У нас трудно пробиват важни проекти

- Проф. Гочева, има ли шанс все пак в България да останат лекари?

- Грешно е да се смята, че изтичането на лекари в чужбина и застаряването на цялото съсловие е изолирано от общите процеси, които вървят в други области на обществените отношения у нас и в Европа. В чужбина отиват не само медици, но и много други високообразовани специалисти, които имат реален шанс за по-високо заплащане. Това е нещо естествено и никой не може да бъде обвиняван, че търси по-добри условия за себе си и семейството си. Но задълбочаващата се липса на лекари и най-вече на качествени специалисти се възприема особено болезнено, защото това пряко рефлектира в нивото на медицинската помощ у нас. В Западна Европа лекарите специализанти получават стипендия, по-висока от заплащането на един български професор, но освен това в чисто професионален план в европейските клиники ги обучават много опитни и отдадени на работата си специалисти, има и качествена съвременна апаратура. Там образоващата институция подлежи на контрол и периодична атестация, има дефинирани правила кой и къде може да учи някого на медицина и кой не може. Всички условия са насочени към създаване на сигурна основа за израстване в професията без компромиси, което в крайна сметка рефлектира върху здравето на пациента. В България за съжаление съвсем не е така.

- Вие сте национален консултант по заболяванията, от които страдат и умират най-много хора в България, а и по света...

- Това не трябва да се приема като абсолютна цифра. Да, навсякъде по света най-честата причина за смърт са сърдечносъдовите заболявания. Но да не забравяме, че това е следствие от естествените процеси на застаряване на населението. Човек остарява, когато съдовете му остаряват. Резултатът е поява на проблеми във всички органи и системи, включително сърцето и мозъка. Поне до момента не е измислен начин, с който да спрем развитието на съдовото остаряване или процесите на атеросклерозата, само можем да ги отложим във времето. Медицината доста напредна в лечението на инфекциите и на злокачествените заболявания, поради което все повече хора доживяват до момента, когато естествените процеси на стареене на кръвоносните съдове стават водеща причина за болестност и смъртност.

- Но при нас се подмладиха инфарктите и инсултите!

- Това е вярно, но също не е особена изненада. Отдавна по света се действа още преди появата на каквото и да е заболяване. И това е задача не само на здравните институции. Самите хора трябва да се заинтересуват повече от бъдещето на своето здраве. Сериозна роля играят например хранителната промишленост, контролът върху това, което се нарича обществена хигиена, образованието. Държавата трябва да има воля да участва в ограничаването на вредните фактори, например да се лимитира съдържанието на сол и трансмазнини в готовите продукти, по-строго да се контролира храненето на децата и учениците в столовете, реално да се забрани непълнолетни да купуват цигари и алкохол.

- Има ли механизъм, по който вашият опит, съветите ви да достигат до управленските кръгове?

- Тук не става въпрос за нежелание на т.нар. управленски кръгове да се вслушат в професионални съвети и да съдействат за някаква промяна, а по-скоро за трудности в реализирането им, защото често добрите управленски намерения се оказват блокирани от различни фактори, включително политически. В България политиката обикновено е основана на справяне с кризи, няма време за осмисляне и дългосрочни решения. Когато към това се прибави и лобисткият натиск на различни индустрии, възелът съвсем се затяга.

- Съжалявате ли, че не сте откликвала на възможности да работите извън България?

- Да, така е. Съжалявала съм, това е истината. И основната причина е трудността, която срещам тук в провеждането на дадена идея, на някаква професионална концепция. Ето последния пример. Ние подготвихме проект за проучване и превенция на така наречената контрастна нефропатия. Това е увреждане на бъбреците от контрастните вещества, които се използват при някои диагностични и инвазивни процедури. Има механизъм да се предвиди кой пациент е застрашен и съответно да се направи профилактика и проследяване. Е, минаха две години и нищо не се случи, никой не обърна внимание, проектът не успя да намери финансова подкрепа. А това не изисква някакви невъзможни средства. Или да кажем, още преди осем години искахме да променим битовата част на болничния диагностично-консултативен блок, в който се смесват потоци от педиатрични, възрастни и спешни пациенти, затруднява се работата на колегите, пациентите са изнервени от струпване на хора. Създадохме проект, представихме го пред различни институции, аргументирахме, но в крайна сметка и до момента няма резултат.

- Изпитвате ли все пак някакво удовлетворение от това, че сте от малкото български лекари, чието име е познато в Европа и САЩ, а колегите ви тук ви определиха за номер 1 в голяма анкета?

