непрекъснато да се обновяват. Той подчерта, че институциите са тези, които контролират разхода на средства в здравеопазването, а ангажимент на специалистите е тълкуването на всеки отделен клиничен казус. Според проф. Хаджидеков, основна задача на СБМС през 2014 г. ще бъде медицинските специалисти да се представят и наложат пред институциите и обществеността със своята експертиза, знания и капацитет, така че българските пациенти да получат най-добрата възможна терапия

Почетният председател на СБМС представи ръководствата за добра клинична практика при респираторните заболявания и тяхното развитие през годините, както и взаимодействието между Българското дружество по алергология и останалите медицински дружества, в контекстта на мултидисциплинарния подход към отделните заболявания. Той подчерта, че конгресът е първата стъпка към сближаване между медицинските специалисти, институциите и обществото. Ако това не се случи, ще наблюдаваме един тотален разпад на системата на здравеопазване, от който пациентите ще страдат най-много, заключи специалистът.

Богата научна програма на конгреса бе посветена на хроничните заболявания, които представляват сериозно предизвикателство пред системите на здравеопазване в световен мащаб. 

Реклама

Мнения