Лечение без операция при миома на матката
проф. Стефан Иванов
проф. Стефан Иванов
Лекар
Лечение без операция при миома на матката

Лечение без операция при миома на матката

Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен - причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците. Влияние оказват и наследствени фактори. Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване. Някои автори смятат, че нераждането на деца води до „раждане" на миоми.

Много често това заболяване се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем - а именно, шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че той е предраково състояние и нерядко води до безплодие. Ето защо лечението и на двете заболявания се извършва с медикаменти, близки по своята химична структура.

Напоследък се счита, че някои генетични предразположености и гени могат да са свързани с възникването на миома и особено ендометриоза -гени като BRCA 1 и BRCA 2. Това са първи данни и въпреки всичко тази информация може да доведе до подобряване на диагностиката и лечението.

Миоматозните възли са няколко вида в зависимост от това къде са се появили. Те могат да са по повърхността на матката, в дълбочина на тялото й или в кухината й. Възможно е да се наблюдава съчетание и на трите вида.

Около 20% от жените развиват миома около 40-годишна възраст. Около 5% от жените с миома имат проблеми, свързани с уринирането. Смята се, че в 80% от случаите миомата може да се повлияе от консервативно лечение, без операция. Една жена може да има миома и да не се налага операция. Към нея се прибягва, когато туморът се уголеми и по размери достигне 3-месечна бременност.

Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно абразио.

Симптомите при наличие на миоматозен възел са следните: миомата причинява често обилни кръвотечения, които не се повлияват от консервативно лечение, болки ниско в корема и кръста, умора, задух, дори сърдечни оплаквания. Понякога в малък процент може да се стигне до саркоматозно израждане. При млади жени води до безплодие и често до анемия поради обилните крввотечения, до инвалидизиране и невъзможност за работа. Лечението обикновено се състои в прилагане на кръвоспupaщи и хормонални препарати. Понякога се предписват и противозачатъчни таблетки с кръвоспираища цел.

Често наличието на миома се открива случайно при профилактичен преглед. За измерване големината на тумора се прави ехография, лапароскопия и сепарирано абразио (кюретаж), за да се установи дали има предракови клетки и да се отхвърли вероятността за карцином на ендометриума. жените, на които са открити миоматозни възли, се подлагат на периодични гинекологични прегледи, за да се следи развитието им. В миналото миомата се оперираше задължително, като се премахваха възлите или много често и цялата матка. Сега се смята, че почти в 90% от случаите може да се избегне операцията, а миомата да се лекува по други методи.

Модерното хирургично лечение включва хистероскопска резекция (отстраняване) на възлите вътре в кухината на матката, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят. При по-възрастните с резектоскопа се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката.

Тези възли, които не могат да се „стопят" чрез хормонално лечение, се изрязват чрез хистероскопия и специална ендоскопска техника, като престоят в болница е само един ден. Сега намират приложение нови медикаменти, наричани Gonadotropin Releasing Hormone - агонисти, които на практика „стопяват" миоматозните възли и правят зачеването при млади жени възможно. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. А при жени преди менопауза могат да доведат до постепенно навлизане в нея, да се избегне операцията и необходимост от отстраняване на генитални органи като матка, тръби и яйчици. Медикаментите са ижкекционни и се прилагат веднъжмесечно. При неповлиаване от медикаментозното лечение и при силно нарастване на миомата, се пристъпва към хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците, особено когато жената е над 40-годишна възраст.

При пациентки, наближаващи климакса, някои автори препорачват лъчелечение, което води до стопяване и спиране на кървенето и обратното развитие на миомата. На последък се преписват препарати - така наречените ГТРХ-агонисти, които също намират приложение при лечението на ендометриоза (шоколадови кисти).

Миомата претърпява обратно развитие (т. е. свива се) в климакса поради хормонални причини. Ето защо е важно да се прецени какво да се прави и как да се лекува докато настъпи менопауза.

Реклама

Мнения