Уголемена простата

Уголемената простата или доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) е много често срещано състояние, характерно предимно за мъжете над 50 години, макар че се среща и в по-ранна възраст. 

Познато е още като аденом на простатата. Изразява се в доброкачествено разрастване на нормални клетки от простатата, които увеличават броя си и обемът на жлезата става по-голям.

Какво представлява простатата?

Това е важна жлеза в организма на мъжа, част от репродуктивната система. Разположена е точно под пикочния мехур и маншетоподобно обгражда уретрата – каналът, през който урината се пренася от пикочния мехур през центъра на простатата и пениса извън тялото. Простатната жлеза достига големината на кестен и неправилна сферична форма около ранните 20 години. 

Какви са нормалните размери на простатата?

Нормално простатата при млад мъж е с размерите на кестен. След 35-40-годишна възраст тя постепенно започва да нараства, като в определен момент се появяват проблеми с уринирането - посочва урологът обяснява д-р Васил Василев – Клиника по урология в УМБАЛ „Александровска”.

Какво представлява простатата?

Възраст

С напредване на възрастта простатата става все по-голяма.

Наследственост

Тя също е сред водещите рискови фактори. По-ранна изява на симптомите се наблюдава при хора, чиито баща, дядо или вуйчо са имали проблеми с простатата. Същото се отнася и за простатния карцином. За тези мъже е добре да започнат ежегодните прегледи при уролог от 45-годишна възраст.

Хранене и начин на живот

Някои храни и напитки също не са подходящи за хора, при които се наблюдават ранни признаци на доброкачествена простатна хиперплазия. Алкохолът, кафето, лютите и мазните храни допълнително могат да утежнят симптоматиката. Затова специалистите препоръчват на тези мъже:

• да направят промяна в начина си на живот;
• да спазват хранителен режим;
• да имат повече физическа активност; 
• да намалят телесното си тегло.

Много мъже се притесняват при появата на симптоми, които може да се дължат на доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), обяснява д-р Дмитрий Дмитренко, уролог в Клиниката по урология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”. Всъщност това e състояние, което се среща сравнително често, а и обикновено се овладява при навременна консултация с уролог.

Симптоми

Проявата на симптомите, свързани с увеличена простата, е вероятна при всички възрастови групи след пубертета. Нерядко простатен аденом мъчи мъжете над 50 години, като с напредване на възрастта честотата се повишава. Заболяването не се развива бурно, а по-скоро прогресира бавно във времето. Жлезата постепенно нараства и в определен момент могат да се появят проблеми с уринирането.

Според съвременната класификация те се делят на две групи:

посочени от уролога д-р Дмитрий Димитренко

Симптоми на изпразване:

• Затруднено уриниране;

• Слаба струя;

• Чувство за ненапълно изпразване на пикочния мехур.

Симптоми на съхранение:

• Често уриниране;

• Императивни позиви за уриниране;

• Никтурия (нощно уриниране).

С увеличаването си простатната жлеза започва да притиска уретрата (каналчето, което отвежда урината) и да затруднява изпразването на пикочния мехур. Първата голяма група симптоми се дължат именно на тези промени. По време на уриниране струята става по-тънка, прекъсва или се забавя. Пациентът има чувство за недоизпразване на пикочния мехур.

Другата група симптоми са резултат от промени в стената на пикочния мехур, поради това запушване. Мъжът ходи често по малка нужда през нощта, трудно задържа урината.

Обикновено преобладават симптомите на една от двете групи, но е възможна и комбинация. Появата им обаче е показател, че трябва да се потърси лекарска помощ.

Говорим не за заболяване, а за състояние, което се среща при почти всички възрастни мъже. Този процес е пряко свързан със стареенето и с наличието на мъжки хормони в тялото. Сравнимо е с посивяването на косата и появата на бръчките.

 

обяснява специалистът по урология от УМБАЛ "Александровска" - д-р Васил Василев.

Ако трябва да обобщим симптомите, които трябва да накарат мъжа да се насочи към уролог, това са: често ставане нощно време, затруднено уриниране, тънка струя на урината и чувство за неизпразнен пикочен мехур.

