В брой 3/2013 може да прочетете теми, свързани с мениджмънта фармацевтиката и денталната медицина

АВТОРСКИ СТАТИИ

• Измерване на времетраенето на фармацевтичния труд във връзка с рецептурната работа - Медицински мениджмънт и здравна политика, 44, 2013, № 3, 3-14.
  М. Кирилова-Донева, М. Димитрова и Г. Петрова. Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София

Резюме. Целта на настоящата работа е да се измери средното време за изпълнение на различни видове рецепти в аптеките в България. В 20 аптеки на страната бе извършено измерване на времето за изпълнение на отделните рецепти, като бяха обработени 406 рецепти. Събраната информация бе систематизирана по вид на рецептата (обикновени, специални рецептурни бланки за наркотични лекарства, заплащани от НЗОК и смесени рецепти) и според броя на предписаните лекарства (едно, две или три). Измерено бе времето за изпълнение на тези видове рецепти, както и средното време за извършване на трите основни групи операции при обработката на рецептите – задължителни проверки преди изпълнение на рецептата, попълване на необходимите данни в рецептата и отпускане на лекарствата. Измерването е първо по рода си след пазарните промени на функционирането на фармацевтичната система у нас. То бе наложено от промените в изискванията на НЗОК, които са в интерес на пациентите. Проучването показва, че времето за рецептурна работа при спазване на минимални изисквания за изпълнение на задължителните проверки варира между 200 и 400 s (3-6 min). Правилата за рецептурна работа са съществен момент от Европейската правна рамка и са важен елемент от работата на фармацевта. Тяхното подценяване и непрецизността при изпълнение водят до рискове за потребителите.

ОБЗОРИ

• Влиянието на фармацевтичната индустрия върху предписването на лекарствени продукти - Медицински мениджмънт и здравна политика, 44, 2013, № 3, 15-35. Т. Найденов, А. Стоименова и Г. Петрова. Катедра „Организация и икономика на фармацията”, Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София

Резюме. Влиянието на маркетинговите дейности на фармацевтичните компании върху поведението и навиците на предписване на лекарите е често обсъждана тема в специализираната научна литература. Намирайки се в една изключително сложна регулаторна среда, фармацевтичните компании постоянно се стараят да извлекат максимална полза от маркетинговия инструментариум, което от своя страна води до увеличаване на интензитета и честотата на взаимодействие между представителите на фармацевтичните компании и лекарите. Настоящата публикация има за цел да направи преглед на проучванията, които разглеждат влиянието на представителите на фармацевтичните компании върху решенията на лекарите, свързани с предписването на лекарствени продукти. В статията се очертават и основните тенденции за комуникация между фармацевтичната индустрия и лекарите. Директното взаимодействие с медицинските представители дава възможност на лекарите да получат важна информация за лекарствените продукти и мостри, да обменят мнения с други лекари и да изградят личен контакт с фармацевтичните компании. От друга страна, лекарите изразяват определени опасения относно обективността на предоставяната информация и идентифицират нуждата от по-научен подход при тази комуникация. Независимо от резултатите от проучванията на влиянието на фармацевтичната индустрия върху решенията на лекарите, повечето лекари не приемат, че тяхното поведение значително се повлиява от маркетинговите активности на фармацевтичната индустрия. Повлияването на предписването обаче е факт, което налага да се стимулира поддържането на етични взаимоотношения между водещите експерти и фармацевтичната индустрия, основани на взаимно доверие и клинично коректна информация, които имат съществено значение за подобряване на ползите за пациентите и обществото от предписаната лекарствена терапия.

• Болестни състояния на ръката и китката, свързани с професията, при денталните лекари (трета част) - Медицински мениджмънт и здравна политика, 44, 2013, № 3, 36-56. П. Божинов и Кр. Янева. Катедра по обществено дентално здраве, ФДМ, МУ – София

Резюме. Лечебната дейност на денталния лекар неизменно изисква прекомерно натоварване на горните крайници. Поради това болката в ръката при тези професионалисти е значително по-често срещана в сравнение с други професии. Характерно за тези проблеми е, че възстановяването от тях е бавно и трудно. Специфичните състояния на ръката и китката, които са разгледани в настоящия обзор, са: тендинит, болест на De Quervian, тригеров пръст и синдром на карпалния тунел. Особено внимание е отделено на синдрома на карпалния канал – анатомия, симптоматика, диагностика и лечение на заболяването. Разгледана е отделна група заболявания, които имитират карпалнотунелния синдром. Предложени са някои практически съвети за справяне с тези проблеми.

Списание "Медицински мениджмънт и здравна политика" - Настоящо издание