НЗОК и демоните на българската онкология
29.04
CredoWeb
CredoWeb
Компания
НЗОК и демоните на българската онкология

НЗОК и демоните на българската онкология

Отворено писмо от Управителния съвет на Българско онкологично дружество

От началото на 2012 г. българската медицинска онкология и онкохематология настоятелно реформират своите похвати – медицински, финансови и правни, привеждайки ги към най-добрите европейски модели. Стресът и адаптацията, свързани с промените, се преживява трудно и от пациентите, и от онкологичните лечебни заведения, създава се чувство за несигурност, дори и социално напрежение. Тази ситуация неизбежно експлицира с все по-нарастваща яснота болезнената дисоциация между реалностите на клиничната практика и шаблоните на нормативните уредби, между функционалността на онкологичните лечебни заведения и стереотипите на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), между професионалната ерудиция и чиновническата педантичност, между европейската креативност и ориенталската некомпетентност. Субект на всички тези несъответствия, разбира се, е българският онкологичен пациент – негов е нерадостният дял да прекара най-трудните години от живота си в медицинска нищета и социално унижение.

Всяка година в онкологичните заведения на България се провежда лекарствено лечение (химиотерапия) на около 12 000 пациенти, реализират се около 290 000 лечебни курса с приблизително 860 000 венозни приложения на лекарствени продукти. За да бъде резултатна, химиотерапията изисква строга периодичност на курсовете и приложенията, а всяко отклонение от лечебния ритъм води до недопустимо снижение на лекарствената дозова плътност и до неизбежен провал на противотуморната ефективност. В момента националната болнична мрежа разполага с около 900 онкологични легла, т.е. на всяко от тях годишно би следвало да се извършват приблизително 900 лекарствени вливания. От друга страна, изискванията на НЗОК, визирани в клиничните пътеки и налагани от проверяващите й органи, регламентират задължителен болничен престой и обезателен леглови режим. С други думи, за да функционират през 264-те работни дни на годината, болниците са изправени пред абсурдната дилема или да увеличават легловия си фонд (заедно с обслужващ персонал) над три пъти, или да лекуват пациентите си, пропускайки по един химиотерапевтичен курс. Несъмнено, резултатът и от двата избора би бил драматичен – финансов крах или лечебен неуспех. Противоположно на тази привидна безизходност оптималната организация на химиотерапията естествено предполага многофункционална експлоатация на легловия фонд (неуместно наричана “дневен стационар”): три до пет лекарствени приложения дневно на легло с организиран контрол на очаквани лекарствени реакции в интервалите между лекарствените приеми. В повечето случаи тези интервали са с продължителност 20-22 часа и, освен телефонна и транспортна комуникация, не налагат непосредствено стационарно наблюдение. Всички нормативни изисквания на НЗОК за задължителен болничен престой и обезателен леглови режим са терапевтичен анахронизъм и чиновническо тесногръдие, които парализират функционалността на онкологичните лечебни заведения, хаотично объркват лечебния ритъм на химиотерапията и с нерадостния болничен интериор депресират пациентите, задълбочавайки психо-емоционалния им дистрес.

Днес общественото мнение е единодушно, че на българската онкологична медицина й трябва гъвкав мениджмънт, адекватни нормативни уредби и финансиране, с които тя да се адаптира към съвременните международни стандарти за диагностика и лечение на злокачествени солидни тумори и кръвни болести. Социалното съзнание е болезнено чувствително към всякакви квалификации, целящи да дискредитират лоялността на специалистите по онкология спрямо собствените им пациенти. В България няма и не би могло да има онкологично болни “фантоми” – кой би си съчинил подобна злокобна диагноза! Българските онколози не прилагат химиотерапевтични курсове на “мъртви души” – кой би си избрал такава демонична участ!Автентично единствено е гротескното несъответствие между реалностите на добрата клинична практика и шаблоните на НЗОК – то превръща българската онкология в терапевтичен имитатор, опасен за нашите пациенти. И за нас самите...

С искрена надежда във възможността за креативен диалог между онкологични експерти и НЗОК Българското онкологично дружество настоява за спешни промени в алгоритмите и изискванията на онкологичните клинични пътеки и за незабавно регламентиране на многофункционална експлоатация на легловия фонд. Неуместното поддържане на досегашното статукво чрез зрелищни проверки и унизителни финансови санкции на лечебните заведения би задълбочило деструкцията в българската онкологична система, а обществото ще продължава да се пита кои са истинските демони на нашите пациенти.

29 април 2014 г.

Реклама

Мнения