Диабетът уврежда чрез усложненията
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Диабетът уврежда чрез усложненията

Диабетът уврежда чрез усложненията

За някои пациенти помпената терапия е без алтернатива

- Проф. Даскалова, вярна ли е констатацията, че се хвърлят много повече средства за лечение на диабета, отколкото за възможното му предотвратяване?

- А усложненията на диабета струват още по-скъпо от терапията. Винаги трябва първо да говорим за превенция, за ранно откриване на заболяването и после – за лечение. Ние действително не обръщаме много внимание на профилактиката. Въпреки че много говорим за нея. Въпреки че и у нас има схема за такива прегледи при джипитата. В напредналите страни здравноосигурените ходят на профилактичните прегледи в определеното време. Първо трябва да променим мисленето на българина - да знае, че трябва да се грижи за себе си и да се преглежда не само когато е болен. Най-важното е правилно и здравословно хранене – повече плодове, зеленчуци. Да се храним 3 пъти дневно - а не цял ден само кафета и вечер да се приема храната за целия ден. Да не се допуска наднормено тегло. Фактът, че 60% от българите са с наднормено тегло, а 20% със затлъстяване, какво говори? Животът на повечето българи минава между компютъра, колата и леглото. Трябва да се намери време за движение! Поне разходка – всеки ден минимум 30 минути. През почивните дни повече. Стресът е важен фактор за отключването на диабет, на болести на щитовидната жлеза.

- Трябва ли по-решителна регулативна намеса на държавата при детското хранене?

- Разбира се. Любимо заведение за децата е „Макдоналдс”, пържените картофи, всеки ден ядат вафли, шоколади, бонбони. Игрите са предимно на компютъра – рядко ще видите деца да играят на народна топка или да ритат, както беше преди години. Диабет тип 2, характерен за възрастните хора, се среща вече и при децата и е свързан със затлъстяването. Преди години обикновено диабет 2 се появяваше след 55-годишна възраст, сега вече заболеваемостта слезе на 40 години. Заради всички фактори, които изброих.

- Знаят ли хората колко сериозна болест е диабетът?

- Мой пациент ми каза – не се страхувам от диабета, а от усложненията му. Трябва да се знае, че когато това заболяване се отключи, то е за цял живот. Тежко заболяване е, но е хронично и с него може да се живее, ако човек не го подценява. Ако диабетикът не съдейства, не се доверява на лекаря си, успех в лечението няма да има. Тук включвам и инструктора за диетата, и психолога. Само заедно водена, борбата е успешна. Ако пациентът не иска да се лекува, лечението е обречено на неуспех. Има нещо много важно – болният трябва сам да си избира лекаря. За да му вярва. Но трябва да знае, че основната отговорност пада върху него. Той трябва да спазва строг режим. Такава е системата, че понякога докторът има много малко време да разговаря с пациента. Това е грешка. Обучението е част от терапевтичния процес и започва още при диагностицирането. Не е само хапчето, не е само инжекцията... Трябва да разясниш на пациента колко опасно е това заболяване, ако не се лекува както трябва, защото страшното е именно в усложненията.

- Сега при много болести се акцентира върху генетичния фактор. Как стои въпросът при диабета?

- Ако имаш наследствена обремененост, не значи, че непременно ще се разболееш от диабет. Човек трябва да знае, че ако има наднормено тегло, не се движи, пуши и т.н., наследствената предиспозиция ще помогне за отключване на диабет. И пушачите, и употребяващите алкохол са предразположени към диабет. Алкохолът уврежда панкреаса, пушенето също. Понякога казвам на моите пациенти - чаша вино е по-добре от една цигара. Защото никотинът има вредно въздействие върху кръвоносните съдове.

- Реално ли е да се очаква, че в бъдеще диабетът ще стане напълно лечимо заболяване?

- Живеем с надеждата, че един ден ще стане. През 2000 година всички вярваха, че трансплантациите на бета-клетки ще решат въпроса. После стволовите клетки... но засега по отношение на диабета няма напредък с тях. Който открие средството за излекуване, ще вземе Нобелова награда.

- За какво служи апаратът, който е до нас?

- Това е нов апарат, който е единствен в България, един от най-добрите скринингови методи за установяване на метаболитните нарушения. Може да хване най-ранното покачване на кръвната захар както на гладно, така и след хранене, също така и нарушената гломерулова филтрация и периферната резистентност. Изследването продължава две минути, принципът е изследване на потните жлези на места, където те са най-обилни, и именно от състава на потта се установяват тези показатели, свързани с диабета. Много важно е, че този скринингов метод има 98% достоверност, а апаратът не е скъп, консумативите му също.

