Те са за Международна седмица на първичните имунодефицити от 22 до 29 април 2014 г.

Безплатни имунологични и генетични консултации в Международния ден на имунологията (29 април – вторник 2014г.) организира Отделението по клинична имунология към Клиниката по трансфузионна имунология на „Пирогов”. Консултациите ще се осъществяват от 9 до 15 часа от клиничен имунолог и медицински генетик, но в тях не се предвиждат изследвания. Те са част от инициатива на Европейската федерация на имунологичните дружества и Българската асоциация по клинична имунология. За да се възползват от тях, хората задължително трябва да се запишат предварително на телефон 02/ 91 54 311 или 02/ 91 54 217 (всеки делничен ден до 13 часа).

Необходимо е пациентите да носят налична медицинска документация – епикризи, лабораторни изследвания и др.

Международният ден на имунологията се празнува ежегодно на 29 април по идея на Европейската федерация на имунологичните дружества (EFIS) от 2005 година. Той е част от Международна седмица на първичните имунодефицити - 22 до 29 април 2014 г. Първичните имунодефицити (ПИД) са хетерогенна група редки заболявания (≈ 1:10 000), които се характеризират с чести инфекции, а понякога със злокачествени или автоимунни прояви. В около 40% от случаите се проявяват през първата година от раждането, а в около 80% - след 5-тата година. 70-80% от болните с ПИД са момчета.

Десет основни белега, насочващи за наличие на първичен имунен дефицит:

∙ Четири или повече отита (възпаление на ушите) за 1 година

∙ Две или повече сериозни инфекции на синусите за 1 година

∙ Приложение на антибиотици за два или повече месеци без ефект

∙ Две или повече пневмонии за 1 година

∙ Забавен растеж при новородени и малки деца

∙ Рецидивиращи дълбоки кожни или органни абсцеси

∙ Персистиращи гъбични инфекции на устната кухина или кожата, след 1-годишна възраст

∙ Необходимост от прилагане на интравенозни антибиотици за лечение на инфекцията

∙ Две или повече инфекции на вътрешни органи

∙ Фамилна анамнеза за наличие на първичен имунен дефицит

В тези случаи се препоръчва пациентите да се изследват в специализирана имунологична лаборатория, където се извършват високоспециализирани диагностични изследвания на клетъчния и хуморалния имунитет.

Необходими са следните основни изследвания:

∙ Флоуцитометрично изследвание на основните лимфоцитни популации – Т-лимфоцити и субпопулациите им, В-лимфоцити и NK клетки

∙ Фагоцитна активност на неутрофилите

∙ Серумни концентрации на имуноглобулини Г, А и М

∙ Комплемент

∙ С-реактивен протеин

∙ Автоантитела – при автоимунен процес

Имунната система е първата бариера срещу навлизането на патогенни организми в тялото ни. Тя е специфична система за защита и включва три извънредно важни способности: 1) да разпознава своите собствени съставки от тези на чуждите – вирусни, бактериални, гъбични и паразитни патогени; 2) да отговаря по специфичен начин на неограничен брой различни молекули; 3) да има памет за предишни контакти с чужди вещества и при следваща среща да оказва по-бърза и по-ефективна защита.

Имунната система се бори както с външните, така и с вътрешните изменения - на собствените клетки и т.н. автоимунно заболяване. Основните промени на имунната система се изразяват в: 1) имунни дефицити – първични и вторични; 2) свръхчувствителност – алергии; 3) автоимунитет. Имунните дефицити са състояния, при които настъпва „срив“ на имунната система по различни причини.

Първичните или вродени имунодефицити се дължат на генетични и ембрионални аномалии, ензимни дефекти или на неизяснени причини. Повечето от тях се проявяват в детската възраст. Вторичните или придобити имунодефицити настъпват по различни механизми и са резултат от други заболявания, увреждания, лечение или напреднала възраст. Често разпространени са и засягат повече лица в сравнение с първичните имунодефицити. Клиничните прояви са свързани със степента на дефицита и със системата с нарушена функция. Основното правило при тях е да се търси и лекува причинителят, довел до имунодефицитното състояние.

Най-честите фактори, които намаляват имунитета са: 1) вирусни или бактериални инфекции; 2) злокачествени заболявания; 3) лъчетерапия, химиотерапия, прием на антибиотици или кортикостероиди; 4) травми и хирургични интервенции; 5) недохранване, хранителни дефицити, метаболитни нарушения, интоксикации; 6) напреднала възраст; 7) т.н. „неимунни” имунодефицити - при продължителен стрес, липса на положителни емоции, недостатъчен сън, дефицит на чист въздух, липса на закаляване и др.