Министър Андреева: Външен одит може да спаси десет болници пред фалит
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Министър Андреева: Външен одит може да спаси десет болници пред фалит

Министър Андреева: Външен одит може да спаси десет болници пред фалит

Досега никой не проверяваше на място преди договор със здравната каса

Д-р Таня Андреева е родена през 1973 г.

  • Завършва Медицинския университет в София през 1999 г.
  • До 2006 г. специализира акушерство и гинекология в университетската болница "Майчин дом" и взема специалност
  • През същата година постъпва като ординатор във Втора АГ болница „Шейново" в София
  • През 2011 г. влиза в съвета на директорите на „Шейново" и е директор на болницата до 29 май 2013 г., когато е поканена за министър на здравеопазването
  • Има специализации във франция, квалификации по управление на човешки ресурси и магистратура по здравен мениджмънт
  • АННА БОТИНОВА

    - Д-р Андреева, Българският лекарски съюз обяви протести. Притеснява ли ви това?

    - Протестът на 15 май е във всички европейски страни. Повече ме притеснява изявление на председателя на БЛС д-р Райчинов относно проверките на здравната каса в лечебните заведения. Не мога да кажа как са протичали те, но чувам от съсловието, че протестът е не срещу самите проверки, а срещу начина на провеждането им. Безпокои ме дали това няма да рефлектира върху работата на болниците, защото и министерството чрез агенцията за медицински одит прави проверки. Личното ми впечатление е, че в болниците вече има по-добра дисциплина, спазват се по-добре медицинските стандарти. Най-притеснителна е тенденцията за натрупване на задължения, която продължава в някои болници. Някои са на прага на дека-питализация. Емблематичен е примерът с университетската болница в Стара Загора, която умишлено е водена към фалит според мен. Единственото лечебно заведение с нула стотинки в банковата си сметка.

    В много лошо състояние са общинските болници, както и някои многопрофилни. През 2009 г. лечебните заведения са имали дългове 39 млн. лв., за 4 г. са близо 400 000 лв. За мен това показва липса на всякакъв контрол и мерки за стабилизиране.

    - Какви са причините?

    - Анализът ни показва, че финансовите оздравителни планове на някои лечебни заведения работят, други - не. Поради това смятаме да се намесим с помощта на експерти, като направим независима оценка и план за стабилизиране на всяко лечебно заведение. Имам предвид без участието на хора от самите болници, тъй като винаги има субективен момент. Всички са недоволни от положението, но когато се опиташ да наложиш промени, всички скачат. Очевидно в хаоса всеки е намерил своето място и се чувства застрашен от промените, включително и с опасения дали това не е поредният експеримент. Затова и действаме предпазливо, промените ще се случват поетапно. Много понесоха лекарите в последните години и от страна на политиката на МЗ, и от страна на касата, даже бяха използвани като политически инструмент в един момент. Иска ми се нашите промени да са по-щадящи, да се отразяват по-безболезнено. Убедена съм, че само така резултатът ще бъде добър за всички.

    - За колко болници пред фалит говорите?

    - От общо около 360 лечебни заведения държавата е принципал или акционер в 70, от които 10 са в критично финансово състояние. Сред тях има и големи многопрофилни и университетски болници, но и болници в по-малки градове като Враца и Ловеч. Специализираните болници не са толкова зле финансово, колкото многопрофилните. Това е логично - колкото по-малък е пакетът дейности, толкова по-лесен е процесът за управление, планиране, предвидимост на работата и разходите. Не-случайно в Европа има листа на чакащите за планови дейности - това прави предвидими разходите. България е в първата петица на страните с най-бърз достъп до медицински дейности. В съседна Гърция за специалист се чака с месеци. Истината е някъде по средата.

    - Смятате ли, че директният достъп до болнични услуги у нас трябва да се ограничи?

    - Не от гледна точка на затрудняване на пациента, но съгласете се, че у нас отиваш при специалист в рамките на един час Ако се наложи пациентът да почака, става проблем, но никой не си дава сметка, че всичко, свързано с това, е въпрос на много повече пари и на сложна организация. Не говоря за спешните състояния. Ако пациенти и лекари взаимно проявяваме разбиране и уважение, резултатите ще са по-добри.

