НЗОК ще обсъжда плащането на иновативно лечение на паркинсон от догодина
CredoWeb
CredoWeb
Компания
НЗОК ще обсъжда плащането на иновативно лечение на паркинсон от догодина

НЗОК ще обсъжда плащането на иновативно лечение на паркинсон от догодина

Пациентски организации се изказаха в подкрепа на въвеждането на дълбоката мозъчна стимулация

КОЕ ЛЕЧЕНИЕ ДА СЕ ПОКРИВА ОТ ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА НА ЕС, Е ВЪПРОС НА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ И РЕШЕНИЕ

Във връзка с проведена вчера (16 април 2014 г.) пресконференция, организирана от пациентски организации, обявили се в подкрепа на терапията „Дълбока мозъчна стимулация” при Паркинсонова болест, на тема: „Наистина ли сме част от Европа? Присъда ли е да си пациент в България? Последният абсурд на НЗОК. Как български пари изтичат в чужбина без смисъл“, ви информираме следното:

По силата на Договора за присъединяване към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г., от момента на ефективното членство (01.01.2007 г.) Република България като част от Европа, и всички нейни граждани, публични и частни субекти и институции – в това число и Националната здравноосигурителна каса, се задължават да спазват разпоредбите на европейското право, касаещи различните области от обществения живот. Един от принципите в законодателството на ЕС е спазването и гарантирането на четирите основни свободи на движение в Обединена Европа – на стоки, хора, услуги и капитали, които гарантират нормалното функциониране на Общия Европейски пазар.

От момента на влизането в сила на една Общностна правна норма, тя става действащо право за всички субекти на правото на ЕО и ЕС: за самите Европейски общности (ЕО) и Европейския съюз (ЕС) и за всички техни органи и служители - това право се явява вътрешно (собствено) право;
за всички държави-членки - от момента на тяхното присъединяване към ЕС, независимо от особеностите на тяхното национално право (за България и Румъния от 2007 г., за Хърватска - от средата на 2013 г.);
за всички субекти на европейското право в държавите-членки, попадащи под юрисдикцията на всяка държава-членка – от момента на членството на съответната държава в ЕС.

Общностните правни норми са приложими на цялата територия на държавите-членки и съществуват като отделен правопорядък в тях, вън и независимо от съответното националното право.
Европейското право е непосредствено приложимо в държавите-членки, поражда директен ефект върху всички техни субекти и е с върховенство/примат пред съответните национални правни системи.

Европейското право се състои от първични и вторични правни актове. Първичните източници на европейското право са Учредителните договори на ЕО и ЕС, ревизиите, протоколите и декларациите към тях. Вторичните източници на правото на ЕС са регламентите, директивите, решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС), препоръките и становищата на институциите на ЕС.

Изхождайки от горното, Националната здравноосигулителна каса (в качеството й на български публичноправен субект) е задължена да изпълнява разпоредбите на правото на ЕС, които са свързани с нейната дейност и компетенции. Пряко отношение към тези европейски задължения на НЗОК имат регламентите за координация на системите за социална сигурност, съответните европейски директиви, както и решенията на Съда на Европейския съюз, касаещи прилагането на правото на ЕС в социалната сфера.

От м. януари 2007 г. в ЦУ на НЗОК е създадена специализирана комисия, която разглежда молби на граждани за издаване на разрешения за провеждане на подходящо планово лечение на територията на ЕС, и свързаният с това европейски формуляр Е112/S2. Този формуляр дава право на планирано лечение в ЕС - за сметка на НЗОК.
Едно от основните изисквания за издаване на такъв формуляр е въпросното лечение да бъде част от видовете лечебни дейности, заплащани от обществената система на здравеопазване в Република България (т.е. да се покрива от бюджетите на НЗОК или на МЗ). В обединеното европейско пространство тези обезщетения се наричат „обезщетения в натура“.
Исканията за издаване на разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз се подават в ЦУ на НЗОК, или чрез съответната РЗОК.

Разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз, за сметка на НЗОК, се издава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на Република България и заплащани чрез системата на задължителното здравно осигуряване, и когато лицето не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Република България, като се има предвид текущото здравословно състояние, вероятното развитие на болестта и степента на болка при пациента.
Преценката на гореописаните обстоятелства се извършва от националните консултанти по съответните заболявания и от председателите на съответните научни дружества, които дават писмени становища относно основателността на предявените искания – в съответствие с тяхната експертна медицинска преценка.

Издадените формуляри Е112/S2 покриват само стойността на лечебните дейности. За сметка на пациента остават разходите за транспорт, за настаняване в самостоятелна стая, на хотел или общежитие, разходите за придружител, разходите за избор на лекар/екип, допълнителните лечебни дейности и изследвания – непредвидени в стандартното лечение в съответната държава, както и законово регламентираните доплащания от пациентите, които се заплащат и от местните осигурени лица.
Необходимо е да се има предвид, че в случай на болнично лечение (т.е. когато е необходимо настаняване в лечебно заведение за поне една нощ, или когато става дума за високоспециализирано лечение с ангажирането на високоспециализирана апаратура и квалифициран медицински персонал) здравноосигурителните институции на държавите-членки на ЕС почти винаги изискват предварително разрешение от компетентната осигурителна институция (формуляр S2).
Ежегодно Европейската комисия изпраща въпросник до здравноосигурителните институции и органите за връзка за обезщетенията в натура на държавите-членки, в който всяка държава до 15 март следва да отрази: колко разрешения за планово лечение в другите държави е издала и за кои държави са те; колко отказа са издадени и поради какви причини са те; какви са основните лечения, за които са издадени и отказани формуляри S2; колко чужди пациенти са приети с формуляр S2 за провеждане на планово лечение в съответната държава и други подобни.
Обръща се специално внимание върху факта, че провеждането на планово лечение извън държавата по осигуряване на пациента се осъществява в съответствие със законодателството на държавата по лечението (планиране на периода и съответния ресурс, методи на лечение, план за лечение – едноактно или многоетапно, цена на лечението и на всички лечебни процедури, необходимост от долекуване и рехабилитация и т.н.).
Целта на плановото лечение в ЕС е да се гарантира високо качество на провежданото лечение, много добри резултати от проведената индивидуална диагностика и лечение в другата държава, ограничаване на инвалидизацията, реинтеграция на пациента и повишаване качеството на живота му, свеждане до минимум опасността от летален изход от заболяването. Поради тази причина планираните лечения извън България обичайно касаят провеждане на лечението в лечебни заведения с доказан опит и високи лечебни резултати.
За планово лечение в ЕС обикновено разрешения получават рискови пациенти с тежка диагноза/диагнози, за които в съответната държава-членка са изчерпани възможностите за адекватно и успешно лечение, или за които има дълги листи на чакащите пациенти. Плановото лечение в ЕС не касае експерименталните видове лечение, които все още не са с достатъчен и доказан ефект върху здравето на пациентите и които не са включени в пакета обезщетения в натура, които се предоставят на местните здравноосигурени лица за сметка на здравните им фондове.
Съгласно разпоредбите на регламентите за координация на социалната сигурност при издаден от НЗОК формуляр за планова медицинска помощ S2, пациентът представя в чуждото лечебно заведение издадения формуляр, който гарантира на болницата поемането на разходите за предстоящото лечение. Лечебното заведение се отчита с формуляра към местния здравен фонд, с който работи, и здравният фонд заплаща стойността на оказаната медицинска помощ. Последващо чуждият здравноосигурителен фонд изисква от НЗОК да възстанови направените разходи за лечението – обикновено в период от 6 месеца до 2 години след провеждане на лечението.
Поради тази особеност на европейското законодателство, разплащанията за оказана в чужбина медицинска помощ – спешна медицинска помощ при временен престой в ЕС, планово лечение в друга държава от ЕС, всяка медицинска помощ при пребиваване на осигурените лица в другите държави от ЕС - се осъществява между здравноосигурителните институции на държавите-членки, и то в период обичайно ДО 2 ГОДИНИ СЛЕД ПРОВЕЖДАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО.

