Публикация

Грешно е да се залагат срокове за специализацията на личните лекари

В Испания правителството финансира обучението на 5000 лекари, които пожелаха специализират


В България специалността по обща медицина бе въведена през 2007 г. Последвалите четири нулеви години обаче не позволиха на колегите да специализират, затова много общопрактикуващи лекари останаха без специалност.

В света проблемът е намерил решение и не се налага да откриваме топлата вода. В Испания например общата медицина бе въведена в началото на 90-те години на миналия век. Тогава правителството направи реверанс и финансира 3-годишното обучение на 5000 лекари, които пожелаха специализират. На практика там стартираха с един готов потенциал.
У нас започнахме отзад напред. Добре е, че поне бе признато правото на колегите с педиатрия, спешна медицина и вътрешни болести да работят като семейни лекари. Останалите също правят всичко възможно да отговорят на изискванията, но е необходимо време. Според мен е грешно да бъдат залагани срокове. По-правилно е желаещите да започнат работа под надзора на специалист, докато вземат специалност. Дали това ще стане за 5 или 10 години, те решават. Но трябва да имат право на такъв избор.

Напълно основателни са желанията за по-добри условия в НРД в частта за първичната доболнична помощ. Цените и инфлацията постоянно се увеличават. Личните лекари са регистрирани като еднолични търговци, разходите са сериозни, а единствената възможност за подобряване на условията са чрез НРД.

За съжаление финансовата рамка се гласува от Народното събрание в Закона за бюджета на НЗОК. Проблемът е, че повече от десет години съотношението при разпределянето на ресурса е нарушено. Така например общият процент за ПИМП, за СИМП и за медикодиагностични дейности е колкото за болнична помощ.

В последните години се наблюдава и тенденция към стремглаво увеличение на парите за лекарства. Предварителните разчети на НЗОК показват, че през следващата година за лекарства няма да достигнат около 700 млн. лв. Ако сумата за медикаменти бъде редуцирана, може да се отдели по-голям ресурс за медицинска дейност – по-добри диагностика, лечение, грижи за пациентите и проследяване.

И сега семейните лекари се занимаваме с профилактика и диспансеризация на болните, но заплащането е нищожно. Острите случаи представляват две трети от нашата дейност, но те не се заплащат, а се включени към капитацията – 1 лев на пациент, което е смешно. Така се получава този дисбаланс и общото усещане сред колегите, че дейността в първичната доболнична помощ е недооценена и зле остойностена. Разбира се, непрекъснато настояваме за по-добро финансиране на здравеопазването. През годините БЛС неведнъж е представял предложения за бюджет. Рамката обаче се определя от Министерството на финансите.

Коментари