Вирусите, които си остават завинаги наши
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Вирусите, които си остават завинаги наши

Вирусите, които си остават завинаги наши

Бременност или хронично заболяване могат да реактивират инфекцията

За вируси обикновено се сещаме, когато пипнем грип или настинка. Те предизвикват бурна реакция на организма, отбранителните ни сили се справят с тях и остава някакъв траен имунитет. Малцина обаче знаят, че повечето вируси си остават завинаги наши, след като имунната система успява да ги изолира и контролира, казва д-р Снежина Михайлова, имунолог от Александровска болница. Такива са хепатитните вируси, Епщайн-Бар, цитомегаловирусът, варицелата и др.

Природата на самия вирус е такава – да търси резервоар, където да се скрие и да оцелее, пояснява д-р Михайлова. Понякога той може да провокира тежко заболяване – например хепатит В може да отключи цироза или хепатоцелуларен карцином. Не всички инфекции обаче завършват фатално.

90% от хората са инфектирани с вируса Епщайн-Бар, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Ако се изследват антителата, се вижда, че имунната система се е срещала с него. В повечето случаи до 6 месеца след първата среща тя се справя с него, макар той да остава в нейните клетки. Понякога обаче може да се получи реактивация и да се стигне до хронична Епщайн-Бар инфекция. Може да се засегнат много органи и системи, да се стигне дори до карцином, допълва имунологът.

При пациентите с инфекциозна мононуклеоза след 6 месеца се смята, че организмът се е справил и е ограничил вируса в резервоари, където той може да си остане, без да създава повече проблеми. Когато настъпи спад в имунитета – стрес, или хормонални смущения (бременност, ендокринни заболявания, остра инфекция), вирусът може да се активира отново.

Цитомегаловирусът е много разпространен. 80-90% от хората са изкарали инфекцията като лек грип, при някои е минало само като лека хрема. В повечето случаи имунната система го овладява. Стигне ли се до имунен срив – повторната проява може да протече като имунохепатит, пневмония, да е с гастроентерстинални или неврологични прояви. Затова при такива усложнения трябва да се търси и този вирус като виновник. Вирусът рядко се реактивира при здрави хора, които не са подложени на някакви екстремни изпитания.

Има различни начини да се установи дали една инфекция е активна. В серум от пациента се търси самият вирусен геном. Може да се изследва кръв и за антитела. Те са два основни класа. Първият антиген клас IgM– сочи скорошен имунен отговор веднага, в рамките на седмица. Другият вид са IgG антитела – те са паметови, говорят за среща с дадения вирус. Те имат определен титър. Ако той е повишен, означава, че имунната система е напрегната, произвежда повече антитела. Вирусът се е активирал, но не е ясно до каква степен и дали продължава да се възпроизвежда. Допълнителни изследвания се правят най-вече при хора с компрометирана имунна система – например трансплантирани пациенти.

С помощта на съвременните технологии - PCR, директно се мери вирусният товар – търсят се частици ДНК от вируса в серума. Това позволява да се оцени дали в момента вирусът се размножава и имунната система не е успяла да го ограничи, или вирусният товар е нула – означава, че имунната система е успяла да контролира инфекцията, обяснява д-р Михайлова. Това са много скъпи изследвания, затова рутинно се изследват само определен континген пациенти. При тях те се поемат от специални програми.

Завишените антитела са само индиректен показател - свръхпроизводството им може дори да означава, че имунната система се справя. Имали сме много случаи, когато паметовите тела са били над нормите, но търсенето на ДНК показва, че няма вирусна репликация, казва лекарката. Все пак завишените антитела са една сигнална лампа. Добре е изследването да се повтори след 1-2 месеца, за да се види дали титърът расте във времето. Ако се увеличава, значи инфекцията е активна. Но ако остава един и същ, няма особено основание за безпокойство.

