Интелектът на хирурга е водещ в роботизираните операции
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Интелектът на хирурга е водещ в роботизираните операции

Интелектът на хирурга е водещ в роботизираните операции

По успеваемост сме втори в Европа

Проф. д-р Григор Горчев, дмн, е специалистът, въвел робот-асистираната хирургия в България, след като през 2008 г. извърши първата гинекологична операция с помощта на робота „Da Vinci” в университетската болница в гр. Плевен. Проф. Горчев е лекар с три специалности – акушерство и гинекология, онкология и хирургия. В момента е почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, след като 10 години беше ректор (2003–2013 г.). Той е създател и ръководител на Телекомуникационния ендоскопски център и член на Съвета на настоятелите към висшето училище. Началник е на Клиниката по гинекология към Университетската болница УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. През тази година екипът на проф. Горчев въведе революционна за България и Източна Европа система за роботизирана хирургия и обучение. Втората система за роботизирана хирургия от последно поколение „Da Vinci Si” със симулатор за обучение е въведена след успешното завършване на проекта на Медицински университет – Плевен, по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Това ще доведе до значително увеличаване на броя на българските специалисти по ендоскопска хирургия в областта на гинекологията, урологията и коремната хирургия.

- Проф. Горчев, детска мечта ли Ви беше медицината?

- В интерес на истината първото ми желание беше да се занимавам с френска филология. Моят баща беше възпитаник на Софийския университет с френски език и литература и може би това ми повлия. Но родителите ми не се намесваха пряко в решенията ми, дори ме подтикваха да се огледам и за нещо друго. Постепенно осъзнах, че ме влече медицината, приеха ме и завърших в Плевен, след което бях за известно време асистент в Катедрата по патоанатомия. След това се насочих към хирургичните специалности.

- Кое точно Ви привлече, защо Вие станахте човекът, който въведе операциите с помощта на робот?

- Точно го казвате - „с помощта на робот”, защото операциите всъщност продължават да се извършват от хирурга. Нека хората не си представят нещо, което се прави без никаква човешка намеса. Но високите технологии значително увеличават възможностите на човешкото око, на ръката на хирурга, дават му други простори на мислене по време на операция. И сега на въпроса – преди около 10 години се замислих, че ако съм жив и здрав, ще имам още около 30 години възможност за активна работа. И тогава си дадох сметка, че не ми е достатъчно с десетилетия да правя едно и също въпреки личното усъвършенстване като хирург. Потърсих възможност за друго развитие, за нещо, което прохождаше в света. Първо започнах с ендоскопската хирургия, посещавах по този повод Франция и Съединените щати. През 2005 г. направих първата в Източна Европа ендоскопска операция при рак на тялото на матката, а през следващата година оперирах по този начин и пациентка с рак на маточната шийка. След това реших, че трябва да надградя ендоскопската хирургия, и започнах усвояването на роботизираните методи.

- След толкова години като лекар и преподавател убедихте ли се лично в библейската мъдрост, че никой не е пророк в собствената си страна?

- Като се замисля, точно така се оказва. Ако трябва също да цитирам библията – няма нищо ново под слънцето... Трябваше първо нашите усилия да развиваме роботизираната хирургия да бъдат забелязани и оценени в Съединените щати, за да привлечем вниманието на колегиалната общност в България. Ние реално започнахме през 2008 г. и вече имаме шест години опит. През 2009 г. бях поканен в Орландо, Флорида, да направя презентация пред американските колеги на Световния конгрес по роботика. Всъщност представих европейския опит, което беше чест за мен и за екипа, който ръководя. Защото Съединените щати определено са по-напред от Европа в роботиката, но те се интересуват от постиженията в тази област във всички страни, които прилагат метода.

- С днешна дата на какво ниво е роботизираната хирургия в България?

- В момента стоим доста добре и това не е наше мнение, а е становището на колегите от Европейската асоциация по роботика в медицината и на американските колеги. Навсякъде се гледа главно успеваемостта и броят пациенти, които са оперирани! Нашият център в Плевен, особено по отношение на гинекологията, е сред трите водещи в Европа. По успеваемост на първо място на континента са в гр. Лунд – Швеция, ние сме на второ място и на трето са колегите в центъра по онкология в Милано – Италия. За мен е важно, че и в България вече се възприе като реалност тази високотехнологична хирургия и доста институции се заеха да подпомагат развитието й. В гинекологията сме добре, но изоставаме в другите насоки – урологията, общата хирургия.

- Защо взехте втори робот във вашия център и с какво той е по-различен от досегашния?

