Публикация

Двете лица на холестерола

Холестеролът е жизненоважна мазнина, която участва в изграждането на редица клетки, тъкани и органи и е съставна част на много от хормоните. Въпросът е количествата на различните негови фракции да бъдат в съответните физиологични граници


За да разберете добре ли сте с холестерола, трябва да си направите кръвно изследване. Взема се венозна кръв на гладно след няколко дни въздържане от тлъсти меса, от която се отделя серумът, а в него се определя колко е холестеролът. Най-често се изследва т.нар. общ холестерол, но това съвсем не е достатъчно. Важно е да се видят стойностите на „лошия” LDL (липопротеини с ниска плътност) и на „добрия” HDL (липопротеини с висока плътност) холестерол. Лошият е виновен за натрупването на плаки по кръвоносните съдове, които след това могат да причинят инфаркт или инсулт, а добрият, обратното, чисти кръвоносната система от вредния холестерол, като го „улавя” и извежда от организма. Нормалните стойности, към които обикновено се стремим, са: общ холестерол - до 5 mmol/l; HDL холестерол – над 1 mmol/l; LDL холестерол – до 3 mmol/l. Друг много важен показател са триглицеридите. Тяхното съдържание в кръвния серум има много важно значение, защото те могат да бъдат самостоятелен рисков фактор за развитието на атеросклероза и нейните усложнения. Нормалната им стойност е до 1,7 mmol/l.

Кой трябва да се изследва

Ако няма някакви специални показания, например фамилна хиперхолестеролемия (наследствено увреждане, при което в поколенията се предава висок холестерол), първото изследване трябва да се направи около пълнолетието. Ако тогава резултатът е нормален, следващите изследвания на липидния профил могат да се правят през 5 години. Добре е мъжете над 35-годишна възраст да следят по-често холестерола си, например през 2 г., ако резултатите са нормални. При установени отклонения лекарят ще назначи по-чести проби. Това се отнася и за хората в активна възраст, но страдащи от хипертония, исхемична болест на сърцето, диабет и затлъстяване. Обикновено жените до менопаузата не са в групата на застрашените от сърдечносъдови инциденти, но след това бързо се изравняват с мъжете. Затова след спирането на редовната менструация изследванията трябва да са всяка година. Възрастните хора с установени сърдечносъдови и/или ендокринни заболявания трябва да проследяват холестероловия профил най-малко два пъти годишно. Така се мониторира и ефектът от евентуалното лечение със статини – препаратите, които потискат образуването на холестерол в черния дроб.

Помагат ли диетите

Естествено, че има значение с какво се храните, но често висок холестерол имат и хора, които са с нормално тегло и не прекаляват с мазнините. Това се дължи на така наречения ендогенен холестерол, чието образуване не се влияе особено от менюто. Но здравословното хранене при всички случаи е важно, защото не само холестеролът е рисков фактор. Натрупването на прекалени тлъстини, особено в коремната област, значително повишава опасността от съдови инциденти. Ако в рамките на 6 месеца не успеете да нормализирате холестерола с помощта на диета, билки и хранителни добавки, най-вероятно лекарят ще ви предпише медикаменти, особено ако холестеролът надвишава значително нормите и имате други рискови фактори.

Новият маркер

Високият холестерол е сред класическите причинители на сърдечносъдови проблеми. Но през последните години учените установиха сериозна връзка между повишените нива на един специфичен белтък, наречен С-реактивен протеин (CRP), и сърдечносъдовия риск. При това, когато този протеин при даден пациент е висок, дори и холестеролът му да е в нормата, рискът си остава. Това е причината кардиолозите все по-често да искат изследване на този белтък, по-точно на неговата високоспецифична фракция (hsCRP), която е белег не за обща остра инфекция, а за така нареченото тихо възпаление, което засяга вътрешната стена на кръвоносните съдове и благоприятства натрупването на плаки, които ги стесняват. Когато стойността на високоспецифичния hsCRP е до 1 mg/l, това определя нисък сърдечносъдов риск. Ако стойността е между 1 и 3 mg/l, рискът е умерен, а стойности над 3 mg/l определят висок риск.

Коментари