Под 3% от жените имат медицинска причина да не кърмят
20.01
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Под 3% от жените имат медицинска причина да не кърмят

Под 3% от жените имат медицинска причина да не кърмят

При раждане с цезарово сечение засукването на бива да се отлага, но майката трябва да получи допълнителна помощ

Расте интересът към естествените подходи при отглеждането на децата и кърменето е един от тях. Има търсене и от страна на лекарите за допълнителна информация как да се подпомогне процесът, тъй като по време както на медицинското обучение, така и на специализацията по педиатрия, не са застъпени достатъчно практиките в подкрепа на кърменето. Инициативата на „Болница, приятел на бебето” формулира практиките за кърмене, които трябва да бъдат подкрепени на ниво родилен дом. И неслучайно УНИЦЕФ, световната организация, която се занимава с интересите на децата като цяло, подкрепя подобна инициатива. Защото кърменето има многопластови аспекти - като начин на хранене, но също като начин на живот, като подкрепа на детето, като психологически комфорт, контакт между майката и бебето.

Жените, които кърмят, се възстановяват по-бързо след раждането. Кръвозагубата е по-малка, тъй като при кърменето се излъчва хормонът окситоцин, предизвикващ контракции на матката. По-бързо се възстановява и теглото. Дългосрочните ефекти върху здравето на майката са доказани – тя има по-нисък риск от рак на яйчниците, рак на гърдата, остеопороза. А кърмените деца страдат по-малко от инфекции на горните дихателни пътища, от храносмилателни проблеми, от атопични заболявания. В медицинската литература има данни, че на седемгодишна възраст техният коефициент на интелигентност е по-висок с няколко пункта. Това има особено голямо значение за децата, които се раждат в риск от увреждане. Обикновено раждането на дете в риск е неочаквано, така че жените се оказват неподготвени какво да направят, за да поддържат кърменето. Много често те не знаят, че при родените в риск кърмата е важна за това да се осигури добро мозъчно развитие и добро развитие на ретината. В такава ситуация майките са много притеснени, стресирани и най-малко мислят какво да направят за кърменето, по-скоро гледат да обгрижват детето си по друг начин.

Според медицинската статистика не повече от 1-3% от жените имат някаква причина да не могат да кърмят. Но когато поставяме въпроса защо е спряно кърменето по-рано, основната причина, която се изтъква, е: нямах кърма. След обучението в Националната асоциация „Подкрепа за кърмене” зная какво да посъветвам майка, която няма достатъчно кърма. Но ако не съм преминала обучение и не съм се интересувала специално по въпроса, няма да зная какви съвети да отправя. И това е проблем на голяма част от медиците - какви съвети да дадем, за да се поддържа успешна лактация.

В такъв момент е особено важна и комуникацията с майката, за да я предразположим и тя да може да кърми. Защото една не на място казана дума, една груба фраза е в състояние да прекрати кърменето за известен период.

Част от майките казват, че не са могли да кърмят децата си, защото са били родени със секцио, давано им е шише с биберон и след това не можело да се сложи детето на гърда. Много често родените със секцио деца се отделят от майките за ден-два-три и гърдите, нестимулирани от сукането, не произвеждат кърма. И това е причината да се вярва, че при секцио кърмата ще „слезе” по-късно. Но не е така. Имам добра практика в тази област - когато майките могат възможно най-рано да сложат детето си на гърда, те имат кърма в същия период от време, както и при нормално раждане. В момента, в който плацентата се отдели от матката, гърдите вече са готови да приемат сигнали, за да произвеждат кърма. После, за да може да се подкрепи кърменето, трябва допълнителна помощ, защото майката е след коремна операция. Трябва да има кой да й даде бебето, да стои при нея, за да може да помогне то да суче, после да го сложи в кувьозчето, да наблюдава майката да не заспи, да не се обърне на една страна. Това са чисто технически въпроси. За да кърми, майката трябва да има подкрепата на семейството и средата си, на работодателя, на медицинската общност, на обществото като цяло.

Мнения