Една от целите е лечебният процес на спешния пациент да бъде непрекъснат, каза проф. Милан Миланов

Концепция за реорганизация на спешната помощ бе представена на работна среща с представители от центровете в цялата страна, организирана от БЛС. От различни градове получаваме все повече сигнали за забавяния при оказването на първа помощ и починали пациенти, затова модернизирането на спешната помощ не бива повече да се отлага, изтъкна министър Таня Андреева.

Новата концепция бе представена от проф. Милан Миланов, ръководител на работната група, която я е изготвила. Тя предвижда промени в нормативната база, но не и на закони, обновяване на автопарта с 30% за 2-3 г., развиване на телемедицината. Най-важният момент в концепцията е създаване на стройна система от лечебни заведения, които могат да обслужват спешните пациенти. Проф. Миланов нарече този подход „ешелонизиране”. Гръбнакът са 11 до 13 големи болници със спешни приемни центрове. Те трябва да могат да поемат до 90% от пристигащите в центровете пациенти. Второто ниво (да не се бърка с нивата на компетентност на болниците) са центрове, зад които стоят болници, които могат да поемат до 60% от спешните случаи. Техният брой не е уточнен засега. Специализираните лечебни заведения в страната, където се оказва спешна помощ, ще бъдат посочени в националната здравна карта. Няма да е възможно болници да се вписват в системата само по свое хрумване, просто за да поручават повече пари. В новите болнични комплекси ще има според възможностите следните звена: травма център, метаболитен център, мозъчно-съдов център, кардиоцентър, а също и специалисти по токсикология, изгаряния, кардиохирургия, очни болести и УНГ.

Трябва да се осигури непрекъснатост на лечебния процес и равен достъп на пациентите до спешната помощ, каза още проф. Миланов. Това може да стане само чрез създаването на обединяващи доболничната и болничната помощ звена – функционални спешни болнични комплекси. Няма как да се мине без допълнителна държавна финансова подкрепа. Концепцията предвижда субсидидиране по цялата верига на спешния пациент. След оказването на първата спешна помощ, пациентът трябва веднага да бъде насочен за лечение и изписан едва когато вече е излекуван, посочи още проф. Миланов. Спешният пациент трябва да бъде реално разделен от плановия. Необходимо е още да се дефинира "спешен пациент", за което трябва и преработване на сегашния стандарт, добави той.

Всичко това може да заработи, само ако бъдат направени реални разчети колко ще струва издръжката на спешните центрове и каква е истинската стойност на оказваната в тях и в болниците спешна помощ. Проф. Миланов заяви, че работната група не е правила точни сметки колко би струвала реорганизацията и модернизацията на спешната помощ, но призна, че става дума за много пари. По думите му не са необходими законови промени, за да се осъществи реорганизацията.

Друга важна промяна е искането лекарите да не пътуват с линейките. В тях ще има само медицински сестри и фелдшери, които при нужда ще търсят консултация с лекар с помощта на новите технологии (телемедицина). Лекарите са прекалено квалифицирани, за да обикалят на повикване. Те ще чакат пациента в спешните центрове. Ползата за пациента ще е, че линейката вече няма да го вози до най-близката болница, дори да е ясно, че там няма да могат да му окажат помощ, а ще го закара до специализиран за оказване на спешна помощ болничен комплекс.