Д-р Петя Петрова, хирург в Германия: Лекарят трябва да мисли за пациента, не за наема
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Петя Петрова, хирург в Германия: Лекарят трябва да мисли за пациента, не за наема

Д-р Петя Петрова, хирург в Германия: Лекарят трябва да мисли за пациента, не за наема

Провинциалните немски болници са като нашите университетски

Това е тя:

  • Родена е през 1987 г.
  • Завършва Медицинския университет в София през 2011 г.
  • 2006 - практика в Университетската болница по ортопедия "Проф. Бойчо Войчев"
  • 2010 - практика в хирурзична кли-ника, „Пирогов"
  • 2010 - практика в хирурзична клиника, Charite -Campus Benjamin Franklin. Berlin
  • Работи като спешен медик в Бърза помощ, Пловдив
  • От 2012 г. е специализант по хирургия към клиниката по обща, коремна и съдова хирургия Evangelisches Kpankennaus Paul Gerhardt Stift във Витенберз, Германия
  • Полина Тодорова

    - Д-р Петрова, вие сте един от многото български лекари, взели решението да напуснат България. Финансовият мотив ли беше основната причина да потърсите реализация навън?

    - Завърших медицина в София през 2011 година и решението да замина за Германия беше добре планирано и обмислено. В момента специализирам хирургия в клиниката по обща, коремна и съдова хирургия Evangelisches Krankenhaus Paul Gerhardt Stift във Витен-берг. Започнах подготовката си за това две години по-рано. Всъщност това беше и времето, през което като студентка бях направила много практики и бях видяла как работи здравната система у нас. Може би, ако това не се беше случило и не бях осъзнала, че не мога да съвместя тази система с моралната си система, надали щях да взема решението да замина.

    - Кои са били другите причини, които са ви подтикнали да специализирате в чужбина?

    - Със сигурност повечето хора, които ще прочетат отговора на този въпрос, ще си кажат, че зад думите ми се крие финансовата причина. Мога да кажа, че със сигурност финансовият момент е бил един от факторите, които съм взела предвид, когато обмислях да специализирам в чужбина. Въпреки това със сигурност има и други причини да потърся работа в чужбина, основната от които е, че моята най-голяма любов е хирургията. Винаги съм искала да специализирам именно това. За съжаление, не виждам причина да специализираш хирургия в България, където едвам успяваш да се докоснеш до същината на тази област от медицината, където четири години може и да нямаш собствени операции, но да излезеш специалист по хирургия. Другата причина беше фактът, че в Германия има социална система, която ще стои зад всичките ми пациенти, че след като ги изпиша у дома, ще има кой да се погрижи за тях. И да, важно е, че там лекарите са спокойни и мислят за болните си, а не за това как да си платят наема.

    - Какво според вас не достига в системата у нас, за да можем да задържим младите лекари?

    - Все пак аз не бих могла напълно коректно да сравня двете системи, защото започнах специализацията си в чужбина. Това, което обаче установих след две години практика като доброволец в клиниките в София, е, че отивайки в Германия, не знаех как се държи скалпел. Проблем за страната ни е, че за разлика от други държави, няма списък с определени оперативни интервенции, които трябва да направиш за периода на специализация.

    - Преди да заминете в Германия, сте работили и в Спешна помощ в Пловдив. Напоследък спешната помощ у нас е обект на големи критики. Кои според вас са основните й проблеми?

    - Мога само да се прек-лоня пред колегите си в Спешна помощ в Пловдив и да кажа, че научих невероятно много благодарение на тях. Това са хора, които работят в абсолютно нечовешки условия и ги крепи само вярата в професията, ентусиазмът и това, че все пак обичат спешната медицина. Спешните медици в България работят в абсолютно мизерни условия и вземат мизерни заплащания. Според мен трябва да се променят много неща. Базата трябва да бъде променена из основи - не искам да влизам в подробности, но само ще ви кажа, че тоалетната на спешната помощ в Пловдив е външна. Неизбежен е преходът към пара-медиците, така е във всяка държава, така е и в Германия. Там спешният лекар бива повикан в зависимост от законово установените случаи, свързани най-вече с деца под една година, катастрофи, сърдечен инфаркт, бедствия. Културата на хората в България по отношение на спешните медици също трябва да се промени, у нас сме били викани заради главоболие или заради високо кръвно. Това се случва и в Германия, но може би системата е основана на по-големи финансови ресурси, а в България хората, набирайки 112 за не толкова сериозни проблеми, трябва да си дават сметка, че в този момент някой друг може да умре.