При кандидатстването за получаване на формуляр S2 e необходимо да се съблюдават следните основни принципи:

Всяко едно здравноосигурено лице в дадена държава-членка може да подава документи за получаване на разрешение за провеждане на планово лечение в друга държава от ЕС.

Разглеждането на документите на осигурените лица се осъществява при спазване на условията и реда, предвидени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, чл. 26 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

От особено значение е да се съблюдава и релевантната практика на Съда на Европейския Съюз (СЕО). Едно от делата на СЕО е свързано с правата на българско здравноосигурено лице - Дело C173/09 от 5 октомври 2010 г. на Георги Иванов Елчинов срещу отказа на НЗОК.

Включването на даден вид или метод на лечение сред обезщетенията, които здравното осигуряване покрива в дадена държава-членка на ЕС, е въпрос на национална политическа воля и решение. То основно зависи от финансовите възможности на съответните бюджети за здравеопазване. Когато лечението по определена диагноза е включено в здравноосигурителния пакет, но методът на лечение в компетентната държава е различен и по-неблагоприятен за пациента от аналогично лечение в друга държава от ЕС, обичайно се пристъпва към издаване на разрешение за провеждане на лечението в държава, в която методът е по-щадящ и е покрит от местното здравно осигуряване. По същия начин се процедира и в случаите, при които съответното необходимо лечение в компетентната държава е гарантирано от здравното осигуряване само с медикаменти, а в други държави от ЕС стандартното лечение на същото заболяване се осъществява с доказано по-резултантни, по-иновативни и покрити от местното здравно осигуряване методи.
Координирането/синхронизирането на здравноосигурителните системи на държавите-членки на ЕС не предполага уеднаквяване/хармонизиране на националните здравни законодателства. Поради различията в организацията и финансирането на националните здравни системи, правата, които те предоставят на своите осигурени лица, зависят от вида и размера на финансирането на тези системи. Ето защо принципът при упражняване на правата, които тези системи предоставят е - въвеждане на общи правила в държавите от Обединена Европа, чрез които осигурените лица да могат да се възползват от пълноценна здравна защита при свободното им придвижване в рамките на ЕС, но без да е налице задължението за уеднаквяване на националните правни разпоредби.
Във връзка с искането на пациентските организации НЗОК да поеме заплащането на медицинските изделия за дълбока мозъчна стимулация, напомняме, че касата е финансова институция, която стриктно изпълнява законите на Р България.
Със свое Решение № РД-НС-04-162/13.12.2013г. Надзорният съвет (НС) на НЗОК отхвърли направеното предложение от д-р Дечо Дечев, изпълнителен директор на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, да заплаща системи за дълбока мозъчна стимулация (ДМС) със средства от бюджета на НЗОК за 2014 г., като взе предвид разпоредбите на § 34 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр.23 от 08.03.2013г.); ПМС № 174 на МС от 16.08.2013 г. за изменение на Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл.30а от Закона за медицинските изделия (ЗМИ) и за определяне на стойността, до която те се заплащат (обн.ДВ, бр.74 от 23.08.2013г.) и чл.19 от Закона за публичните финанси (обн. Дв, бр.15 от 14.02.2013г.).

Съгласно ПМС № 174 на МС от 16.08.2013 г. НЗОК ще започне нова процедура по договаряне на медицински изделия от 1 август 2014 г., като до 31 декември 2014 г. ще заплаща групи медицински изделия, прилагани в извънболничната и болничната помощ, заплащани през 2013 г. Изключение е допуснато само за изделия в извънболничната медицинска помощ, прилагани при пациенти със заболяването Булозна епидермолиза по силата на Наредба № 38. Това решение на НС на НЗОК намери израз в публикуваната за публично обсъждане на интернет страницата на НЗОК (24 септември 2013г.) Методика и спецификация към нея. Всички постъпили в хода на публичното обсъждане предложения бяха дискутирани и обсъдени и към 25 ноември 2013 г. НС на НЗОК утвърди Методиката.

При стартиране на новата процедура през м. август 2014 г. НЗОК ще обсъди отново предложението за заплащане на системи за ДМС за болни от Болест на Паркинсон.

Мнения