Рискувам само ако е от полза за пациента

С доц. д-р Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология и началник на клиника в „Сити Клиник”, разговаря Галина Спасова

- Доц. Петров, как се насочихте към инвазивната кардиология?

- През 1992 г. в болница „Св. Екатерина” като доброволен сътрудник започнах да помагам на доц. Джоргова, която е един от пионерите на инвазивната кардиология у нас, и това много ме запали. Преди това, докато бях студент, работех като момче за всичко в склада за медицински консумативи на Националната кардиологична болница, което ми позволяваше да влизам в сърдечната операционна и в ангиографската зала. Още от там възникна интересът ми към сърдечносъдовите заболявания. Иначе в началото бях сигурен, че ще се занимавам с иглотерапия и китайска медицина. По това време се увличах от източните философии и бойните изкуства. Два пъти минах курс по акупресура при проф. Кирова, посещавах и доц. Крайниковска, която се занимаваше с точково приложение на лазер.

- Оказва се, че винаги сте се увличали от неординарни методи...

- Всъщност първата ми мечта, когато кандидатствах медицина, беше психоанализата. Изучавах създателя на това направление Зигмунд Фройд, който е лекар, но и автор на цяла нова теория. Смятах, когато завърша, да се занимавам с психоанализа. Но постепенно, както често се случва, интересите ми се промениха. В този период започнах да сътруднича в „Св. Екатерина”.

- Но по това време инвазивната кардиология едва прохожда в България...

- Точно така, само в Националния център по сърдечносъдови заболявания (днешната Национална кардиологична болница) и в „Св. Екатерина” имаше лаборатории. Но бяхме далече от днешната реалност масово пациентите с инфаркт да имат достъп до най-модерното лечение. Първата интервенция при остър миокарден инфаркт беше направена през 1996 или 1997 година. А в началото на 90-те години методиката едва прохождаше. Но точно това беше интересното, бях свидетел и започнах да участвам в развитието на нещо ново, което доведе до сериозна промяна в диагностиката и лечението на едно от най-смъртоносните заболявания.

- Тогава представяхте ли си, че ще се стигне до днешните възможности на инвазивната кардиология?

- Всъщност сега си давам сметка, че от тези начални години минаха две десетилетия и малко се стряскам от това. Още тогава виждах големия потенциал в тези методи на лечение, но едва ли съм си представял всичките днешни възможности. Неслучайно заминах за чужбина да специализирам точно инвазивни методи за диагностика и лечение.

- Защо избрахте нетрадиционна дестинация за тази специализация?

- По няколко причини. Една от тях е, че в Буенос Айрес – Аржентина, сърдечната хирургия и интервенционалната кардиология са на много високо, на световно равнище. Освен това моят баща е роден в Аржентина и затова имам двойно гражданство. Все пак основната причина е запознанството ми с проф. Фавалоро на световния конгрес по кардиология, след което той ме покани да специализирам в неговия институт. Самият той е оглавявал дълго време престижна клиника в Кливланд, САЩ, и е един от пионерите в съвременната кардиохирургия. В Аржентина той създава чрез фондацията си сърдечносъдов институт и университет.

- Ние знаем малко неща за Южна Америка...

- И това оскъдно познаване ни кара да си мислим, че те са някак изостанали. Това е много измамна представа. Имам директен контакт с колеги от Чили, Бразилия, Аржентина и мога да кажа, че тяхната медицина е на светлинни години пред нас. Ще ви дам няколко примера. Стентовете, чрез които ние преодоляваме стесненията и запушванията в кръвоносните съдове, са създадени от аржентинския лекар Хулио Палмац. Първите коронарни байпас операции са направени от проф. Фавалоро, също аржентинец. Първата операция на биещо сърце, която в момента е рутинна, е направена от техния сънародник д-р Бенети. Да не изброявам всички открития на лекари от Южна Америка. Когато отидох за първи път в операционната на института на Фондация Фавалоро, се почувствах като в космически кораб. Там се създава голяма част от модерната медицина.

- Чувала съм, че там е постигнат баланс между научните постижения, високите технологии и социалното начало в медицината.