    - Според вас кое е най-болното място на здравеопазването ни?

    - Не можем да очакваме здравеопазване от система, в която една трета от населението е здравно неосигурено, тя просто не може да бъде функционираща. В Германия неосигурените са 1%. От друга страна, имайки предвид размера на здравната вноска у нас, не трябва да очакваме чудеса. Моята заплата в момента е 2500 евро, от които, здравната ми вноска е 600 евро, разделена между мен и работодателя. Сами разбирате каква сериозна сума е това.

    - Съществува ли такова съществено разделение между частните и държавни болници в Германия, каквото се наблюдава тук?

    - В Германия всички болници изглеждат по един и същи начин и населението е здравноосигурено, където и да живее. Не е тайна, че български и румънски медици може много лесно да си намерят работа там, защото те са основно в провинциалните райони, а не в университетските болници. Озовавайки се обаче в една провинциална болница, ние виждаме неща, които у нас един лекар може да види само в университетско лечебно заведение. От друга страна, населението в един 50-хиляден германски град има достъп до новостите в медицината, какъвто имат хората в Берлин. Ето и конкретен пример от моята практика във Витенберг - аз се занимавам с онкологична химиотерапия на рак на дебелото черво и рак на стомаха в специализиран център. Работим конкретно с едно антитяло, за което има разрешение за употреба от 2013 г., а един флакон за еднократна терапия с него струва 5600 евро и е наличен както в Берлин, така и във Витенберг и Хамбург.

    - В момента в страната ни има голямо напрежение между НЗОК и болниците. Има ли подобни искри между здравните институции в Германия?

    - Напрежение между здравната каса и лекарския бранш съществува навсякъде. В страна като Германия със 132 държавни и 40 частни каси има и голям брой селективни договори. По принцип системата за клиничните пътеки в България е заимствана от Германия, но е като едно малко уродливо копие на немската система. В Германия има около 250 здравни каси, което създава огромна конкуренция, по този начин пациентът има голям избор, а качеството се вдига. В Германия има обществено осигурени пациенти и такива, които се осигуряват частно, единственото предимство на вторите, за което се бунтуват и немските медии, е това, че т. нар. частно осигурени по принцип се обслужват първи след спешните пациенти.

    - Със сигурност и в България има останали добри специалисти, които за съжаление обират негативите от всички лоши практики в бранша. Коя е основната разлика, която откривате между лечението на пациентите у нас и в Германия?

    - Може би голямата разлика е в отношението към болните. Първата година от престоя си бях учудена, че не виждам космически операции, извършени от роботи, управлявани от хора. Видях хирургията, с която съм свикнала - и там операция на апендицит се прави 80% лапароскопс-ки и 20% по конвенционалния начин чрез отворена операция. Изключително важна обаче е социалната грижа за болните - лекарите в Германия знаем, че пациентът ще бъде опериран, ще остане 10 дни в болницата, след което ще му осигурим социални работници с медицинско образование, които ще идват три пъти на ден да го превързват, а той самият ще идва веднъж седмично на контролен преглед. По този начин се спестяват и много средства на здравната каса, защото този пациент няма да се върне да се лекува в болницата. Не мисля, че германците имат по-висока здравна култура, по-скоро общопрактикуващите лекари поемат голяма част от нашата работа -за две години работа в планов приемен кабинет не ми се е случвало да установя диагноза на джипи, която да не е вярна.

    - Стои ли пред вас възможността да се върнете в България?

    - Сега много германци ме питат „Как се реши да заминеш и колко време мислиш да останеш тук?". Никога не съм могла да дам точен отговор на този въпрос, особено на германци, за които думата родина има една огромна стойност. За тях родина е мястото, в което познаваш всички пътища, без да се налага да поглеждаш картата. За мен България винаги ще е моята родина, но за момента съм щастлива с живота, който Германия ми предоставя и със специализацията, която правя. Не мога обаче да кажа дали ще остана до края на живота си в тази страна.

    Мнения