Публикация

Проф. Ставри Тошков: Мечтата ми е нова сграда за хематологичната болница

Стефан Данаилов стана лице на кампанията в подкрепа на лечебното заведение


„Бъдете добри, но не забравяйте, че няма ненаказано добро. Дарявайте. Вашите пари са само похарчените. 60 години стигат. 720 месеца. Не допускайте животът да мине покрай вас.”

С това послание шефът на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ) проф. Ставри Тошков покани близки и приятели на 60-ата си годишнина. Юбилеят стана повод за лична равносметка, за оценка на болницата, в която е преминал целият му професионален живот, на осмисляне на постигнатото в битката с онкохематологичните и редките кръвни заболявания и поглед към новите предизвикателства.

Проф. Тошков е завършил софийския Медицински факултет. Специалист е по медицинска генетика. Има диплома по стопански и здравен мениджмънт в УНСС. Кандидат е на медицинските науки. Има над 80 публикации и участия в монографии. Член е на научните дружества по хематология и генетика. Участва в американската и европейската асоциация по хематология, в американската асоциация по онкология.

Бил е зам.-директор на Националния център по хематология и трансфузиология, зам.-председател в Съвета на директорите на СБАЛХЗ. В момента е завеждащ на лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология и изпълнителен директор на болницата.

- Проф. Тошков, вие сте мениджър на националната хематологична болница вече 5 г. Какво успяхте да промените?

- Всъщност преди 5 г. беше създадена болницата в сегашния й вид. Преди това бяхме Национален център хематология и трансфузиология и се разделихме. Може би най-красноречивата оценка за работата ми е тази на Комисията по акредитация, която наскоро се произнесе. Тя директно заяви, че друга такава болница в България няма и не даде никакви препоръки. Резултатът ни е максимален. Това никак не е малко.

През 2013 г. Българският лекарски съюз ни обяви за болница на годината. Всичко е въпрос на мениджмънт и намиране на кадри и пари за оборудване.

Моята роля бе в това да създам условия за високодозова химиотерапия, както се прави в САЩ и в Европа. Никой друг у нас не смее да лекува по този начин. За да бъде успешно лечението, пациентът трябва да мине през т.нар. плазия на костния мозък. Химиотерапията убива и нормалните, и патологичните клетки. Убитите нормални клетки трябва да се възстановят, иначе изходът е фатален. Наричам това „на границата на живота”, или „на гребена на вълната”. Пациентът трябва да премине през този период, за да може да продължи. За да се случи това, трябва да има база и заместителни продукти – кръвни концентрати, тромбоцитни маси. Иска се информирано съгласие на пациентите, разбира се, тъй като тази дейност е рискована. Но пък т.нар. мека терапия не дава добри резултати. Това е единствената болница в България, която лекува успешно болни с доброкачествени и злокачествени кръвни заболявания. Има най-доброто оборудване на лабораторния блок, диагностиката е на най-високо ниво. Рутинна практика е трансплантацията на стволови хемопоетични клетки, като само тук се прави на пациенти над 18 г. Имаме вече над 400 такива процедури. Поддържаме връзка с Германия и Кипър за доставка на донорски материал, което е много важно. Регулярно пътуват екипи със специални чанти. Действат точно като по филмите – ношно време пристигат на летището, линейката идва, взема ги...

- Какви са амбициите ви оттук нататък?

- Сега мечтата ми е да изградим нова модерна болница. Вече е даден старт на нова сграда със съгласието на Министерството на здравеопазването, парламентарната комисия по здравеопазване, Министерството на инвестиционното проектиране. Теренът е определен. Предстои да се уточни финансирането. При нас се лекуват най-тежките случаи в областта на хематологията . Те стават все повече и ни трябват условия, за да ги поемем. Сега леглата са 82, предвиждаме 140. Ще имаме пълен спектър специалисти. Ще вземем поне 15 нови лекари. Предвиждаме да направим и ДКЦ, за да се оформи структурата. В тези материални условия болницата достигна до върха на възможностите си и за може да продължи нататък, трябва да се разшири.

- Цял живот работите тук. Не ви ли натежава фактът, че непрекъснато сте в обкръжението на пациенти, които са между живота и смъртта?

