Има доказателства, че хората, които се самообвиняват имат високи нива на провъзпалителни цитокини и при тях рязко намалява IgA антителата

Замисляли ли сте в случаи на произнасяне на фразата „Заболя ме сърцето“ за смисъла й?Много често реагираме обичайно на определени събития, използвайки думата сърце, без действително да правим връзка с този съществен наш орган.

Предлагам ви един експеримент и следващияпът, когато, да речем ви, поискат цена далеч от възможностите ви и българските стандарти, преди да изречете това изречение да се замислите какво чувствате в момента.

Със сигурност шокът, макар и незначителен, предвид къде-къде по-сериозни събития, се предава веднага на организма ви, който вече е изстрелял ред съединения и хормони, водещи до стягане на артериите ви и е извадил обмяната на веществата от обичайното равновесие. Дори и да не задълбаваме в дебрите на организма и тези сложни механизми и процеси, можем да си дадем сметка за неприятното пристягане, което се получава в областта на слънчевия ни сплит от неприятния за нас факт, особено в случаите, когато силно сме желали въпросния предмет или услуга.

Друг достатъчно красноречив пример са случаите на инфаркт или инсулт след преживяване на някакво трагично събитие, превърнали се в широко есплоатиран епизод на филмовата и театрална индустрия.

Подхождайки към разбирането на тази асоциация, трябва обаче да отбележим, че всъщност историите, които човекът използва в изкуството, а и във фолклора, са взаимствани от живота и едва после идва обратното „като на филм“.

Вече има достатъчно доказателства, че при стрес и постоянно напрежение в организма ни се случват редица неблагоприятни събития, които в дългосрочен аспект имат пагубен ефект и върху сърцето. Към този арсенал спада и едно чувство, с което съвременният човек, сякаш е закърмен – чувството на вина. Ако се замислим, постоянно в ежедневието си се чувстваме виновни – изпусна ли сме крайния срок за проекта в работата, не обръщаме достатъчно внимание да децата вкъщи, повишили сме тон без причина на любимия си човек, не сме съдействали на колегата си, за пореден път не сме посетили и отделили време на болния си родител...

„Поддържането на негативни чувства – като чувство за вина – еднозначно повишават риска от коронарна болест на сърцето и инсулт“ споделя д-р Дора Пачова, непосредствено аргументирайки се с факти, подкрепени от науката „Отрицателните емоции реално повишават нивата на С-реактивен протеин“. С-реактивният протеин е онзи специфичен протеин, който се проявява и пръв сигнализира в тялото ни за възникване на възпаление, дори преди масово известното СУЕ – скоростта на утаяване на еритроцитите.

Измерването на високочувствителния С-реактивен протеин вече се приема като обещаващ метод за прогноза на сърдечносъдов риск при здрави хора и идентифицирането на склонност към развитие на коронарна болест.

Чувството на вина може да се измери и с други тестове, с които борави медицината. Има доказателства, че хората, които се самообвиняват имат високи нива на провъзпалителни цитокини и при тях рязко намалява IgA антителата, което е показател за проблем във функционирането на имунната система, продължава д-р Пачова, поднасяйки ни данни от интересно проучване, с участието на известния д-р Розенман - Clinical coronary heart disease study; Western Collaborative Group Study.

В продължение на 9 години в него се наблюдават 257 души с коронарна болест на сърцето на възраст между 39 и 59 години, като изследователският екип открива повтарящо се съвпадение между честотата на тези случаи и един и същ модел на поведение, който определят като „А“. Това е поведение, което се проявява в „сложна и емоционално натоварена среда, в ситуации на недостиг на време и на непрекъснато влагане на усилия за преодоляване на постоянни противоречия и препятствия“, пояснява д-р Пачова. Основните характеристики, по думите й, са спешност и нетърпение, стремеж за постижение в конкурентна среда, поведение на агресивност, което е свързано с лесно предизвикване на враждебност.

Но тук интересна е констатацията, която извеждат учените. При анализа на данните те правят заключението, че поведение от този тип „А“ води до развитието на коронарна болест на сърцето и може да се смята за независим рисков фактор, еквивалентен по сила на тютюнопушенето и високото кръвно налягане.

И за да не изглеждаме обречени и твърде безпомощни да променим „предначертаното“ веднага трябва да поднесем и други факти и стари истини. Съветите, които могат да ни дадат психолозите, да се успокоим и намерим ефективни за нас техники за релакс от напрежението, са ни вече известни, както и искрената препоръка да се опитаме да не съдим толкова отвисоко себе си и потърсим един по-позитивен ъгъл, от който да погледнем и анализираме случващото ни се.
Съвременните научни изследвания обаче могат да ни зашеметят с откритията си. Колкото и да е напреднала медицината, оказва се, че има още твърде много неизвестни за случващото се в организма на човека. Странното е, че понякога науката, сякаш следва прозренията на древни философии, като само ги доказва.

Между системите, органите, дори и клетките в организма тече постоянен процес на обмяна на информация. Еквивалент на нашите думи са различни молекули и вещества. Свикнали сме да мислим, че потокът мозък – останали тъкани на организма е основният, като пренебрегваме значението и на обратната връзка, без която обаче мозъкът би бил безпомощен да изгради своите „команди“. Такъв пример е връзката N. Vagus – мозък. Този нерв, например, информира мозъка и за наличието на цитокини, които са свързани с коронарна болест на сърцето. Активирането на блуждаещият нерв може да предизвика отстрана на мозъка противовъзпалителен отговор и забавяне на атеросклерозата.

Източник: puls.bg