- Взехме го, за да увеличим значително броя на операциите, които можем да направим. Целта е именно да се развият и други направления, основно урология и коремна хирургия. Новият робот е много по-бърз и много по-икономичен. Той може да работи с втора конзола, т.е. двама хирурзи едновременно могат да оперират един пациент. Това съкращава допълнително продължителността на операциите и създава по-спокойни условия за работа на хирурга, който може да разчита на опитен асистент.

- Кои са заболяванията, които са най-подходящи за операции с помощта на робота „Da Vinci”?

- По принцип тази система е създадена основно за кардиохирургия и в САЩ операциите на сърце стандартно се правят роботизирано. Но в България до момента сме развили основно операции при злокачествени заболявания в гинекологията – рак на маточната шийка първи и втори стадий, рак на тялото на матката в началните стадии, както и рак на яйчниците. Но при операции на яйчник все още няма реимбурсация от страна на НЗОК. А по отношение на маточните операции има лимит от 100 интервенции с робота на година, което определено не е достатъчно.

- Известни са чисто медицинските плюсове на роботизираната хирургия по отношение на ниската кръвозагуба, бързото възстановяване, прецизността, но има ли ползи по отношение на средносрочната и дългосрочната прогноза при едно злокачествено заболяване?

- Всъщност всички, които се занимаваме с лечението на онкологични заболявания, търсим по-дългосрочна и с по-добро качество преживяемост. Няма по-голяма радост за мен да видя живи и активни пациентки, които съм оперирал преди повече от 5 години. В момента се провежда много голямо проучване, което ще даде обективното сравнение по отношение на дългосрочната преживяемост на пациентите, оперирани по конвенционалните методи и чрез робот.

- Известно е, че американците умеят добре да смятат и явно са решили, че роботизираните операции на пръв поглед са по-скъпи, но след това им излизат по-евтино?

- Категорично е така, но там се правят много сериозни цялостни анализи какво струва на обществото даден тип лечебно поведение и какви са ползите. В САЩ една роботизирана операция струва около 100 000 долара и тя се покрива от здравните фондове. Защото пациентът се възстановява много бързо, връща се на работа и започва да произвежда брутен вътрешен продукт. При нас се гледа колко струва нещо на момента, на парче, но никой не се интересува каква се оказва цената за даден пациент например за 1 година или за дадена диагноза. Тогава се вижда какъв е ефектът от новите технологии.

- Какво е личното Ви усещане, когато оперирате чрез робота?

- На първо място, чувствам се много сигурен, защото машината е така настроена, че може да улови и предотврати случайни и неволни движения на хирурга. Виждам всичко много ясно и с такива подробности, които са невъзможни при една традиционна операция. Вече дори има открити нови анатомични структури, които се установиха по време на роботизираните операции. Но може би най-важното е, че чрез робота хирургът използва основно интелекта си, ръцете са облекчени от компютъра. Донякъде помага и липсата на непосредствен контакт с лежащия на масата пациент, защото се абстрахираш от всичко странично, цялата мисъл и енергия са насочени към решаването по най-добрия начин на конкретния хирургичен проблем в увредената от заболяването зона.

- Прави впечатление, че не сте ревнив, не искате да запазите роботизираните операции само за себе си...

- Най-лошото е, ако някой се мисли за единствен и незаменим. Моята мисия е да обучавам нови екипи, които да правят модерните операции. При нас вече има взаимозаменяемост, така поемаме повече от нуждаещите се пациенти. Каним и специалисти от чужбина, които обучават нашите лекари. Най-важното е да се изгради българска силна школа, която да помага на пациентите.

- Има ли нещо, което Ви дава оптимизъм?

- В личен план ме обнадеждава това, което правим с колегите ми. Но в обществен план съм изключително разтревожен кой ще лекува в България след 10–20 години. Наскоро правихме анкета сред студентите и се оказа, че повечето се ориентират към работа в чужбина. Това не е новина, но не виждам държавата да прави нещо по въпроса.

- Има ли нещо реално, с което турските болници ни превъзхождат в лечението на рака, че толкова пациенти търсят помощ там?

- Те са много пазарно ориентирани и умеят да създават комплексна медицинска услуга, завършен продукт. Тук имаме до голяма степен същите диагностични и лечебни възможности, но всичко е доста разпиляно, пациентите чакат, ходят от клиника на клиника и това често ги обезкуражава.

- С какво продължавате напред?

- С голям обучителен център за студенти по 3D топографска анатомия, какъвто няма на Балканите, и с обучение на още специалисти в роботизираната хирургия.

Мнения