- Интересна им е системата. Имат повече от 10 здравноосигурителни фонда, като един от тях е подобен на нашата НЗОК и там са осигурени всички пенсионери, военните и всички желаещи работещи. Но има и съсловни фондове – на инженери, на юристи и т.н. Всеки се стреми да има и допълнителна осигуровка, която да покрива най-новите и най-скъпите методи на лечение.

- С днешна дата това, което правите за пациентите в „Сити клиник”, как се съизмерва с медицината в най-напредналите държави?

- Създадохме тази болница с идеята и с нагласата тя да бъде в най-високия сегмент не само спрямо българските мащаби, но и в регионален план. Практикуваме медицина на изключително високо ниво, без никакви компромиси. Очаквам съвсем скоро да станем и място за обучение на младите колеги. Постоянно организираме семинари, на които се демонстрират авангардни технологии в тази област. Вече се утвърди нашият ендоваскуларен курс, който е най-престижният на Балканите.

- Известно е, че към Вас се обръщат много пациенти, които са стигнали до крайно тежки форми на сърдечносъдови заболявания, с надеждата да избегнат отворена операция, но това е огромен риск...

- Вие бяхте свидетели, че преди малко завърших процедура при болен, който вече беше насочен единствено към голяма операция. Рискът от такива интервенции наистина е голям, но аз работя с убеждението, че никога не трябва да правиш нещо само заради своето удовлетворение и заради самочувствието, че можеш да се справиш. Водеща е ползата за пациента. В много случаи успяваме да помогнем и болният да избегне рисковете от отворената операция, но и аз невинаги се съгласявам да рискувам. Само когато трезвият анализ показва, че ползата е над риска. Нормално е хората да предпочитат инвазивна процедура пред отваряне на гръдния кош и дълго възстановяване, но това не всякога е възможно и полезно за пациента. А нашите процедури също не са щракане с пръсти, носят своите рискове.

- Вие отдавна излязохте от сферата на сърцето, къде в момента е главният Ви интерес?

- Заболяванията на аортата. Те не са особено познати, но са не по-малко важни от миокардния инфаркт. Понякога проблемите в аортата не дават никакви признаци и за съжаление има случаи, в които първото проявление е внезапна смърт. Освен това аневризмите и дисекациите на аортата засягат и доста млади хора, най-често мъже между 40 и 55 години. Затова е важно да насочим усилията си за откриването и навременното лечение на тези проблеми. По света има много новости в това отношение и амбицията ми е да ги въведем в България като рутинни методи.

- Ясно е, че това са скъпи методи, има ли шанс държавата да покрива консумативите?

- Крайно време е да изместим тежестта от държавата в това отношение. По-добре е да имаме допълнителни фондове, фондации и други организации, в които хората на базата на информиран избор да внасят съответните застраховки, които след това да покрият евентуална нужда от високотехнологично скъпо лечение. Ролята на държавата е да създаде среда и условия здравеопазването да се развива. Както и да прави информационни и образователни кампании по социалнозначимите заболявания.

- Наскоро „Сити клиник” получи международен сертификат, какво Ви носи той?

- Това всъщност е покриване на най-високия стандарт в областта на медицината – JCI – Joint Commission International. Той е създаден в САЩ и Канада, възприет е в целия свят и гарантира, че даденото лечебно заведение, което е защитило този стандарт, отговаря на американско-канадските критерии за висока медицина. Изискванията са по много линии – като се започне от сградата, премине се през квалификацията на различните видове екипи, безопасността, удовлетвореността на пациентите и много други.

- Като председател на дружеството по кардиология имате ли притеснения за липсата в бъдеще на достатъчно качествени кардиолози в България?

- Нашата специалност се разви много динамично през последните години, нивото е най-малко средноевропейско. Една програма като „Стент за живот” доведе до възможност за широко прилагане на съвременното лечение на инфаркта, но и до възможност за развитие на много колеги. Когато лекарите имат възможност за работа по високи стандарти, те ще остават в България. Следващата стъпка е това, което постигнахме по отношение на инфарктите, да се направи за лечението на мозъчните инсулти, съвместно с колегите невролози.