​Проф. Борислав Владимиров е сред стоте водещи гастроентеролози в света. Научава този факт, след като през септември 2013 г. получава по пощата официална диплома за високото признание. Документът е издаден от университета в Кеймбридж, където специален комитет следи и проучва дейността на изявени учени от целия свят в различни области.

На последната европейска седмица по гастроентерология през октомври в Берлин български колектив под ръководството на проф. Владимиров получи първа награда за научно съобщение в областта на гастроинтестиналните стромални и невроендокринни тумори. България участва в европейско проучване на тези тумори чрез специалисти гастроентеролози, радиолози, патолози, хирурзи и химиотерапевти от София и Варна. През последните години Министерството на здравеопазването осигурява безплатно лечението на пациентите с тези тумори и те получават шанс за нормален живот.

-Проф. Владимиров, какво Ви мотивира да останете в България, въпреки че вратите на всички клиники на Запад са отворени за Вас?

-Всичко, което съм постигнал, се дължи на постоянен всекидневен труд в продължение на години. Нищо в професията не ми е подарено и не е получено лесно. Със сигурност съм имал и имам много възможности да отида в чужбина, при съвсем други условия на работа. Но аз съм роден в България, тук съм се учил на медицина и искам да работя в страната си, да обучавам младите лекари и да продължаваме една школа, която е градена десетилетия от поколенията преди нас. От 31 години съм в ИСУЛ и в Медицинския университет в София, свикнал съм с тази среда и с колегите. При нас почти никой не напуска, освен ако не се пенсионира. Явно сме успели да създадем благоприятен климат въпреки до болка известните проблеми в родното здравеопазване.

-През последните години сякаш има едно фаворизиране на технологиите в медицината, на апаратурата. Това означава ли, че значението на лекаря прави крачка назад?

-В никакъв случай! Без съвременна апаратура няма адекватна медицина, но водещото място винаги е било и си остава на знанията, опита и интелекта на лекаря. Съчетанието между високите технологии и отлично подготвените специалисти е най-добрата гаранция за адекватна диагностика и лечение.

-В България успяваме ли да постигнем синхрон между тези два фактора?

-За мястото, където работя – Катедрата по гастроентерология, мога да потвърдя, че сме постигнали едно добро европейско ниво. Нашата катедра е първата по специалността в Европа. Тя е създадена с указ на Народното събрание през 1951 г. с първи ръководител акад. Ташо Ташев. Негов учител е известният френски професор Шарл де Бре. Преди това гастроентерологията в Европа е била към катедрите по вътрешни болести. Така че при нас по традиция гастроентерологията винаги се е развивала приоритетно. Днес разполагаме с абсолютно всички видове специалисти, кабинети и лаборатории, за да обхванем разнообразието в патологията на храносмилателната система. Тук е единственото място, където в България се придобива специалност по гастроентерология, при нас се полага изпитът и се издават сертификатите за ендоскопия. В катедрата няма как да работят специалисти, без постоянно да се развиват и усъвършенстват, оборотите са много високи, предизвикателствата са всеки ден. Но специализантите след три години обучение спокойно и уверено могат да прилагат това, което са научили.

-Но повечето млади лекари отиват да прилагат знанията си в други държави...

-Това е така и причините са ясни. За последните три години двама от моите ученици отидоха в Германия на работа и бяха приети там като равни, защото нивото на подготовката им е много високо. След като тамошните ръководители на клиниките видят какво могат да правят нашите лекари, ги включват най-активно в графиците. При това става дума за много специфични и отговорни дейности. Единият ми докторант работи в областта на интензивната оперативна ендоскопия при кръвоизливи и туморни образувания.

-Какво Ви казват, как се чувстват там?

-Можете сами да прецените – започнали са със заплати от над 8000 евро, осигурени са им самостоятелни къщи, съпругите им са на безплатни курсове по немски и след това също ще се интегрират в трудовия пазар. Германия осигурява на едни перспективни млади хора такива условия, които тук трудно можем да мечтаем дори след дългогодишен стаж. Добре е все пак, че българската школа се представя достойно в най-напредналите държави.

-Може би тези медицински посланици от България са една от причините за високия интерес сред чужденците към медицинско образование у нас?

-В момента имаме студенти от 47 държави. Това е оценка за капацитета на нашия университет и на преподавателите в него. Защото в медицината дипломата е много важна, но решаващото е след това с какви реални знания и умения ще се изправиш пред пациента и пред колегите си. За да се докажеш, трябва да можеш да правиш това, което правят колегите ти от Европа и САЩ.

-Вярвате ли, че нашето общество ще успее да създаде такива условия за лекарите ни, че те да остават тук?

-Ако не успее, не ни чака нищо добро. Защото всяко поколение в един момент излиза от активна дейност по чисто биологични причини и ако на негово място не идва ново силно поколение, вакуумът ще е страшен. Затова държавата трябва да създаде такива условия за лекарите, че те да не мислят за нищо друго, освен за своето призвание. Изискванията, очакванията от лекаря са огромни, но замисляме ли се как той може да работи спокойно при постоянните неуредици в системата, недоимък, несигурност.

-Верни ли са твърденията, че нацията ни е станала по-болна, не само в преносния смисъл?

-Има такава тенденция. Причините са комплексни, но мога да посоча две от тях. На първо място е влошената среда на живот, стресът, некачественото хранене, към което мнозина прибягват от немотия. Засищането на глада с продукти, натъпкани с консерванти, бои, подобрители и заместители, дава своето отражение. И от друга страна, ние разрушихме една здравна система, която не беше лоша, без на нейно място да направим ако не по-добра, то поне равностойна. И днес се озовахме без стройна профилактика и без ранно откриване на заболяванията. Прехвърлянето на пациентите от кабинет в кабинет, от болница на болница и от град на град обикновено не завършва добре. Според статистиките около 1 милион предимно млади хора напуснаха България и тук останаха техните родители. Населението ни застарява и това също е сред причините за първенството ни в графиките по заболеваемост в Европа.

-В момента по какви проблеми в гастроентерологията работите?

- Основно върху ранната диагноза на злокачествените заболявания. Това е съвместна работа с един колектив от Българската академия на науките. Става въпрос за така наречената фотобиопсия, която проучваме още от 2005 г. Вероятно тези проучвания са в основата и на наградата, която получих от Кеймбридж, и затова тя е награда и за моите колеги, и за институцията, в която работя. Чрез този метод можем да установим злокачествени изменения в кухите органи на гастроинтестиналния тракт още в най-ранната им фаза, когато възможностите за лечение са несравнимо по-добри от тези при напредналите тумори. През лятото получихме от Япония последно поколение апаратура, която поне в момента няма алтернатива в България. Чрез тези технологии образите се увеличават и се оцветяват допълнително и това ни позволява да правим много точен анализ на състоянието на тъканите. След такова изследване и съответния патоанатомичен анализ диагнозата е много по-точна, а оттам и решението към какъв тип лечение да се отиде – операция, химио- или лъчетерапия или комбинация от тези методи. Трябва да е ясно, че ракът в храносмилателната система отдавна не е присъда. Много от нашите пациенти с рак продължават да работят активно с години и практически са игнорирали болестта. Но за това трябват воля и активна позиция към собственото здраве.