Функционални храни изместват хранителните добавки

Председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов коментира основните акценти от VII Национална конференция по хранене диететика, която се проведе от 16 до 18 май т. г. в курорта "Св. Св. Константин и Елена".

- Проф. Попов, кои са основните акценти от Националната конференция по хранене?

- Седмото издание на конференцията предложи изключително интересни теми, свързани с някои от най-модерните тенденции в областта на храненето. През тази година заложихме на четири основни теми – нови храни и медикаменти в лечението и превенцията на съвременните заболявания; актуални аспекти на детското хранене; нови технологии за производство на здравословни храни; функционални храни и напитки. Научната програма включваше над 50 съобщения под формата на доклади, постери и фирмени презентации.

Активно участие взеха колеги от медицинските университети във Варна, София, Пловдив, Плевен и Стара Загора. Имахме лектори и от хранителния университет в Пловдив, които ни запознаха с новите технологии в производството на здравословни храни. Нашето дружество приветства създаването на продукти с намалено съдържание на сол и мазнини, както и на безалкохолни напитки с по-малко захар. По тази причина бяхме поканили фирми, които произвеждат такива продукти.

В конференцията участваха и педиатри и общопрактикуващи лекари, за които темите бяха изключително интересни и полезни.

Науката за хранене има над 20 направления. Голяма част от тях ще бъдат разгледани на Х юбилеен конгрес, който ще се проведе през следващата година. Тогава очакваме да присъстват специалисти от Европа, Америка и Япония.

- Какви са тенденциите в детското хранене?

- В тази област имаме доста опитни специалисти. Обсъждахме храненето още от кърмаческа възраст, докога детето трябва да бъде кърмено, кога започва захранването и какви храни са подходящи. Активно участие в дискусиите взеха педиатри и производители на храни за кърмачета след шестия месец. Едно от нашите изискванията през първата половин година е бебетата да бъдат основно на майчина кърма.

Представени бяха резултати от различни изследвания, свързани с храненето при учениците и проблемите на затлъстяването в детска възраст.

- Защо наднорменото тегло при подрастващите става все по-масово?

- Проблемът е глобален. В европейски мащаб е доказано, че основната причина за тази негативна тенденция не е в храната, а в обездвижването на децата. Голяма част от тях прекарват времето си пред компютъра или телевизора. Необходимо е да се положат усилия за повишаване на тяхната физическа активност. Тази препоръка се отнася за родители, за лични лекари, за учители.

В нашата наука не говорим за вредни храни, а за вредни количества. Добре е децата да не бъдат ограничавани, защото техният организъм има нужда от повече калории – от т. нар. положителен енергиен баланс. Разбира се, стараем се още от ранна възраст да ги обучаваме да избират храната, да знаят кое е здравословно.

- Какво показва статистиката?

- Правили сме различни проучвания, но данните са различни. Обикновено през зимата се наблюдава повишаване на броя на хората с наднормено тегло – както деца, така и възрастни. През този сезон те са по-обездвижени, а храната е с повече калории. През пролетта и лятото процентът намалява. При децата и учениците обикновено регистрираме между 8 и 10% затлъстяване, а наднорменото тегло е два пъти повече. За наднормено тегло се приема, когато индексът на телесна маса е между 25 и 30. Над 30 вече говорим за затлъстяване.

В другата крайност отиват тинейджърките, които се подлагат на ограничителни диети. В тази възраст, когато организмът има нужда от разнообразна и балансирана храна, гладуването е много опасно. Съвременната наука е доказала, че ограничителните диети при 12-17-годишни момичета се отразяват на техния генотип. Впоследствие, когато решат да стават майки, те вече са с увредени гени и, за съжаление, това се предава на децата им. Категорично съм против такива неразумни диети!

- Би трябвало личните лекари при нужда да насочват към специалист. Правят ли го?

- Нашата наука е динамична и много от нещата непрекъснато се променят. Стараем се актуалната информация винаги да достига до тях и повечето са запознати. Проблемът е, че личните лекари са свикнали да флиртуват с различни фирми, а много от тях не предлагат качествени продукти. Става дума за хранителни добавки, от които ние започваме да се отказваме. На последните международни конгреси все повече се говори за т. нар. функционални храни.

- Какво представляват функционалните храни?

- При тях незаменимите компоненти на храненето – витамини и минерали, се влагат в някои продукти. Така те се усвояват максимално добре от организма. Под формата на таблетки това няма как да стане, а хората се заблуждават, че могат да решат здравословните си проблеми и да се предпазят от болести. В европейското и в нашето законодателство вече се изисква на добавките да пише, че не предпазват от болести и не могат да заменят пълноценното и балансирано здравословно хранене.

Функционалните храни бяха сред основните акценти на конференцията. За нас е важно каква част от това, което се приема, се усвоява от организма.

- Много често се говори за универсални диети, не трябва ли подходът да е индивидуален?

- Разбира се. Изключително непрофесионално е да се предписват диети, без да се вземе достатъчно информация от пациента. Появиха се много лъжедиетолози, които се представят за специалисти в областта на храненето. В повечето случаи те дори не са лекари – например кинезитерапевти в СПА центрове. Това е абсурдно!

С екип на Министерството на здравеопазването изготвихме стандарт на специалността, който скоро очакваме да влезе в сила. В него се посочва, че кабинет може да разкрива само лекар със специалност по хранене и диететика, описани са необходимата апаратура, както и минимумът от изследвания. Така е при всички медицински специалности.

Диетите с гладуване и полугладуване например са изцяло на въглехидратна основа – плодове, чай, мед. Но липсва белтъкът, който е най-важната съставка в нашето хранене – той изгражда имунитета, кръвните клетки, хормоните и всички ензими, които извършват функциите на клетъчно и органно ниво. Ако лишим организма от белтък, всички тези функции започват да страдат и се появяват болестите.
Подобно гладуване се прилага само в клинични условия, под лекарско наблюдение и при определени обстоятелства – при остро възпаление на бъбреците, на панкреаса, на черния дроб. След третия ден обаче пациентът минава на парентерално хранене - по венозен път в организма се внасят глюкоза, аминокиселини и някои от най-важни витамини.

Ние предлагаме редуцирани диети, но те са балансирани. При тях белтъци, мазнини и въглехидрати са в определено съотношение. При фалшивите диетолози балансът липсва. Те предписват или само въглехидрати, или белтъчна диета. След известно време организмът започва да си отмъщава за този нарушен баланс. Когато човек мине на нормално хранене, след драстична диета, организмът започва да трупа като резерв всички онези нутриенти, от които е бил лишаван. Получава се т. нар. йо-йо ефект, при който килограмите са качват повече. Но това е най-малкият проблем. Има пациенти, които минават по няколко пъти през такива диети. Когато стигнат до нас, нарушени са както техния метаболизъм, така и психиката им.

- Какво бихте посъветвали хората?

- Изключително важно е правилното разпределение на храната през деня. В България много хора пренебрегват закуската, набързо хапват нещо на обяд, а вечер наблягат на храната. Това е изключително вредно.
В различните части от деня метаболизмът е различен. След вечеря обикновено човек си ляга да спи и храната няма как да изгори, превръща се в резервна мазнина, интоксикира черния дроб, увреждат се съдовете. Вечерното прехранване, което се практикува от повече от 50-60% от българите, е много лош модел. Два-три часа преди лягане човек трябва да е приключил с яденето.