Размерът на простатата невинаги е критерий за наличие или изключване на заболяване. При някои мъже тя е по-голяма, но това не създава проблем при уриниране. В други случаи обаче жлезата може да бъде по-малка, но да нараства с времето и да притиска пикочния мехур. Тогава е необходимо лечение. 

Диагностика

Добре е всеки мъж над 50-годишна възраст да се консултира с уролог поне веднъж в годината. Такава е препоръката на всички международни урологични асоциации. Целта е да се определи както степента на нарастване на простатата, така и да се изключи наличието на карцином. В някои случаи може да става дума и за възпаление на пикочните пътища, пиелонефрит или усложнения при диабет. 

Прегледът включва:

• изследване на простатно специфичен антиген (PSA);
• ехография, която да покаже на лекаря размера на простатата, да установи какво е състоянието на пикочния мехур и на бъбреците;
• ректалното туширане е едно от нещата, които плашат мъжете най-много. Но това е едно от най-информативните изследвания, което не може да бъде заменено от никаква апаратура. Прегледът продължава 15 минути и не би трябвало да предизвиква притеснения след представителите на силния пол.

Изследвания:

(посочени от колектив: Доц. д-р Тошо ГАНЕВ дм, д-р Валерий ДУЛГЕРОВ, м.с. Милена НАНКОВА, Клиника по Урология, МБАЛ „Св. Анна“ АД, Варна)

• Трансабдоминална, трансректална и трансуретрална ехография. С помощта на този метод може да се визуализира и определи размерът, обемът и структурата на ДПХ. Може да се определи количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, състоянието на стената, промени в горните пикочни пътища и бъбреците. ДПХ се вижда с еднаква ехогенна структура, равни и гладки контури. Нормалното количество на остатъчната урина е до 20-25 ml. Ехографията е спомагателен метод за извършване на биопсия на простатата. 
• Урофлоуметрия. Уродинамично изследване, което показва степента на обструкция. Условие за провеждането му е пикочният мехур да бъде максимално пълен с количество над 150-200 ml. Уринарен ток над 15 ml/s говори за безпрепятствено изпразване на пикочния мехур. Стойности под 10 ml/s говорят за обструкция. Между 10-15 ml/s е сивата зона.
• Екскретарна урография с десцендентна цистография и уретрография. Отразява функционалното състояние на бъбреците и морфологичните промени в горните пикочни пътища. На цистографията се очертава характерна негативна сянка в областта на шийката на пикочния мехур. При микционната уретрография се вижда удължаване на задната уретра и повдигане на вътрешния й отвор.

• Радиоизотопни изследвания. Чрез тях се установява функционалното състояние на бъбреците, горните пикочни пътища и наличието на резидуална урина. 
• Компютърна аксиална томография и магнитен резонанс се прилагат рядко, при съмнение за карцином на простатата с метастази. 
• Цистоскопия. Тя се прави непосредствено преди оперативното лечение. С нея се оглеждат аденомът и лигавицата на пикочния мехур, търсят се камъни в мехура или дивертикули. 
• Клинико-лабораторни изследвания. Чрез тях се търсят промени в кръвната картина и азотните вещества в серума; качествени изменения в урината и наличието на инфекция чрез посявка и антибиотикограма. Важно е изследването на простато-специфичния антиген (PSA). Нормално той е 0-4 ng/ml. Стойности от 4 до 10 могат да се дължат на ДПХ или хроничен простатит; а такива над 10 и над 20 са съмнителни за карцином на простатата. 
•  Биопсия. Вземането на материал може да стане по тънкоигления метод на Францен за цитологично изследване или с игла tru-cut по метода на Silverman за хистологично изследване. 

Лечение

Терапията на увеличената простата трябва да бъде съобразена с индивидуалните особености на пациента – възраст, общо състояние, придружаващи заболявания, размер на простатата. Снемането на добра анамнеза до голяма степен определя по-нататъшното поведение.

Медикаментозна терапия

В началото обикновено се започва с консервативното лечение. Целта е да се облекчат оплакванията, да се забави прогресирането на състоянието и да се намали вероятността от операция. Най-често се прилага комбинация алфа1-блокер и фитопрепарат.

