Най-смелата ни мечта е квантовата хирургия

С д-р Виктор Новачков, акушер-гинеколог в столичната болница „Св. София“, разговаря Галина Спасова, в. "Животът днес"

- Д-р Новачков, с какво помните началото на пътя си като лекар?
- Беше много отдавна, работех по разпределение в Тутракан, отидох там 9 дни след дипломирането си. Давах дежурства по болница и от Бърза помощ докараха жена, плътно бинтована от гърдите до коленете. Повече от комично е и винаги ми е много смешно, като се сетя - но това беше направил един фелдшер от близките села. По този начин искал да предотврати раждане в линейката, да спре раждането временно, докато пристигне родилката в болницата! Справихме се, роди се бебето благополучно.

- Било е един вид знак на съдбата към каква специалност да се насочите.
- Баща ми беше акушер-гинеколог и аз никога не съм искал да работя нещо друго. Имах голямото щастие да се уча в „Майчин дом” от много хора. Доц. Рачев, проф. Карагьозов, д-р Чакмаков, доц. Славчев, д-р Райчева, д-р Мишев и още много, от които, както се казва, съм „крал” занаята. Качеството на обучението и квалификацията на един млад лекар зависят на първо място от него. Ако той има желание и хъс, винаги ще намери какво и от кого от по-опитните си колеги да научи. Ако няма такова желание, нищо не може да се направи.

- Срещате ли се с дефицит на доверието между лекар и пациент?
- Да, примерно при една категория млади момичета и жени има нещо сбъркано... Всичко, което им кажеш, тичат да проверяват по разни форуми в интернет. А там, естествено, всеки може да си пише, каквото си иска. И те вярват повече на написаното от абсолютни непрофесионалисти, отколкото на нас. Това е един вид неуважение. Проблем с ерозията на взаимното доверие съществува навсякъде. Но мисля, че при нас вървим към по-зле. Затруднявам се да кажа как да се „обърне” процесът. Може би двустранно трябва да е усилието.

- Личностният фактор ли е водещото, или изтънялото доверие е заради организацията в системата?
- По-скоро първото. Организацията на здравеопазването не е лошо замислена, но е зле изпълнена. Това доведе до хронично недоволство от системата и всички мърморят. Въпреки че ако сравним нашето здравеопазване като система с някои други страни, ние сме много по-напред. А като квалификация – смятам, че по-голямата част от лекарите са на добро средноевропейско ниво.

- Но казвате – всички мърморят.
- Тръгна се оттам, че по някакъв начин успяхме да провалим системата на общопрактикуващите лекари. По презумпция общопрактикуващият лекар би трябвало да се справи с 90% от заболеваемостта при пациентите си. Но ние, българите, сме доста разглезени и отиваме при общопрактикуващия лекар не да се лекуваме, а да ни даде направление за специалист, въпреки че той може да се справи със случая. И сме недоволни, ако не ни даде направление. Оттам започват проблемите. Но хората трябва да са мотивирани да си гледат работата, да решават проблемите на повечето си пациенти, а не веднага да ги изпращат към болница. Поради липса на мотивация е много по-лесно да дадеш на пациента талон за хоспитализация, отколкото да се заемеш да му помогнеш.

- Как именно миниинвазивната хирургия Ви привлече?
- Интересът ми е от момента, в който взех специалност преди 23 години. Отидох по свое желание в клиниката по стерилитет и ендокринология, по това време там, в самото начало на инвитро процедурите, се правеха поне по 3 лапароскопии на ден. Оттогава се занимавам активно. Няма да забравя, когато за пръв път видях, че това, заради което трябва да отвориш корема, можеш да го свършиш лапароскопски – с 2-3 пробода по 5 мм – и на следващия ден пациентката си е вкъщи. Това беше на един курс в Рим през 1996 г. и като се върнахме с доц. Рачев, още на следващия ден оперирахме лапароскопски извънматочна бременност - за първи път в България. Тогава операцията продължи 3 часа, а последната направих за 17 минути. Това е вече въпрос на сръчност, но и на увереност. Сега съм напълно солидарен с един велик гинеколог – Хари Рич, първи отстранил лапароскопски матка през 1989 г. Той казва, че единствената коремна операция, която не може да се извърши чрез този метод, е цезаровото сечение.