Вирусът може да остане „спящ” някъде по клетката. При здрави хора, без диабет или други хронични заболявания, скритите вируси си остават „арестувани” до края на живота и може само от време на време да създават леки проблеми. Например да ни избие херпес на устната след лека настинка. Херпесните вируси са различни. Най-разпространен е херпес симплекс, който е два типа – тип едно засяга лигавицата на устата, а вторият – гениталиите. При херпес зостер има болезнени обриви по тялото – най-често гърба и гърдите. Предаването е по контактен път. Това важи за повечето вируси, някои се разпространяват още по въздушно-капков път или чрез кръвопреливане. Има и такива, които се предават от майка на дете.

Когато има реактивация на огнище на инфекция се наблюдава и клинична картина – тя е в зависимост от вируса. При хроничните хепатите с лека репликация на вируса външната проява може да е само умората. При умерено ниво на реактивация на цитомегаловируса или Епщайн-Бар също се наблюдава отпадналост, хората не могат да си изпълняват всекидневните задължения като преди. Може да има влошени хематологични или чернодробни показатели.

Имали сме пациент – дете, изкарало преди година инфекция с Епщайн-Бар вируса, но лимфните му възли си стоят увеличени, чувства умора, разказва д-р Михайлова. При него се установява увеличена репликация на вируса. Други пациенти идват с неопределени оплаквания – диспептичен синдром (тежест след нахранване), мускулни болки или хронична умора, има и такива с очни оплаквания – иридоциклити, увеити. Проблеми може да има и в урогениталната област. При тези симптоми се търси възможен вирусен причинител. Лекарите разпитват пациента за историята на заболяванията му, за да се ориентират по-добре къде е причината.

При истински рецидив се наблюдава по-изявена симптоматика. Например при реактивиран Епщайн-Бар се увеличават лимфните възли, хемоглобинът пада, има увеличена слезка или черен дроб. При хепатита чернодробните показатели са променят. Съвременните медикаменти, които се използват за стимулиране на имунната система – предимно интерферони, всъщност времено спират репликирането на вируса. Те не могат да излекуват докрай инфекцията, целта е да я държат под контрол.

Подходът за терапията е различен. При хепатит и херпес се прилагат препарати, които директно унищожават вируса. Най-добър ефект се постига, когато едновременно с това се стимулира и имунната система. При цитомегаловирус и Епщайн-Бар вирусни инфекции обичайно се включват и имуномодулатори. Ефектът от антивирусната терапия е най-голям при ХИВ инфекцията.

В Александровска работят основно с имуностимулатори, чиито ефект е доказан. „Не е лошо човек да пие билки, черен бъз, народната медицина си има своето място. В клиниката обаче на пациентите се дават само препарати, чиито ефект сме оценили обективно. Преди началото на терапията се измерват различни показатели на имунната система, антитела. След като приключи лечението с препарата, се прави ново изследване. Най-лекият имуностимулатор е инозин. За постигане на терапевтичен ефект се пие по определена схема. Много лични лекари правят грешка, като го изписват само за една седмица – например ако детето боледува много често. За да се получи дълготраен ефект, е необходимо да се пие 1-2 месеца по схема, назначена от имунолог”, коментира специалистът. Други препарати са имуноглобулините, интерфероните, различните стимулиращи фактори (за макрофаги, гранулотоцити), растежни фактори. Търси се начин за стимулиране на имунната система чрез ваксинотерапия. Не мога да коментирам различните имуномодулатори, които се предлагат в аптечната мрежа, тъй като не сме правили изследвания за ефекта от тях, допълва д-р Михайлова.

Сринат ли е имунитетът на българина? Тази теза се подкрепя и от лекари. „Пониженият имунитет е по-скоро проблем на съвременния човек, а не само на българина. Свързан е със замърсената околна среда, химикалите или некачествената храна. Прекаленото използване на антибиотици също потиска имунната система. Но това са проблеми, които водят и до по-голямо разпространение на алергиите, хроничните заболявания”, обобщава д-р Михайлова.

Реклама

Мнения