Неотдавна учени възстановиха генома на средновековния чумен бацил Yersinia pestis, но възбудителят на чумата на Юстиниан оставаше неизвестен.

Чумата на Юстиниан през античността и т.нар."Черна смърт" в Европа през средните векове са били предизвикани от два родствени щама на един и същ микроб - Yersinia pestis. Това показва "възкресена" ДНК на причинителя на епидемията, твърдят канадски генетици в статия, публикувана в сп. Lancet Infectious Diseases.

Няколко мащабни епидемии с подобни симптоми, които се описват като чума, са предизвикали смъртта на много хора.
Първата от тях е т.нар. чума на Юстиниан, избухнала във Византия и Средиземноморието в средата на VI век и предизвикала смъртта на повече от 100 милиона души, припомня РИА "Новости". Друг подобен епизод е била "Черната смърт" през Средновековието, която е отнела живота на около една трета от жителите на Европа (според други данни на половината) през средата на ХIV век.

Неотдавна учени възстановиха генома на средновековния чумен бацил Yersinia pestis, но възбудителят на чумата на Юстиниан оставаше неизвестен. Тази празнина са попълнили Хендрик Пойнар от университета Макмастър в Хамилтън (Канада) и неговите колеги, извлекли фрагменти от генома на бактерията от зъбите на жертви на античната чума, погребани на територията на Бавария преди около 1500 години. Като е използвала най-новите методи на палеогенетиката, групата на Пойнар е възстановила пълния геном на тази бактерия и го е сравнила с ДНК на средновековния чумен бацил и съвременните щамове на Yersinia pestis. Оказало се, че чумата на Юстиниан е била предизвикана също от Yersinia pestis, но тази
версия на бактерията е измряла.

Въпреки мненията на много други епидемиолози, античната Yersinia pestis не се е зародила в Африка, където византийски хроники описват първите епидемии от чума, а в Китай. Същото е положението и със средновековния й "събрат". Според Пойнар и неговите колеги, съдбата на "Черната смърт" е била друга - тя не
е измряла, както твърдят много генетици, а се е "върнала" обратно в Китай заедно с бълхите и мишките. Там е предизвикала
епидемията от 1855 година. Все още не е ясно какво прави античната и средновековна версия на Yersinia pestis толкова смъртоносни. Авторите на статията планират да открият отговора на този въпрос в следващите си изследвания.