- От какво зависи успехът при този метод?
- Търпение, сръчност и апаратура. Техниката е изключително важна. В последните години навлязоха такива нови апарати, които правят операцията истинско удоволствие. Те работят в радиочестотния спектър, в тялото на пациента няма ток, подават се радиовълни. Благодарение на това тъканта се заварява, така че могат съдове с лумен до 7 мм да бъдат заварени и да бъдат прерязани без опасност от кръвоизлив, без конци и т.н. и всичко става много бързо, с минимална кръвозагуба. Отстраняване на матката лапароскопски протича с 5-10 мл кръвозагуба. Което по никакъв начин не може да бъде постигнато с методите на ортодоксалната хирургия. Лапароскопията е много щадяща за болния. Имал съм пациентка, която час и половина след операцията настояваше да си отива в офиса. Това е изключение, но 70-80% от жените, които са оперирани лапароскопски, точно след седмица са на работното си място. Много кратък е възстановителният период. Защото няма отваряне на голяма телесна кухина, няма изсъхване на тъканите, следоперативните сраствания или липсват, или са минимални. Незначителен е рискът от инфекция. Даже аз от години работя без прилагане на антибиотична профилактика.

- Ако се изчисли прецизно, възможно е тези операции в крайна сметка да са и икономически по-изгодни, отколкото изглежда на пръв поглед.
- Аз бих предложил здравната каса да раздели пътеките и лапароскопската операция да бъде значително по-скъпо платена, защото в момента пациентът доплаща, и то значителна сума. Казах за тези апарати, които заваряват тъканта - единият инструмент струва между 760 и 1100 лева и е еднократен. Работната повърхност е изработена от наносфери, които се разширяват при загряване и свиват при охлаждане. Така че поддържат в полето температура от 100 градуса. Тази температура позволява на колагена и еластина в кръвта да се разпаднат и да станат естествено тъканно лепило. Но ако по пътеката за лапароскопски оперирана киста касата заплаща 711 лева на болницата - кой да купи еднократния инструмент? Пациентът. Алтернативата е отваряне на корема. Много скъпа е апаратурата. Един средно добър сет (без инструментите, които в повечето случаи са еднократни) струва към 150 хил. лева. В рамките на 3-4 години апаратурата е вече морално остаряла. Сега вече се внедряват триизмерни образи. Иначе понятието за близо и далеч е малко като на телевизор – не може да се прецени. Когато образът е триизмерен, все едно сте си пъхнали главата в корема на пациента - виждате всичко и операциите стават по-лесно.

- Това ли е бъдещето на хирургията?
- Една от възможните посоки за бъдещето. Има най-различни системи, които се разработват благодарение на квантовите технологии. Изпивате някакъв разтвор, разни квантови апаратчета вътре се съединяват, инструментът прави операцията и частите отново се разпадат и изхвърлят от тялото. Няма да има никакви разрези, дори и малки. Ще става през естествените отвори в човешкото тяло. Засега това е най-смелата мечта в нашата специалност – да стигнем до квантовата хирургия.

- Как се става добър хирург?
- С много четене. Преди да започнете да правите нещо, трябва да се прочете как се прави. Защото, общо взето, учебниците се пишат от истински майстори. Иначе говорим за самоук хирург, което е доста опасно за здравето на пациентите. Впечатленията ми са, че, общо взето, изглежда, се оставяме на течението. Трябва да се прави усилие и да се преодолява инерцията. Днес имаме едно голямо предимство, че можем да ходим в чужбина и да се сравняваме с другите – къде сме, какво можем да правим.

- Изпитанието, което няма да забравите?
- Беше на 22 ноември 1987 г. От близо година бях в „Майчин дом” и съм дежурен в залата. Обадиха се от приемната, слизам и намирам бременна жена с излязла навън пъпна връв. Сещате се какво става с един водолаз, като му настъпите маркуча – същото става и с бебето, когато пъпната връв се притисне между главата и костния ринг на таза. И тогава моментално се сетих за един прийом за избутване на главата, който бях чел отдавна, и ако ме бяха изпитвали, със сигурност нямаше да си го спомня. Но в момента се сетих. Качихме жената в родилната зала, оттам - в операционната, аз непрекъснато бутах главата на бебето навътре. Роди се една жива и здрава Силвия. Ето с този случай най-много се гордея. Тогава д-р Чернев, който даваше упойката, каза: „Сега наистина можеш да кажеш, че си спасил човешки живот”. А подобни думи от по-опитен колега значат много. Удивително е, че в такива критични моменти най-неочаквано се сещаш какво си чел и на коя страница дори.

- Как се измъква човек от стреса при неуспех?
- Много тежко, изключително тежко се преживяват неуспехите от лекаря. До инфаркт се стига. А преодоляването става пак с работа, единствено с работа.