Акнето се лекува поне шест месеца
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Акнето се лекува поне шест месеца

Акнето се лекува поне шест месеца

Ранната терапия на заболяването е от съществено значение за превенция на усложненията като белези и хиперпигментации

Акнето е мултифакторно заболяване, а клиничната му изява може да варира от леки комедонни форми до тежко системно засягане. Среща се при всички възрастови групи, но най-често се проявява при подрастващите. Заболяването има голямо икономическо и психо-социално значение, защото нерядко води до самоизолация на засегнатите. А те не са никак малко - 85% от хората във възрастта между 12 и 24 години развиват някаква форма и степен на акне. При 12% от жените и 3% от мъжете прояви на болестта могат да се наблюдават и до 44-годишна възраст.

За развитието на акне играят роля вътрешни и външни фактори, но водещо значение има генетичното предразположение. Размерът на мастните жлези, тяхната последваща активност и чувствителността на рецепторите за действието на мъжките хормони са генетично определении имат съществено значение за развитието на заболяването. След първите 6 месеца от живота, когато себумната продукция е относително висока, тя намалява и остава стабилна през детството. По време на пубертета обаче отново драматично нараства. Клиничната картина при акнето е доста разнообразна и зависи от тежестта на заболяването. Най-често се използва тристепенната скала:

  • Лека форма на акне: наличие на комедони (разширени космени фоликули, изпълнени с кератин, бактерии и себум – бел. ред.) и малко на брой папули (пъпки – бел. ред.) и пустули (гнойни пъпки – бел. ред.).
  • Среднотежко акне: наличие на комедони, инфламирани (възпалени) папули и пустули в значително количество.
  • Нодулокистично акне: наличие на комедони, възпалени лезии и големи възли с диаметър над 5 mm, често са налице и белези.

Акнеични лезии (увреждания) могат да се развият като страничен ефект от редица медикаменти като: анаболни стероиди, кортикостероиди, изониазид, фенобарбитал, витамини от група В, йодни и бромни съединения и много други. Затова дерматологът винаги трябва да бъде информиран какви медикаменти приема пациентът.

Ранната терапия на заболяването е от съществено значение за превенция на усложненията като цикатрикси (белези), поствъзпалителни хиперпигментации и персистиращи еритеми. Обикновено пигментните промени преминават спонтанно в рамките на месеци, рядко остават перманентни. Точковидните или възлестите хипертрофични белези остават обикновено след преминаването на възлестите или кистични лезии.

Лечението зависи от формата и тежестта на акнето и продължава до 6 месеца, а в някои случаи и повече. При леките форми е възможна само локална терапия, докато тежките форми изискват задължително системно лечение – прием на медикаменти, което се комбинира и с локални средства.

В някои случаи при пациентките се налага и хормонална терапия, която включва контрацептиви с антиандрогени, приемани за период, не по-малък от шест месеца. При пациентки с доказана поликистоза има проучвания, които показват, че е уместно да се добави към терапията и метформин.

По отношение на диетичния режим се препоръчва ограничаване приема на храни с висок гликемичен индекс и на млечни продукти.

Като процедури се препоръчват мануална екстракция на комедоните, повърхностни химически пилинги със салицилова или гликолова киселина, лазерни терапии. При кистични лезии е уместно интралезионално приложение на кортикостероиди.

За повлияване на белезите от акне се използват дълбоки химически пилинги, лазери с фракционирана енергия, радиовълнови апарати, дермоабразио, хирургически методи и др. Изключително важно е всички лечебни процедури да се извършват от висококвалифицирани специалисти.

Реклама

Мнения