Д-р Райчинов: Учудвам се на лекарите, които остават тук
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Райчинов: Учудвам се на лекарите, които остават тук

Д-р Райчинов: Учудвам се на лекарите, които остават тук

Стигнахме дотам едно рапърче да се гаври с медиците

- Д-р Райчинов, какво е становището на лекарския съюз за предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване?

- Щеше да е хубаво тази идеи да бяха предварително обсъдени от работни групи на Министерството на здравеопазването и лекарския съюз, каквото предложение бяхме направили. Това обаче не се случи, явно така е преценило министерството. Сега за нас не остава друго, освен да обсъждаме вече предложени неща и то по линия на кореспонденцията. Единственото положително нещо е възстановяването на рамковото договаряне, каквото беше и каквото следваше да бъде, при положение, че има платец на медицински услуги, каквато е касата, и договаряща страна в лицето на лекарския съюз. Това е положителното в готвените промени, но всичко останало е неработещо и ще предизвика трусове в системата. Има много аспекти, които определено ни притесняват - най вече по отношение на договорите, които ще се сключват между изпълнителите на лечебни дейности и НЗОК, която е монополист. За мен там нещата са доста неясни и тъмни.

- Как ще коментирате идеята откриването на лечебно заведение да става след решение на здравния министър още на ниво инвестиционно проектиране?

- Предложението разрешителните за болници да се издават еднолично от министъра е нещо, което предполага най-малкото корупция, така че надали е най-доброто като решение. Ние изрично бяхме предложили да се взима становището на колегиите от съответните региони, в които предстои да се разкрие лечебно заведение, тъй като лекарите по места имат много по-реална преценка и представа за нуждите в дадена област. Не става въпрос те да издават разрешение, а поне мнението им да се взима предвид.

- Здравният министър обаче увери, че решенията няма да са субективни, а на базата на потребностите, които ще бъдат разписани в здравната карта.

- Когато един човек дава разрешение, как то ще е лишено от субективни критерии? За мен това е невъзможно. Същевременно какво значи една фиксирана здравна карта - нищо ново не се открива, нищо старо не се закрива? Какъв ще е стимулът за една болница в даден регион да се развива, да влага ресурс, след като има гарантиран договор с касата? Здравната карта във всички страни, в които работи, показва минималния брой дейности, от които този регион има нужда. Има много по-прост механизъм от нея -когато в даден регион представителите на РЗИ, на РЗОК, на съсловната организация на лекарския съюз, областният управител преценят, че населението има нужда от дадена медицинска дейност, да предложат това на министъра. Иначе отиваме към корупция.

- Предлага се още медицинските дейности, които са над договорения обем, да се заплащат на по-ниски цени. Няма ли обаче подобна мярка да принуди болниците да ограничат дейността си, а това да рефлектира и на пациентите?

- Това е абсурдно предложение и дискриминационна мярка. При тази ситуация какво ще се случи например с 101 -вия болен, който не е успял да се вреди в лимита на дадена болница? Явно системата ще го приеме за по-долно качество пациент и за него ще бъде платено наполовина. Не виждам по каква логика да има някаква фиксирана цифра от НЗОК за дадена дейност, а следващата над нея, която е същата по обем, разход и вложен труд, да струва по-малко. Тогава нека да се определи точно - в България ще се правят 200 операции на апандисит, който влезе в тази бройка, влезе. Другите да си плащат сами, да умират... В крайна сметка ще бъдат изнудвани хората, които имат нужда от лечение. Докато болниците продължават да работят на принципа на оборот, на брой преминали болни, естествено, че няма да има никаква промяна в качеството на дейността им. Не може дейността на една болница да е обвързана с оборота й, може да е обвързана с всичко друго - с качество, с брой специалисти, с брой легла, но не и с оборота. Това все още не може никой да го разбере. Другият голям проблем - контролът над отпускането на медикаменти, разходите там се увеличават в пъти. За пет години общото увеличение на средствата за лекарства е скочило 4 пъти, а това за медицинските дейности - между 10-15%. Накрая ще имаме лекарства, но не и медицински персонал. Медицински сестри така или иначе вече нямаме.

