Щитовидната жлеза може да боледува скрито
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Щитовидната жлеза може да боледува скрито

Щитовидната жлеза може да боледува скрито

Около 10% от населението над 20-годишна възраст е засегнато от дисфункция на щитовидната жлеза

Това увреждане може да бъде в две посоки - понижена секреция на хормони от жлезата – хипотиреоидизъм, или повишена секреция – хипертиреоидизъм. Хипотиреоидизмът е по-чест – засяга между 8 и 9% от населението, докато хипертиреоидизмът се среща при 1–2%. И двете състояния са по-чести при жените. С напредването на възрастта се увеличава честотата на хипотиреоидизма, докато при хипертиреоидизма няма такава зависимост. Най-честите причини за повишена функция на жлезата са базедовата болест и възлестата гуша. Базедовата болест по-често се среща при хора в млада и средна възраст, а възлестата гуша е характерна за по-напредналите години.

Хипотиреоидизъм

Най-честата причина за намалена функция на щитовидната жлеза в България е едно автоимунно заболяване, наречено болест на Хашимото. Това състояние най-често настъпва неусетно и симптомите му са доста неспецифични. Повечето пациенти с лека форма на болестта нямат почти никакви оплаквания. Обикновено проблемът се открива случайно при изследвания по друг повод или при скрининг за заболявания на щитовидната жлеза.

Типичните прояви включват:

  • Суха кожа;
  • Забавеност на реакциите и мисълта, мудност в движенията, разстройство на паметта;
  • Новопоявил се запек без промяна в хранителните и двигателните навици;
  • Студов интолеранс, така наречената зиморничавост - постоянно чувство, че е хладно;
  • Намаляване на апетита при леко до умерено повишаване на теглото, обикновено за сметка на задръжка на течности. Типичният оток при хипотиреоидизъм е плътен, напрегнат и при натиск не остава следа. Затруднява се свиването на ръката в юмрук поради задебеляването на кожата;
  • Повишени стойности на диастолното при нормални стойности на систолното артериално налягане.

За намалена функция на щитовидната жлеза е препоръчително да се изследват претърпелите операция на жлезата, независимо по какъв повод и преди колко време; след лъчелечение в областта на шията; при фамилна история за тиреоидни болести; лекуваните с антиаритмичния медикамент амиодарон и с литиеви соли по повод психически заболявания.

Типичното изменение в лабораторните показатели показва високи нива на тиреостимулиращия хормон – TSH (това е хормон от хипофизата, който стимулира работата на щитовидната жлеза), и ниски нива на тиреоидните хормони – T3 и Т4. Все още не е напълно изяснена границата, от която слабо намалената функция на щитовидната жлеза започва да нанася вреди на организма, преди всичко на сърдечносъдовата система. Затова в общия случай при пациенти в млада и средна възраст, ако TSH е между горната граница, която е 4 милиединици на литър и 10 милиединици на литър, ендокринологът ще прецени дали да се включва лечение или не. При около 40 процента от пациентите е възможно с времето TSH да се нормализира спонтанно. Но ако TSH е над 10 милиединици, това е показание за включване на заместителна терапия.

Хипертиреоидизъм

Това състояние е известно още като тиреотоксикоза. Тя е свързана с по-богата симптоматика:

  • Повишена пулсова честота - тахикардия (да се прави диференциация с това, което пациентите наричат „сърцебиене”, т.е. усещане на сърдечните удари);
  • Профузно изпотяване, постоянно влажна кожа, червен дермографизъм (ярки следи по кожата след леко одраскване);
  • Намален топлинен толеранс поради повишената топлинна продукция на организма. Тези пациенти се чувстват комфортно при по-ниска температура на околната среда в сравнение със здравите хора;
  • Неспокойствие, напрегнатост, накъсване на мисълта, емоционална лабилност;
  • Безсъние;
  • Ситен тремор, който в по-тежките случаи може да обхваща цялото тяло;
  • Диарични изхождания, които са причинени от ускорен чревен пасаж и не са съпътствани с болки, колики, кръв, слуз;
  • Загуба на тегло въпреки засиления апетит и нормалното хранене; склонност към прием на сладки храни;
  • Повишено систолно при нормално диастолно артериално налягане.

Лабораторните резултати обикновено показват нисък TSH - под 0,3 милиединици, а щитовидните хормони са с повишени стойности. При тиреотоксикоза ехографията на щитовидната жлеза е важна, за да се търси дифузен процес, както е при базедовата болест; някои възпалителни заболявания или възли, които могат да са хормонално хиперактивни.

Един от проблемите при лечението на щитовидните дисфункции е спазването на терапията от страна на пациентите, които обикновено се притесняват продължително време да приемат съответните препарати. Всъщност заместителната терапия при понижена функция на жлезата набавя естествен хормон, който по принцип се произвежда в здравия организъм. По отношение на лечението с кортикостероиди при хиперфункция, когато то е предписано от специалист, ползата от тази терапия е по-голяма от риска. Пациентите сами усещат ефекта, когато състоянието им бързо се подобри след прилагането на съответните медикаменти.

Реклама

Мнения