След отшумяване на острата фаза, може да се премине само на фитопродукт, 

който да се приема определени интервали. Той също трябва да е съобразен с възрастовата група и общото състояние на пациента. Фитопрепаратите имат противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, водят както до подобряване на уринирането, така и до психоемоционалното здраве на мъжа. 

Важно е да се отбележи, че разрастването на простатата не означава категорично операция. Някои пациенти прекарват по 10-20 години на медикаменти и никога не достигат до оперативно лечение. Основното показание, за да се прибегне до интервенция, е наличието на усложнения.

Оперативна терапия

Когато оплакванията станат много сериозни и се появят усложнения, може да се наложи прекратяване на медикаментозната терапия и преминаване към хирургично лечение. Съществуват модерни техники, но коя е най-подходяща, преценява урологът, след като се запознае с индивидуалните особености на пациента. Целта е премахване на разрасналата тъкан на простатата и отпушване на уретрата, което позволява на пациентите да уринират по-лесно.

Класическото хирургично лечение представлява отворена операция, но през последните години се прилага все по-рядко, защото навлязоха нови методи. Особено популярни сред пациентите са лазерните техники, които позволяват бърза, ефективна и безкръвна операция при много уголемена простата.

Един от най-използваните оперативни подходи е трансуретралната резекция. Това е първата безкръвна интервенция, извършва се през уретрата, а простатата се отстранява чрез ток. Този метод обаче не може да бъде прилаган при по-уголемена жлеза.

Широко приложение в практиката намира ендоскопското лечение на простатната хиперплазия. Най-често се прилага трансуретрална резекция на простатата с биполярен ток (ТУРП). Методът не е нов, но си остава „златен стандарт“.  Бурно навлизат в практиката и модерните методи за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия, при които се използват различни източници на енергия, като лазерите например. Не бива да се забравя и класическата отворена операция като възможност за избор.

Нелекуваната ДПХ може да доведе до различни усложнения като рецидивиращи уроинфекции, ретенция (задържане) на урината и невъзможност за спонтанно уриниране. Има и риск на по-късен етап да бъдат засегнати бъбреците, което води до бъбречна недостатъчност.

Плазмена вапоризация (безкръвно изпаряване на простатата)

Това е един много хубав и надежден метод, който навлезе в България преди няколко години, обяснява Д-р Басем Алнаболси – уролог, МБАЛ „Св. Анна“, Варна. При този метод се прониква през пикочния канал и се прави изпаряване на простатната тъкан.

Методът е изключително щадящ за пациентите. Самата манипулация продължава около час-час и половина, а мъжът престоява в болничното заведение един ден. Използва се физиологичен разтвор като промивна течност, което защитава околните тъкани и нерви. По този начин се избягват по-нататъшни усложнения – кръвотечение или хематурия (кръв в урината). Периодът на възстановяване след операцията също е доста кратък. Използва се и при рак на простатата като палиативна процедура за подобряване на живота на пациента. Прави се обаче само при определени индикации.

Важно: Когато се говори за заболяванията на простатната жлеза, трябва ясно да се очертае разделителната линия между доброкачествените и злокачествените. При първите значение имат показанията и противопоказанията за дадено оперативно действие. След което се преценява кой метод да бъде приложен – безкръвен или отворен, класически. Коренно различно е, когато има злокачествен процес – минималноинвазивните методи не са много подходящи, но терапевтичните възможности са различни в зависимост от стадия на заболяването. Предпочитат се преди всичко отворените операции за радикално отстраняване на тумора.

Усложнения

Уголемената простата не е някакво тежко заболяване и в много редки случаи от нея се развива рак. Въпреки това понякога тя може да влоши качеството на живот - например, ако пациентът не може да удържа позивите за уриниране или пък се налага да става до тоалетна по 3-4 пъти нощем.

Острата ретенция (задържане) на урината е сериозен проблем, който не позволява на пациента да изпразни докрай пикочния мехур. Другите усложнения са: образуване на камъни в пикочния мехур; кървене от простатата, което не може да се овладее с медикаменти; тежки инфекции вследствие на застоя на урината в простатата; задръжка на урината в бъбреците и нарушаване на тяхната функция; тежки сипмтоми, които мъчат пациента и нарушават качеството му на живот.