- Явно чрез тези промени се цели намаляване на „източването" на болниците чрез свръх-хоспитализациите. Преди месеци и НЗОК изнесе данни за ръста в броя на приетите болни през миналата година...

- По този въпрос искам някоя здравна институция да ми покаже страна, сравнима с България, с по-малък брой хоспитализации. Според всички данни, които ние имаме за държави близки до нас като Австрия, Белгия, Дания - средният брой хоспитализации се движи около 2 млн. годишно. Максималната цифра, която е достигана в България, е 1,7 млн. Аз мисля, че българинът е най-ощетен в тази насока. Единственото, с което разполага той, са добрите специалисти.

- Всички рестрикции се налагат може би защото просто парите за здраве не достигат от години.

- С тези пари, които се дават за здравеопазване у нас, не може да работи здравната система на нито една европейска страна. И в най-малкия немски град, ако го сведем до разходите, които тук се дават общо за здраве, още на другия ден там ще има такива протести, че не ми се мисли. Но тук българинът мълчи, защото явно е свикнал. Затова и нашите лекари, когато отидат в други страни, се справят прекрасно - работят добре,справят се с всяка ситуация и работят повече от другите, без да протестират. Политиците в България, без изключение, като че непрекъснато въвежда някакви рестрикции, а същевременно самата тя не прави нищо, за да е коректен платец по отношение на здравните вноски, които заплаща тя.

- На срещата на Лекарския съюз във Велинград бяха представени поредните мрачни статистики за броя на напускащите лекари. Ще останем ли без медици скоро?

- На първо време ще останем предимно с възрастни лекари в края на кариерата си, а после и без лекари. Никога в България не е имало толкова вакантни места, колкото сега. Малкото, които са останали в България, се „изсмукват" от болниците в големите градове, а регионите се оголват. Рано или късно това оголване ще стане факт и в София.

- И тази година НЗОК започна с огромен дефицит. Какви са очакванията ви в тази насока, ще имат ли болниците достатъчно средства или пак ще сме свидетели на криза с парите в лечебните заведения?

- Вариантите са няколко - касата фалира през септември и се приключва. Другото възможно решение е актуализиране на бюджета на НЗОК с необходимите средства. Третият вариант, който е дългосрочен и с трайно решение, е държавата да започне да заплаща пълния размер на вноските за лицата, за които плаща. Не може държавата да изисква от нас и същевременно да се отнася към нас като към някакви черноработници. Няма да се връщам и към това как държавата открадна над милиард за здравни вноски и до ден днешен наказани няма.

- Звучите отчаян...

- Чувствам се все по-депресиран от това, което се случва в държавата. Не виждам към момента нещата да тръгват в правилната посока. Факт е, че малка част от обещаните неща се случиха, но по-големите и по-важните още стоят нерешени. Какво се случва с електронната здравна карта? Ние искаме реален контрол, но за да се случи той, трябват промени. Явно някой не иска да го затегне и ще продължаваме да слушаме всеки ден за крадливите болници, за крадливите лекари... Нещата са елементарни и наистина ми омръзна да ги повтарям. От години предлагаме рационални неща, но няма кой да ги чуе.

- Напоследък образът на българския лекар е много очернян. Дори рап певецът Криско публично обиди лекарското съсловие.

- Това е показателно докъде сме достигнали. Някакво рапърче, което сигурно го познават една част от тийнейджърките в България, се гаври с лекарите. Аз не му се сърдя, толкова му е интелектът. Но това не би могло да се случи например в държава като Австрия, където уважението към лекаря е неимоверно. За австриеца е недопустимо да заговори лекаря на улицата, дори да му е пациент, а тук всеки се упражнява върху лекарите. Няма по-трудна и тежка професия от лекарската - като отговорност, като натоварване, като задължение тя е несравнима. Аз наистина се учудвам на българските лекари, които продължават да работят при всичко, което се случва в страната - липса на средства, злобно отношение от страна на общество и медии, никаква благодарност. Българинът, ако се излекува казва: „Ей, Господ ми помогна". Ако недай си Боже последствията са негативни, нарича лекарите убийци. Няма как това да продължи - или трябва да станем нормално общество, или сме обречени.

Реклама

Мнения