Доц. Георги Чернев: Зачестяват грешните диагнози на кожни тумори, нужни са санкции
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Доц. Георги Чернев: Зачестяват грешните диагнози на кожни тумори, нужни са санкции

Доц. Георги Чернев: Зачестяват грешните диагнози на кожни тумори, нужни са санкции

Когато лекарят не е сигурен в преценката си, да препрати пациента на колега, защото забавянето може да е фатално, казва дерматологът от болница „Лозенец”

По време на Пролетните варненски дерматологични дни доц. Георги Чернев от Университетска болница „Лозенец” представи любопитен случай на успешна терапия на акрален лентигинозен субунгвален меланом на показалеца чрез ампутация на дисталната и средната фаланга. По този повод д-р Антон Стоименов от кожната клиника в Александровска болница постави на дебат въпроса: Трябва ли да се прави ампутация при меланоми. „Възмутително е, че масово у нас се ампутират крайници и пръсти – ние им ги изпращаме с меланом, а те им режат пръстите”, отсече той. Стоименов изтъкна пред колегите си на форума, че меланомът метастазира първо по лимфен, след това по кръвен, след което се стига до органни метастази. Според него ампутацията на фаланга или крайник не допринася с нищо за продължаване на живота на пациента. Потърсихме мнението на доц. Чернев за предизвикателствата при диагностицирането и лечението.

    - Доц. Чернев, представихте любопитен случай на субунгвален меланом на показалеца, успешно излекуван чрез ампутация на дисталната и средната фаланга. Ваши колеги имат резерви към ампутацията като терапевтичен метод при меланом. Кога е наистина необходима и животоспасяваща една ампутация?

    - Съществуват строги индикации за ампутация, когато имаме меланоми с акрално разположение на лезиите. Ампутация се прави винаги, когато има засягане на костта. Тогава е целесъобразно да се ампутира дисталната фаланга и дисталната част на средната фаланга.

    Лошото е, че методите за образна диагностика, които в момента се използват в България, не са достатъчно надеждни. Имаме проблем с въвеждането на някои диагностични методики като скелетната сцинтиграфия. Понякога възникват проблеми със самите пациенти, които отказват изследвания. Съществуват проблеми и с точното прецизиране на кожните тумори с оглед на това кога точно да бъде извършена позитронна емисионна томография. Засега това изследване се поема от здравната каса едва след като е верифициран туморен растеж хистопатологично, пацинетът има епикриза и данните му постъпят за одобрение в комисия. Това е изцяло погрешно. Т.е. ако има туморен растеж и вторично се установят метастази, а ПЕТ скенерът се провежда 2 месеца след първоначална интервенция, в рамките на тези 2 месеца, ако бъде заверено от съответните комисии, имаме възможност за прецизиране на това заболяване и евентуално повторна хирургична интервенция. Ако ПЕТ скенерът се извършва предоперативно, ще спестим на пациентите една хирургична интервенция, което за всеки един човек е много по-добре. По-рационално е в рамките на една интервенция да се извършат няколко манипулации за установяване на точния стадии на тумора, за отстраняване на туморната маса и т.н. Затова е необходимо оптимизиране и предоговаряне на тези условия. Едно такова изследване в момента се промотира от клиниките на цени от 2200 лв. до 3770 лв., които трябва да бъдат заплатени от пациента.

    -Само организационни ли са проблемите при диагностицирането на меланомата?

    -Те са от всякакво естество. Сериозен проблем възниква в резултат на обстоятелството, че в различните здравни институции измерват различна туморна дебелина. В едната болница казват 0,7 мм, в другата - 1,93. При такива съществени разлики би трябвало да се търсят причините за тези грешки и съответните хора да си носят последствията. Туморна дебелина над 1 мм предполага с коренно различна терапия туморна дебелина 0,7 мм. И в рамките на един месец имаме 2-3 лезии от едно и също място, което указва грешно стадиране на меланома, въпреки че се смята за водеща институция, какво правим от тук нататък?! Необходим е контролен орган на всички хистопатологични диагнози - кожни тумори и специално за меланома, от две независими институции. При подобни грешки той трябва да санкционира съответните хистопатолози.

    - Сам обяснявате колко тънка е разликата между гранулом и меланом. Дори светила се затрудняват да поставят точната диагноза. Как един обикновен специалист може да се ориентира в тази сложна материя?

    -Когато специалистите, които не се занимават с дермахирургична дейност се колебаят, да не си правят експерименти. Просто да не използват методики, които усложняват, утежняват и забавят точното диагностициране, за да не застрашават живота на пациентите. Моят съвет е да ги препращат, а не да ги задържат, без да са убедени в правилното лечение. Тези амбулаторни дерматолози, които не се занимават с дерматохирургия, да не правят криотерапия и лазерна терапия на лезии, които са с неясен произход. В най-лошия случай да вземат кожна биопсия или да ги препратят на хора, които се занимават с това. Сега а те ги забавят с 1-2 г., пациентите стават неподподящи или трудни за операция, при други се получават жестоки дефекти след грешни оперативни интервенции и те идват при нас с вдигнати ръце. В интерес на пациентите е наличието на контролен орган, който да следи всичко това.

CV

Доц. Георги Чернев е завършил медицина в Американският университет „Бенджамин Франклин” в Берлин. Бил е редовен докторант в катедрата по дерматология, венерология и алергология под ръководството на проф. Константин Орфанос и проф. Кристоф Гайлен. От 2004 г. до2006 г. е специализант в отделенията по дерматология, венерология, алергология и имунология в общинска болница Десау, Академична учебна болница към университета „Мартин Лутър” в областта Хале-Витенберг. През 2007 г. защитава докторат в сферата на дерматологичната онкология. Придобива специалност дерматология и венерология през 2008 г.През 2008-2010 активно работи за създаването на поликлиниката по дерматология и дерматологична хирургия в Кирххайм, Германия. През 2010 г. получава академичната степен „доцент” по дерматология и венерология към Факултета по медицина към Тракийския университет в Стара Загора.

От 2011 г. той е доцент по дерматология и венерология в поликлиниката на Университетската болница Лозенец – академична учебна болница на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Интересите му са насочени в областта на дерматологичната хирургия, дермато-онкологията, булозните и лихеноидните дерматози, саркоидозата, дермато-имунологията.Има повече от 100 статии в български и международни списания и е редовен участник на национални и международни форуми и конгреси по дерматология.

От 2011 г. създава собствена дерматологичната практика с насоченост дермато-онкология, дерматохирургия, инфекциозни дерматози, имунологични, генодерматози, редки и трудни за диагностициране дерматологични заболявания.Нов аспект на дейността на клиниката през 2014 г. е дерматокозметиката и естетичната дерматология, които включват поставянето на ботокс, филъри, мезотерапия и др.

По време на Пролетните варненски дерматологични дни представи няколко любопитни казуса – пенилна пигментна нетипична форма на Buschke Lowenstein тумор с ингвинални и интраабдоминални метастази (описание на случай с летален изход); акрален лентигинозен субунгвален меланом на показалеца, лекуван успешно посредством ампутация на дисталната и средна фаланга; базоклетъчен карцином в областта на назолабиалната гънка при млада жена и сложен случай, когато дълго време диагнозата се колебае между меланом, спиналиом и гранулом.

Мнения