    - Какви мерки ще предприемете за закъсалите болници?

    - Предстои да решим дали да се прави процедура по Закона за обществените поръчки за една външна експертна фирма, която да изготви препоръки за всяка болница отделно или директорите да го направят самостоятелно. Въпросът е оценката да бъде външна, защото собствените финансови планове за стабилизация просто не работят. Вследствие на това ще има промени в структурата, щата, дейностите. Различен е подходът. В държавните болници има прекалено много щат в сравнение с добрите частни болници. При тях се управлява с по-малко хора, използва се по-прецизна техника, често се работи с външни лаборатории - всичко това се прави по цял свят за пестене на средства.

    - В резултат на този процес ще има ли закриване на болници?

    - Не мисля, по-скоро ще доведе до оптимизиране на щата и дейността. Не изключвам някои да отпаднат, но защото нямат специалисти и пациенти. Преструктурирането не означава закриване. То ще се отрази и върху разпределението на кадрите. Болниците ще бъдат равнопоставени в правата и задълженията си независимо от собствеността.

    - Министърът обаче не може да нареди на частните болници с колко и какви легла да работят.

    - Да, те ще попаднат в този режим след законовата промяна, с която разрешението ще се издава на ниво инвестиционно намерение, т.е. преди строежа. Ако някой иска да прави нова кардиологична болница в София например, просто няма да получи разрешение за дейност. Всеки, който иска да работи с обществен ресурс, трябва да влезе в регулация - да се преценява има ли нужда, има ли качество и т.н. През 2015 г. тези мерки трябва да влязат в сила, но зависи от парламента.

    - Ще има ли окрупняване на университетски болници в София, както обявихте?

    - Да. Методиката за здравната карта е готова и вече се тества в 3 пилотни проекта - в Кюстендил, Плевен и Кърджали, за да се види как работи. Резултатите ще са готови вероятно от идния месец. Очаквам известни затруднения по места. Ще коригираме несъвършенствата на методиката и ще стартираме в цялата страна. Картата трябва да даде точна представа къде от какви и колко болнични легла има нужда. В момента няма никакъв критерий колко легла да се разкриват по области, колко пациенти да прогнозира касата. Това е и голяма част от проблема с финансовия дефицит на касата - няма механизъм за плановост.

    - Картата дава ли критерии за пресяване на лечебните заведения, които ще работят с касата?

    - Не точно. Механизъм за това е и задължителната акредитация. Наскоро с удивление открих, че в столична университетска болница с очно отделение липсват 2 апарата, базисни за почти всички клинични пътеки, по които работи болницата. Недопустимо е. Затова акредитацията ще установява кои болници отговарят напълно на стандарта.

    - Казвате, че в момента не е сигурно дали болниците отговарят на стандартите?

    - Не е. Това се установява при плановите проверки на медицинския одит или по сигнал. Реално, когато се сключва договорът с касата по дадена пътека, се представят документи, но до момента никой не е ходил на място да проверява дали е така. Тази година за първи път медицинският одит провери на място новите лечебни заведения, които кандидатстват за разрешително. Първо проверката, после лицензът. Веднага възникна напрежение - дали няма нещо нарочно. Хората не са свикнали да бъдат проверявани, а това е в интерес на всички.

    - Може би и това е резултат от изкривяването на концепцията за свободния пазар в здравеопазването?

    Свободният пазар предвижда и конкуренция, която да ражда добри практики и да регулира. Ако в един момент излъжеш, то лъжеш собствената си болница и пациентите и при първия гаф всички плащат. Затова и пациентите започнаха да губят доверие в системата. В крайна сметка това е резултат на водената политика в последните години. Говорим си с моя екип, че всъщност правим завръщане в миналото - всички добри практики, които въвеждаме сега, вече са съществували. Завръщане към профилактиката, диспансеризацията, долекуването, към задължителната акредитация, която да гарантира качеството. Не правим нищо ново за света. Когато всичко това бъде въведено и хората ще върнат доверието си към всеки от нас.

    Реклама

    Мнения