Има различни групи васкулит според това дали става дума за автоимунен процес или инфекция

Възпалението на съдовете се смята за рядко заболяване, но може и да не е, тъй като често се маскира със симптомите на други по-познати заболявания. То може да е с различен произход и да засяга различни съдове. Васкулит означава възпаление. „Това е така, защото практически във всеки васкулит има участие на имунната система. Дали възпалението е от инфекциозен характер или автоимунен, е друг въпрос”, казва проф. Марта Балева от Клиника по клинична имунология в Александровска.

Автоимунните васкулити са самостоятелна група, но класификацията им е трудна. Разделят се според големината на съдовете – малки, големи и средни. Има васкулити с типична клинична картина като Вегенеровата грануматулоза, панартерит, Churg-Strauss васкулит. Те са с автоимунна генеза. При тях се предполага, че участват автоимунни процеси от имунокомплексен тип. Най-известният васкулит при автоимунните болести е системният лупус.

Вируси са основните заподозрени виновници за възпалението

Смята се, че в част от случаите васкулитът е реакция на организма към вируси или бактерии. Това причинява автоимунна болест. Типичен пример е при панартериитис нодоза и връзката с хепатит В. Изобщо хепатит В причинява много автоимунни болести. Чернодробната увреда при него е само върхът на айсберга, често се достига до васкулит. Има и други заболявания, които изиграват ролята на отключващ фактор. Един от главните заподозрени е вирусът на Епщайн-Бар – инфекцията с него може да е в основата на различни здравословни проблеми.

Диагнозата е трудна, най-важно е имунологичното изследване

Поставянето на правилната диагноза при васкулитите е трудна задача, казва проф. Балева. Лекарите трябва да познават клиничната картина, но също и да знаят какво да изследват. Клиничната картина зависи от вида на васкулита. Например при този на Чърг-Щраус (Churg-Strauss) основният клиничен симптом е задухът, но може да има моно или полинефрит, еузинофилия, носна полипоза, алергия към нещо (включително и към лекарства), пояснява проф. Балева. Вегенеровата гранумалутоза пък може да се прояви с кървави храчки и съмненията да са първо за туберкулоза.

Автоимунните васкулите се развиват постепенно във времето. Може процесът да е протичал дълго време, без човек да му обръща внимание. Често задухът се бърка с бронхиална астма и се лекува с кортикостероиди. Накрая пациентите стигат до имунолог, едва след като стане ясно, че другите терапии не помагат.

Напредък в диагностиката при системните васкулити е доказването на антинеутрофилни цитоплазмени антитела (ANCA), посочи проф. Балева. Това е изследване, което се прави в имунологичните лаборатории. Там има необходимите специалисти, които могат също и да изтълкуват правилно резултатите. Проблем за пациентите в България е, че малко от имунологичните изследвания се поемат от здравната каса. Все пак пациентът има право да знае кои са подходящите изследвания, друг въпрос е как те ще бъдат заплатени, коментира лекарката.

При описаните симптоми от медицинска гледна точка е уместно да се направят имунологични изследвания, поне за антинеутрофилни цитоплазмени антитела и антинуклеарни антитела. Зад едно неясно оплакване може да стои лупус в начален стадий, когато можем да помогнем много, обяснява проф. Балева. Голяма част от медикаментите се поемат от здравната каса, затова е важно да се търси правилната диагноза.

Най-сигурно е да се направи хистологично изследване (с материал, например кожа) и то преди назначаването на терапия. Някои лекари много бързо назначават кортикостероиди и цитостатици, което не е погрешно, но така картината се замъглява и не може точно да се прецени.

Лечението и с поддържаща цел, отлага усложненията

Не можем да излекуваме васкулита, целта е да помогнем и да отдалечим настъпването на фатални усложнения, казва проф. Балева. Стандартната терапия включва кортикостероиди и цитостатици. В тежки случаи се прави плазмафереза.

Повечето пациенти са в млада и средна възраст, по-рядко се среща при възрастните. По правило те постъпват първо в ревматологията или в дерматологията. Ако болните са с панартериитис нодоза, се засягат бъбреците, тогава те търсят помощ в нефрологията. При Вегенеровата грануломатоза постъпват в пулмологият или в УНГ отделенията. Васкулитите засягат различни органи и системи, затова пътят на пациентите обикновено минава през различни клиники.

Смятат се за редки заболявания, но може и да са по-често срещани, просто трудно се откриват. Васкулити може да има и при някои тежки заболявания, най-вече онкохематологични. Смята се, че туморната инвазия е причина за васкулита.

Специалисти имунолози има в университетските центрове и големите вериги лаборатории. Тези лекари са малко – около 50 в цялата страна. Добре е пациентите да се консултират не само при ревматолог, но и с имунолог. „Медицината е като английското законодателство – трябва да си видял много пациенти и да можеш да се сетиш, че преди 20 г. е имало подобен случай. Трябва да се мисли нестандартно – няма болест, има болен човек. Така са ме учили моите учители – да стоя до леглото на болния и да наблюдавам. Правя това от 40 г. в Александровска болница”, обобщава проф. Балева.