- Стигнахме до болната Ви тема - достъпа на нуждаещите се от помпена терапия до нея.

- Инсулиновата помпа, постоянна инсулинова инфузия подкожно, е един метод, създаден преди 38 години. Оттогава се прилага масово в цял свят. Това е скъп лечебен метод, но ако съпоставим цената му с цената на усложненията, които настъпват поради лош контрол на диабета, се вижда, че много по-евтино е пациентът да не стигне до усложнения. Има определен брой диабетици, които са много лабилни по отношение на контрола. От много ниски стойности хвърчат на много високи и всички тези спадове и пикове са сред причините за усложненията. При такива хора не можем да постигнем контрол дори и с петкратни инжекции. Имам в момента пациентка, която не можеше да забременее поради лошия контрол. Сега, след поставянето на помпа, успя. Някои пациенти не могат без такова лечение. Модерната терапия е индивидуална.

- Какъв процент твърдо се нуждаят от помпи, та въпросът с реимбурсацията продължава да виси?

- Някои хора не разбират, че няма да сложим всички диабетици на такава терапия. Примерно в САЩ бременните и децата задължително са на помпено лечение. Отделно млади хора, лекари хирурзи с диабет – защото не се знае кога ще направят хипогликемия. При помпената терапия се опитваме да имитираме физиологичната инсулинова секреция. Така че хора, които работят нощем, нямат нормирано работно време - това са все пациенти, при които без помпена терапия не може да се постигне добър резултат. Има контингент, за който тази терапия няма алтернатива и нека поне консумативите да се реимбурсират. Освен това доказано е, че при помпената терапия инсулиновата дозировка спада с над 30%, а инсулинът е скъп и се реимбурсира. Ето едно перо, от което се пести. Но най-важното е, че хората не стигат до тежки усложнения - диализа, не ослепяват и т.н.

- Много млади лекари виждам в клиниката...

- Най-грубата грешка е да живеем с мисълта, че сме единствени и незаменими и да не създадем след себе си хора, които да знаят и могат. Аз с удоволствие работя с млади хора, опитвам се да им предам това, което аз съм научила – с годините, с опита, от по-знаещи и по-можещи. Също се опитвам да им кажа, че диабетно болният се нуждае от повече внимание, защото е много чувствителен, напрегнат, при всеки хронично болен е така. Трябва да имаш търпението да го изслушаш. Макар и да е понякога несправедлив, не забравяй, че той има нужда от теб и трябва да получи твоята съпричастност. Дълбоко уважавам хората, които могат да работят в екип. Индивидуалистите отпадат. Може да е много добър, но никога никой не е най-добрият. Самотното дърво как го отвява вятърът в полето... Не знам дали съм права, но като цяло българите не обичаме да работим екипно и да се подчиняваме на правила. Което не значи, че не може да се променим. Интересно е, че когато българин отиде навън да работи, много се променя и се научава да работи в екип. За съжаление много кадърни хора напуснаха страната. Едни от най-добрите ми студенти също - и всички се устроиха добре в чужбина. И това ни е големият проблем – не можем да задържим, да устроим младите хора тук, да си работят за страната.

- Разбрах, че „колекционирате“ малко познати, силно енергийни места. Кои са начело в ранглистата?

- Обичам Родопите, една от най-старите планини с енергийно излъчване даже по-силно от Хималаите. Обичам и Странджа естествено, има толкова уникални места, такива невероятни светилища. Ходя в Пирин и Рила. Всяка си има своя красота, има своите тайнства. Привличат ме пещерите, обичам дивите места.

- Кое е последното Ви откритие?

- Една пещера. Съвсем случайно попаднах там, бях третият човек, който влиза в тази пещера. Уникална, на милиони години. Огромна, невероятно красива. После много ме впечатлиха в Странджа едни тракийски селища между Малко Търново и Мишкова нива, гробницата на египетската принцеса Бастет.

- Спортувате ли?

- О, да, естествено, карам ски, плувам, била съм хандбалистка. Обичам да ходя в планината и на лов. Но никога не стрелям по сърна. Стрелям по глигани, лисици. Обичам птичия лов, на яребици, бекаси.

Мнения