- За да го няма тягостното усещане, стремежът ми е болницата да изглежда комфортно. Това вече е постигнато. Цялата сграда тухла по тухла съм разширявал, направихме модерни стаи със санинарни възли. Сега предизвикателството е да задържим това ниво. Затова хвърляме усилията си за новата сграда. Искаме да подобрим обслужването и условията на работа. Това активизира и мотивира колегите. Започнали сме мащабна PR акция. Основен стожер на тази идея е проф. Стефан Данаилов. Знаете, преди известно време той беше диагностициран с доброкачествен лимфом. Ставайки наш пациент, той повярва в нас и разбра смисъла на тези усилия. Сега ни подпомага в контактите с депутати, с министри, с хора, които могат да ни подкрепят.

- Как е Стефан Данаилов сега?

- В добра ремисия е. Лечението, разбира се, продължава. Той беше в Париж на консултация. Отзивите на френските колеги са, че терапията е правилно проведена.

- Какви са актуалните тенденции в хематологичните и онкохематологичните заболявания?

- Категорично се увеличават. Важно е да се напомни, че лечението е по-успешно, когато се открие в по-ранен стадий. Това зависи от личните лекари, от специалистите, но и от самите хора, които не трябва да подминават определени симптоми – изпотяване, сърбеж по кожата, болки в ставите. Ако грипоподобно състояние не отшуми в рамките на седмица, трябва да се потърси хематолог и да се направи кръвна картина. Най-тежките диагнози са левкемия (рак на кръвта) и лимфом (рак на лимфните възли). При нас лекуваме и редки болести – таласемии и хемофилии. Със съвременните методи животът им се удължава значително. При тях е много е важен скринингът, за да не се допуска да се раждат деца, особено с таласемия майор, която е тежката форма. Все още в България се раждат по 4-5 такива деца годишно. В Кипър вече са сведени до 0.

- Кои методи дават най-добри резултати в лечението?

- Трансплантациите и таргетната терапия дават много добри резултати при някои заболявания. При болестта на Ходжкин и при т.нар. миеломна болест (плазмоцитом) успеваемостта на трансплантациите е изключително висока. При алогенната трансплантация проблемът е да се намери донор, с който да има пълно съвпание. При автоложната трансплантация от болния се взема кръв, изчистват се раковите клетки и се влива изчистената. Само ние имаме подходяща апаратура.

С таргетната терапия, при която медикаментът се насочва към определени молекули, преживаяемостта при хронична миелогенна левкемия се е увеличила значително. Когато аз постъпих на работа тук, тези пациенти живееха от 6 месеца до 1 година. Сега изкарват 7-10 г., без да постъпват в клиниката. Това е голям успех.

- Правите впечатление на отдаден и амбициозен човек. Какво ви движи напред?

- Всичко дължа на родителите си. И двамата бяха професори. Баща ми е проф. Асен Тошков - първият професор по имунология. Той е въвел употребата на пеницилина в България. Майка ми – проф. Таня Харизанова, беше професор по експериментална химиотерапия. Всичко дължа на тях, те ме насочиха. Имам много хубави спомени. Бях много добър студент – денонощно четях. Това е единствената болница, в която съм работил. Това не е без значение и искам нещата да се случат.

- Децата ви по вашия път ли вървят?

- Не, за което малко съжалявам. Но имам трима внуци. Надявам се все един от тях да стане лекар.

- Как се разтоварвате? Имате ли хоби?

- Обичам да събирам икони. Обичам спорта. Бях републикански шампион по лека атлетика на 400 м с препятствия. Обичам и българската популярна песен. Тони Димитрова е любимата ми певица. Като ходя на заведения, винаги моля да ми пускат нейни изпълнения. Затова я поканих да пее и на юбилея ми.

- На поканата за 60-годишнината ви пише: „Не допускайте животът да мине покрай вас”. Вие успяхте ли?

- Мисля, че да. Аз съм бохем. Обичам живота. Моят път прилича на този на Батето. Затова си го чета. Навремето даже бяхме в една компания. Каквото може, съм взел от този живот. Не съжалявам за нищо.

" }-->

Коментари