Публикация

С ранна диагноза даряваме години качествен живот

Свободата на личността, на духа е изключително важна. Пътят към нея е образованието


- Проф. Трайков, приоритет в научните Ви интереси е интелектът, а в тази област на неврологията има голямо раздвижване, доколкото може да се съди от популярни публикации. На какво се дължи?

- Специалистите отдавна се отказаха да говорят за коефициент на интелигентност, защото това измерване не ни служи за нищо. Медицината напредна и опознахме всяка от съставните части на т.нар. интелект – паметта, вниманието, езика, способността да поемеш и обработиш информация, практическите умения. Има начин всичко това да се измери. Знаем кои части от мозъка са ангажирани повече или по-малко с дадена функция, какви са последиците в практиката и така вече можем да откриваме съвсем ранни отклонения.

Действително през 90-те години настана бум в т.нар. дементология. Някой ще каже - епидемия от алцхаймер ли настана? Не, американците, които са особено прагматични, си дадоха сметка, че с увеличената продължителност на живота изведнъж ще се сблъскаме с проблем, не толкова свързан с онкологичните, сърдечносъдовите заболявания, колкото с деменциите. Че се задава голям бич и голям разход – не само в пари, но в емоция, грижа. Защото е невероятно тежко бреме да гледаш дементно болен. И тогава се отделиха големи средства за изследвания, за ранна диагностика, която дава възможност и за ранно лечение или профилактика. Три на сто от земните жители между 50- и 65-годишна възраст боледуват от деменция. Над 85 години – 30%. От тях половината са с алцхаймер.

- Това страдание независимо от общото състояние на организма ли е?

- Допреди десетина години мислехме, че високият холестерол и високото кръвно са рискови фактори само за инфаркт – сърдечен или мозъчен. Смятахме, че физическите упражнения предпазват сърцето. Сега знаем, че холестеролът и високото кръвно са рискови фактори за алцхаймер. Също недостигът на витамин В12 и фолиева киселина.

Ние работим изключително много върху ранната диагностика на различни форми на деменция. Започнах кариерата си като специалист по мозъчносъдова болест. Оказа се, че най-първите симптоми на намалено оросяване са някои нарушения в интелекта. Европейският конгрес на експертните центрове по деменции тази година беше в София, което е голямо признание за нас. Веднъж годишно представители на 70 центъра се събираме и обсъждаме нови диагностични критерии, терапевтични въздействия. И в резултат на много интензивна работа през последните 15 години през май месец излязоха официално новите критерии за алцхаймер.

- Има ли признаци, които са показателни, но хората не ги приемат за тревожни?

- Ние все по-добре разпознаваме деменцията, преди да се е проявила – по-леки симптомчета, които отдаваме по-скоро на нормалното стареене на мозъка. Кой не забравя малко повече, кой не е станал малко по-бавен в обработката на информацията или по-трудно превключва от една дейност в друга, от един разговор в друг... Днес знаем със сигурност - ако човек над 60 години казва: „забравям повечко напоследък“, или отбягва да ходи в по-отдалечени квартали (което означава, че трудно организира придвижването си с транспорта – това е отделна функция), ако е отишъл някъде, а на връщане трудно се е ориентирал... При такива оплаквания неврологът или джипито може да му направи тест, който трае 3 минути. Ако се потвърдят опасенията, по клинична пътека се правят подробни изследвания, за да се докаже диагнозата в най-ранен стадий. На това преди 15 години въобще нямаше да обърнем внимание. При такава съвсем ранна диагноза можем да „подарим” две години пълноценно съществуване и да успеем да отдалечим тежката фаза със 7-8 години.

- Какво и кога е времето да се предприеме, за да намалим риска?