- За личното его може би е достатъчно. Но това се отнася, така да се каже, за моите персонални професионални връзки с колеги. Може би най-вече с тези в Америка. Но дали това променя съдържанието, не знам. По света оценяват ефективността от съвместната работа и ползата за обществото като цяло, които понякога нямат непосредствен резултат, а положителните ефекти се проектират в бъдещето. Смятам, че тези контакти не могат автоматично да прелеят престиж на нашата здравна система.

- Когато сте в центъра на събитията, това все пак стига до екипа, до специализиращите лекари в клиниката.

- В този смисъл да се прехвърлят, така да се каже, моите познания, получени чрез тези връзки, към колегите тук, които се обучават, би могло да е полезно. Но по правило хората не обичат, когато изискванията към тях са високи, тъй като е необходима допълнителна активност, допълнителна работа, нарушават се до известна степен спокойствието и рутината. А когато общият фон в държавата е по-лежерен, трудно устояват острови на строги изисквания и правила. В САЩ например никой не се оплаква, че от него се изисква все повече и повече. Това до известна степен е принцип, който е залегнал във всички области на живота и важи за всички. Освен това обаче знаеш, че усилията ти рано или късно ще бъдат възнаградени. При нас всичко върви по-равно, без особени пикове и спадове, изискванията постепенно се занижават, заплатите са ниски и в крайна сметка всичко това се трансформира в липса на мотивация и амбиция, както и воля за промяна.

- Какво в момента в чисто професионален план ви вълнува?

- Участието ни в голямата програма Euroaspire ІV, която продължава в четвъртата си фаза. Проучваме ролята на профилактичните дейности при пациенти с исхемична болест и захарен диабет. Тази комбинация от заболявания става все по-разпространена, включително и в България. Колкото е по-цивилизован и по-добър животът на хората, толкова е по-голяма честотата на диабета. Това е отмъщението, така да се каже, на природата срещу цивилизацията. Сега проучваме как се лекуват тези пациенти и в крайна сметка какъв е ефектът. Резултатите от проучването ще са готови след две години и особено ценно е, че ще видим какво е положението в България в сравнение с другите европейски държави.

- През последните години кардиологията направи един скок заради инвазивните методи - получаваш инфаркт и след два дни си на крак...

- Не е съвсем така. Да, има случаи, когато пациентът бързо се е обърнал към лекар, който от своя страна се е ориентирал правилно и го е насочил към център с възможности за инвазивно лечение. Инвазивното лечение в ранната фаза често може да спаси живота и да намали хроничното увреждане на миокарда, но не е решение на глобалния здравословен проблем. Често хората имат дифузна атеросклеротична болест, както и съпътстващи други хронични заболявания, при които овладяването на един миокарден инцидент не означава оздравяване. Успехът в кардиологията се води от превенцията, от навременния, качествен, упорит контрол на рисковите фактори – хипертония, диабет, наднормено тегло, висок холестерол, обездвижване, хроничен стрес, лошо хранене. В България безспорно се разшири достъпът до инвазивно лечение, но, от друга страна, наличието вече на 45-46 лаборатории за инвазивно изследване и лечение невинаги осигурява професионално качество. Например в Словакия при около 5 милиона население те са около 5 с много добра ефективност и положителни резултати.

- Крехък орган ли е сърцето, то е поетичен символ на живота, на любовта, на емоциите, но какво е в реалността?

- Бих казала, че от анатомична гледна точка сърцето съвсем не е най-сложният орган в човешкото тяло. Все пак мозъкът е онази важна област, която ние все още не познаваме добре, която обаче определя съзнанието, спомените и чувствата. Друг важен орган е черният дроб, през който се извършва преработка на всичко, което преминава през човешкото тяло – това е сложна биохимична лаборатория. Бъбрекът е също много важен и деликатен орган. Но така или иначе, за да приключи човек земния си път, в крайна сметка сърцето трябва да спре, поради което ние сме длъжни да му осигурим достатъчно дълъг и качествен живот.

- Как да живеем, за да съхраним дълго здраво сърцето?

- Винаги съм казвала, че основният акцент в човешкото тяло са кръвоносните съдове. Болестите, от които най-много се страхуваме – инфарктът и инсултът, всъщност са болести на съдовете. Щом се развие някакво болестно състояние в съдовете, страдат и съответните органи, свързани с тях. Така че човек трябва да пази съдовото си здраве. Тоест да удължи достатъчно дълго живота на ендотела – онзи клетъчен слой, който покрива вътрешната артериална стена. Това непременно ще рефлектира в един по-дълъг активен живот. А за да пазим съдовете си, и народът го е казал – от всичко по малко, но нищо прекалено. Включително малко алкохол и кафе, умерени, но постоянни физически усилия, умереност в солта и мазнините и смелост за преодоляване на трудностите.