Вече оперираме пациенти около 45-годишна възраст

- Д-р Николов, защо все повече се говори за доброкачествената хиперплазия на простатата като за социалнозначим здравен проблем?

- Простатата е разположена около пикочния канал и с уголемяването си започва да оказва натиск върху уретрата. А това вече води до затруднение в уринирането и редица други допълнителни симптоми като често уриниране, нощно уриниране, което влошава качеството на живот на пациента. Преди 25 години, когато имаше пациент на 60 и няколко години за операция, казвахме, че е млад за заболяването. Сега вече имаме оперирани пациенти на 45 години. Тоест заболяването много се подмлади, с около 20 години падна надолу границата на вече оперираните пациенти, като може би всеки втори-трети мъж над 50-годишна възраст има оплаквания от простатата.

- Има ли научно обяснение, или е само статистика?

- Не, никой не може да каже. Дори самата причина за заболяването остава неясна, навсякъде се говори за хормонален дисбаланс. Но какво значи хормонален дисбаланс никой точно не може да изясни, тъй като навремето, когато не разполагахме със съвременните препарати, давахме за лечение на това заболяване женски хормони, давахме и мъжки хормони - и в двата случая пациентите се подобряваха. Така че точно каква е причината за заболяването все още остава неизяснено изцяло и затова на всеки наш конгрес, национален или международен, една от темите, на които се отделя най-много внимание, е точно аденомът на простатата. Това е много важен проблем - че се подмладява заболяването. Защото то засяга мъже под 50-годишна възраст. Това са сексуално активни хора, а заболяването води до нарушение в потентността. Така че това го прави още допълнително социалнозначимо. Навсякъде колегите го забелязват и го съобщават, но никой не се е наел да каже каква е причината.

- За лечението да поговорим сега.

- Целта на лекарствените средства е да подобрят симптоматиката, доколкото е възможно да забавят растежа на простатата, тоест да създадат един по-нормален, по-комфортен живот на пациента. Иначе самото излекуване става само оперативно, уголемената тъкан трябва да бъде по някакъв начин механично премахната. Това може да стане чрез отворена операция, може да стане и чрез безкръвна. Безкръвната операция може да бъде класическа трансуретрална резекция, може да бъде лазерно изпаряване на простатата и това, което сега излезе като нова техника, е биполярното плазмено изпаряване на простатната жлеза. При отворена операция пациентът пролежава в болницата минимум 7-8 дни, след което още около седмица е с катетър, с несвалени конци, тоест около две седмици е абсолютно извън строя във всяко едно отношение. Докато при безкръвните операции на втория ден пациентът се изписва и е абсолютно годен да си върши ежедневните неща. Само един месец трябва да се пази от тежка физическа работа.

- Операцията решава ли веднъж завинаги проблема?

- Винаги може да остане тъкан, която да започне отново да нараства. Така че няма такава оперативна интервенция, която да гарантира сто процента на пациента, че веднъж завинаги е излекуван. Без значение каква е оперативната интервенция, пациентът около 3 месеца след операцията си остава все още наш пациент. Защо? При всичките методи за операция остава дефект от изрязаната тъкан и зарастването на тази рана отнема около два-три месеца. През това време пациентът трябва да е под защитата на медикаменти, първоначално антибиотици. Но оттам нататък влизат в употреба препарати, които да имат и противовъзпалително, и антисептично действие и да успокояват уринирането. Защото, минавайки през тази рана, урината при всички положения дразни мястото и се получават периодични оплаквания – парене, болка при уриниране, по-чести позиви за уриниране. Тъй като периодът за възстановяване е два-три месеца, не можем през цялото време да държим пациента на антибиотик. И точно тук вече влизат в употреба растителните препарати, един от които е „Урокомфорт“. Приемът му може да започне успоредно с антибиотиците, а след спирането им с този растителен препарат трябва да се продължи до края на третия месец.