Рак на простатата

Напълно възможно е на фона на увеличена простата да има огнище на карцином.

Проблемът е, че при рака на простатата или липсва симптоматика, или тя е много сходна с тази на доброкачествената хиперплазия. А когато специфичните за рака симптоми се появят, вече е доста късно. Именно затова е необходим годишният преглед при специалист. Установи ли се в ранен стадий, ракът на простатата е напълно лечим.

Според уролога и специалист по роботизирана хирургия д-р Михаил Колев един от най-важните проблеми при рака на простатната жлеза е откриването му в начален стадий, когато той може да бъде излекуван в 90% от случаите. Причината за това е безсимптомното му протичане в началото на неговото развитие.

Нещата при ранната диагностика допълнително се усложняват и от това, че рисковите фактори, отговорни за развитие на този процес, не са точно установени. Като най-значими медицинската общност приема расовата принадлежност, генетичната предразположеност и възрастта.

„Мъжете, които имат бащи или чичовци с доказан карцином на простатната жлеза, имат много по-голяма вероятност също да развият заболяването. При тези хора се прилага много по-ранна профилактика“,

обяснява д-р Колев.

Според уролога по-ниските нива на тестостерон могат да се свържат с по-нисък риск от развитие на карцином на простатата . Същевременно при някои случаи върху пациентите с вече развит карцином се прилага антиандрогенна (вид хормонална терапия) терапия, която има за да цел намали тестостерона в организма. Причината е, че при тази хормонална кастрация се наблюдава потискане на раковите клетки.

Профилактика

Профилактичните изследвания се извършват от специалист по урологияг, но могат да се назначат и от личния лекар. В случай на необходимост, пациентът трябва да бъде насочен към уролог. Там ще му бъде направен ехографско изследване и в зависимост от възрастовата група – ректално туширане.

За да се отложи андропаузата във времето, препоръчително е всеки мъж над 40 г. поне веднъж в годината да се консултира със уролог-андролог. Профиликатичният преглед включва:

• Щателна анамнеза;
• Преглед на простата и тестиси;
• Пълна кръвна картина и биохимия;
• PSA – простатно-специфичен антиген;
• Ниво на тестостерон.

Профилактика на рак на простатата

Профилактиката се изразява в комплекс от три изследвания, които поотделно не дават достатъчно информация дали има започнал раков процес:

Реакталното изследване чрез опипване на простата с пръст или т.нар. рекатлно туширане дава голяма информативна стойност за опитния уролог. Изследва се повърхността на жлезата, тъй като голям процент от карцинома се развива в тази част, която може да се палпира. Според различни научни статии между 30 и 70% от карциномите може да се напипат чрез това ректално изследване.

PSA (prostate specific antigen) е апаратно изследване, при което се измерва белтък в кръвта, отделящ се от простатната клетка. Той е определен като туморен маркер, но всъщност е органо-специфичен маркер, защото много често се повишава и при възпалитени заболяванея на простатата, травма на простатата и доброкачествено разрастване на жлезата. Д-р Колев отбеляза, че преди около 10-15 години стойността на това изследване е било около 1000 лв., но в наши дни струва между 10 и 20 лева.

Трансректалното ехографско изследване със специален ендокавитарен трансдюсер през ректума също дава яснота дали има някакви ракови изменения на жлезата.

Комплексът от тези методи дава информация на уролога дали да продължи изследванията на простата чрез биопсия. Когато има съмнения за появата на карцином

хистологичното изследване е единственият сигурен метод за диагностика

Причината е, че при биопсията се взимат клетки или тъкани от простатата и се изследват лабораторно.

Напоследък се говори, че ядрено-магнитният резонас е много точен метод за доказване на рак на простатната жлеза. Има множество и методи, които се популяризират в медийното пространство. Пациентът например, се убеждава, че има т.нар. течна биопсия чрез взимане на урина. Изследвания се правят също така и с нови биомеркери, които не са достатъчно утвърдени в медицината, а струват огромни суми – над 1000 лв. Единственият метод, който доказва или отхвърля рака на простатната жлеза, обаче е хистологията,

каза д-р Колев.