Две трети от приетите в болници за активно лечение са хронично болни, често липсват индикации

Серия от проверки по болниците разкриха добре известни недостатъци на здравната ни система. Това стана ясно на пресконференция на ръководството на НЗОК. Никой в системата не се интересува от пациента – това се налага като извод от анализа на фактите при някои конкретни случаи, заяви директорът на касата д-р Румяна Тодорова. На част от пациентите са направени профилактични прегледи и се оказва, че са в безупречно здраве. След това се вижда, че имат диспансерни диагнози, не си вземат лекарствата и отиват в болница.

Мъж с инсулинозависим диабет например попадал 8 пъти в болницата в Кюстендил по различни пътеки – като обострен пиелонефрит, декомпенсиран диабет или сърдечносъдово заболяване. Мъжът влиза и излиза от отделението с една и съща кръвна захар - 21,5 милимола. Защо тогава изобщо е бил приет, коментира Тодорова. Болните се приемат без сериозни индикации за хоспитализация. Същият пациент е приет за обострен пиелонефрит само въз основа на неясни болки в кръста. В отделението пък липсвала историята му, което пораждало съмнения, че той изобщо е лежал. Хронично болните са „удобни пациенти”, които лекарите си прехвърлят един на друг, без истински да ги лекуват, коментира още шефът на НЗОК. В случая с диабетика болницата ще понесе санкция. В същото време обаче стана ясно, че човекът е бил с толкова високи стойности, понеже не си е вземал от аптеката предписания му по здравна каса инсулин. Не е ясно каква е причината и как точно се е лекувал той.

Жена с хроничен атрофичен гастрит е влизала три пъти в болница с тази диагноза. Първият път се е подложила на фиброгастроскопия, но вторият е отказала - с основание, да се подложи отново на неприятната манипулация, каза Тодорова.

Лесният достъп до болниците е причина в отделенията да попадат много хора, които изобщо не се нуждаят от активно лечение, става ясно от анализа на резултатите от проверките на касата. Пациентите отиват в стационара чрез преглед при специалист в доболничната помощ. Същият лекар обаче работи и в болница, затова насочва пациента към нея. Законът позволява такава „двойна игра”, коментираха специалистите от НЗОК.

Много пациенти попадат в болница чрез спешните отделения. Такива са 95% от хоспитализациите в Смолянско и 30% от тези в София. Огромното мнозинство изобщо не са спешни случаи, каза д-р Тодорова. 66% от приетите в болница за активно лечение всъщност са хронично болни. У нас обаче има над 350 болници за активно лечение и нито една за долекуване, припомни Тодорова. Това било посочено ясно като един от основните проблеми на системата у нас още в доклад на Световната банка наред с фрагментирането на лечебните заведения – някои приемали само определени диагнози, което било недоразумение в съвременния свят.