Медицината през 2013 година
13.01
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Медицината през 2013 година

Медицината през 2013 година

Сред постиженията на годината се открояват създаването на изкуствено сърце и бъбречна тъкан

Сред най-големите успехи в медицината през миналата година беше отглеждането на органи и тъкани въз основа на използването на стволови клетки. В началото на годината обаче вниманието бе приковано от вестта за излекувано бебе, появило се на бял свят с вируса ХИВ.

Момиченцето, родено в САЩ, бе подложено много рано на стандартна терапия. Сега то е на три годинки и повече от година не приема лекарства. Става въпрос за първия случай на т.нар. функционално оздравяване на малко дете, при което се стига до ремисия, и за едва втория случай на излекуван човек с ХИВ в света. Кръвните изследвания не показаха признаци вирусът да се реплицира. Майката на детето е носител на ХИВ и не е получавала лекарства преди раждането. 30 часа след като
момиченцето се роди, му бе приложена терапия с коктейл от лекарства срещу ХИВ. Резултатите показаха, че тя е унищожила вируса ХИВ.

Американски биолози за пръв път в света създадоха изкуствено сърце

с помощта на човешки препрограмирани стволови клетки. За целта очистено от клетки сърце на мишка бе ползвано като "скелет" за бъдещия орган. Лей Ян и колегите му от университета в Питсбърг създадоха "заготовки" от MCP клетки, които могат да се превърнат в сърдечна мускулна тъкан. За целта бе ползвано сърце, чиито клетки са били унищожени с химикали, за да остане само съединяващият ги "скелет". Полученият по този начин "шаблон" бе запълнен с MCP клетки. 20 дни по-късно "скелетът" се превърна в пълноценно сърце.

Шведски учени заключиха, че е възможно клетки да бъдат директно препрограмирани в неврони

Преди две години учени от университета в Лунд препрограмираха човешки кожни клетки в произвеждащи допамин неврони, без да прибягват до стволови клетки. Сега същите учени стигнаха още по-далеч, след като разкриха, че кожни и шванови клетки (по името на немския анатом и физиолог Теодор Шван) могат директно да се препрограмират в неврони. В рамките на изследването гени, които са били модифицирани, за да се активират и дезактивират с помощта на лекарства, бяха вкарани в шванови клетки. Учените присадиха тези клетки в мозъците на плъхове. След като гените бяха активирани чрез лекарства в питейната вода на гризачите, клетките започнаха да се трансформират в неврони. Тази технология ще позволи нови неврони да заменят увредените.

Японски учени за пръв път в света създадоха бъбречна тъкан на базата на индуцирани плурипотентни стволови клетки

Екипът на проф. Кенджи Осафуне от университета на Киото отгледа култура от тъкани като онези в бъбреците. Успехът на метода е над 90-процентен след 11-дневно отглеждане на подобна култура. Проф. Осафуне и колегите му освен това установиха, че с помощта на същия метод може да се отгледа култура от надбъбречни клетки.

Японски биолози за пръв път в света отгледаха слюнчени и слъзни жлези и ги имплантираха в тялото на мишки. Екипът на Такаши Цуджи от университета Кейо в Токио проследиха процеса на формиране на слюнчени и слъзни жлези в миши зародиши. Учените изолираха протеини и сигнални молекули, които командват развитието на тези органи. След това за 4-5 дни отгледаха слюнчени и слъзни жлези в епруветка, преди да ги присадят на мишки. Няколко дни по-късно присадките започват да функционират.

Двегодишно момиченце, появило се на бял свят без гръклян, се сдоби с липсващия му орган, като за целта бяха използвани негови стволови клетки

Става въпрос за най-младия в света пациент, подложил се на подобна експериментална терапия. Хана Уорън не можеше сама да диша, да яде, да пие и да преглъща, след като се роди в Южна Корея през 2010 г. До оперирането й в болница в Илинойс тя прекара живота си в лечебно заведение в Сеул. В САЩ хирурзи извлякоха стволови клетки от костния й мозък. Клетките бяха посадени върху пластмасово скеле в лабораторна среда и след по-малко от седмица започнаха да се делят. Така върху скелето се образува 76-милиметров гръклян, който бе имплантиран на момиченцето.

Учени от медицинския факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк под ръководството на д-р Ерик Кандъл - един от лауреатите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2000 г., установиха, че

липсата на протеина RbAp48 в хипокампуса е важен фактор за свързаната със стареенето загуба на паметта.

Изследването им с мишки и върху извлечени от човешки трупове мозъчни клетки даде ясни индикации, че загубата на паметта с възрастта и болестта на Алцхаймер са две различни неща. Загубата на паметта вследствие на стареенето е обратима посредством терапия срещу липсата на въпросния протеин, докато болестта на Алцхаймер е нелечима. Смяташе се, че загубата на паметта е сред първите симптоми на болестта на Алцхаймер, но все повече индикации навеждат на мисълта, че става въпрос за феномен, който засяга част от хипокампуса. Учените извършиха генен анализ на мозъчни клетки, взети от 8 починали хора на възраст между 33 и 88 години, които не били засегнати от мозъчно заболяване. При всички участници бе наблюдавано намалено функциониране на гена RbAp48, който е свързан с производството на едноименния протеин.
След това същият ген бе изследван у мишки, за да се определи ролята му за загубата на паметта. Когато експресията на гена в мозъците на млади гризачи бе блокирана, те имаха същите проблеми със запаметяването както по-възрастните им събратя при придвижването си в лабиринт. След като функционирането на гена бе възстановено, мишките възвърнаха нормалната си памет. Учените освен това реактивираха гена RbAp48, за да увеличат експресията му в мозъците на възрастни мишки. Така гризачите си възвърнаха паметта, която имаха на младини.

Жена, на която бяха извършени 5 трансплантации на органи, роди здраво бебе

Американски медици отбелязаха, че това е световна премиера. Фатима ал Ансари е на 19 години и живее в Катар, когато лекари откриват съсиреци във вена, която отвежда кръв до червата й. През 2007 г. младата жена се подлага на операция в мемориалната болница "Джаксън" в Маями, където са й присадени нов черен дроб, панкреас, стомах, тънко и дебело черво. 5 години по-късно тя ражда момиченце.

Бразилка проговори на 23-годишна възраст

в резултат на дълга терапия срещу аглосия - вродена липса на език. "Става въпрос за аномалия, която води до смърт - заяви лицевият хирург д-р Фредерико Салеш. - Тъй като не може да се храни, бебето обикновено умира, преди да му е била поставена диагноза." През последните 16 години Ауристела Виана да Силва се подложила на лечение, защото било невъзможно да й се присади изкуствен език. "Открих начин да се справя с проблема - трябваше да разширя кост в челюстта й с помощта на оборудване, сходно с онова, което се използва при ампутиране на крайници", разказа д-р Салеш. Навремето майка й вливала мляко директно в гърлото й. Днес Ауристела води нормален живот.

Директорът на Центъра за нанобиотехнологични изследвания към университета на Алабама д-р Шри Сингх увери, че нанотехнологиите ще позволят да бъдат диагностицирани и дори лекувани редица болести, преди да са се появили симптомите им. Пробивът ще бъде направен до 4-5 години. Според Сингх в близко бъдеще ще са нужни само 10 минути, за да се диагностицират почти всички заболявания. С помощта на нанотехнологиите ще се унищожават ракови клетки, без да бъдат засегнати здравите.

Реклама

Мнения