- Преди 7-8 години стана ясно, че т.нар. средиземноморска диета е изключителен фактор за доброто функциониране на ума. Риба, зехтин, зеленчуци и чаша-две червено вино. Консумацията на риба 2 пъти седмично във възрастта около 40-45 години намалява със 17% риска от развитие на деменция след 60-65 години. Лечението на кръвното налягане също силно понижава риска от интелектуален спад. Българите за съжаление са сред тези, които най-лошо и най-несистемно лекуват хипертонията. Най-слаб е контролът върху холестерола. Продължаваме да предпочитаме свинската пържола пред пъстървата – масово. Туршията е вкусна, но няма антиоксиданти и е с много сол. Водим все по-заседнал живот. Движението е изключителен фактор за мозъчно дълголетие. То е и един от най-преките начини да се намали холестеролът, коремната обиколка - 30-40 мин разходка поне един път дневно. Кой го прави у нас? Мозъкът се храни само с кислород и глюкоза, а кислородът се доставя чрез движение. Освен това - пият се изключително много концентрати. Всяка злоупотреба с тях убива голяма част от невроните. Мозъкът при всеки човек е с различна уязвимост, но винаги над 30 г концентрат предизвикват негативен ефект. Тук не говорим за алкохолната зависимост. Алкохолът уврежда различни от алцхаймер области в мозъка и затова се познава, когато той е причина за интелектуалния спад. Един от най-добрите стимули за поддържане и подобряване на интелекта е четенето. Свиренето на инструмент, рисуването, изобщо заниманието с изкуство - всичко, което стимулира въображението, има подкрепяща роля. Но ние сме в ерата на готово смляното. И децата ни често казват – няма ли го този роман на филм? Това е голяма грешка. При това се оказа, че и най-сложните компютърни игри изобщо не стимулират интелекта.

- Има ли обяснение как дълголетници остават, както казваме, напълно „с ума си”?

- Търсим обяснението. Преди мислехме, че лошият белтък, който убива клетката и започва да се образува около 60-ата година, при някои хора след 7-8 години води до първи симптоми, а след още 7-8 г. - до класическа деменция. Оказа се, че част от тези, които имат лошия белтък на 60 години, на 90 нямат и помен от деменция. За радост при 50% от хората лошият белтък изобщо не се появява. И пред нас стои основният въпрос – какво пази мозъка? Вървим към важна цел – да дарим на хората не само по-дълъг, но и качествен живот.

- Стресът се сочи като причинител на повечето болести, има ли роля за спада на интелекта?

- Натоварването се превръща в стрес най-вече когато е свързано с негативна емоция. И тук е интересно - хората с алцхаймер запомнят много по-добре информация, поднесена с усмивка, или случка, която завършва щастливо. Имаме с френския екип такива изследвания, които се цитират постоянно и досега. Казваме на близките – много е тежко да виждаш как интелектът на любим човек се разгражда, как вече не е същият, но е добре да запазите усмивката, позитивното настроение. Трябва много търпение, да се помогне на болния да продължава да извършва различни дейности. В момента се разработват 130-140 молекули, бъдещи лекарства, които би трябвало да блокират образуването на лошия белтък. Имаме надежда, че с новите критерии за ранно диагностициране достатъчно хора ще участват в изпитванията и в рамките на няколко години ще разполагаме с първото лекарство, което да спира развитието на болестта.

- Винаги е интересно как човек, надникващ в тайните на мозъчното стареене, си почива или се пази от стрес...

- Чета с голямо удоволствие. Много ми помага музиката – джаз и опера, всякакъв вид изобразително изкуство – не пропускам изложби в София, както и когато пътувам. Намирам театъра за изключително изкуство. Спортувам 3-4 пъти седмично, това е и част от моята борба със стареенето – редувам тенис, ски, плуване, фитнес, много ходя в планината. Обожавам природата, там хармонията е пълна. От години съм запален по психоанализата и психотерапията - за мен това е едно от големите постижения на XX век. Преминах и двугодишно обучение във Франция. Психоанализата е един начин да познаеш света, истината. А истината без познанието за самия себе си не съществува.

- Модерният човек по-близо ли е до това познание?

- Донякъде разочарованието ми в последните години идва и от това, че у нас консуматорството взе огромен връх, то е част от деструктивното начало. Искрено вярвам, че има хора, които са пазители на ценностите. Свободата на личността, на духа е изключително важна. Пътят към нея е образованието. А ние се плъзнахме към безпросветност и това ме отблъсква.

Коментари