Проблемът за детското затлъстяване стои в центъра на вниманието на най-авторитетните европейски и световни организации в сферата на здравеопазването

- Доц. Ханджиев, струва ми се, че в България през годините трудно си пробиваше път науката за храненето, някак се възприемаше за периферна сфера в медицината?

- За съжаление е така. Дори колеги от други специалности невинаги оценяват напълно значението на нашата специалност. А самите те трябва да имат базови познания и като неразделна част от профилактиката и лечението трябва да дават съвети за диетата на своите пациенти. Иначе диететиката е клинична дисциплина. За да предпишеш определен хранителен режим на пациент с конкретно заболяване, ти трябва да познаваш в дълбочина процесите, които го предизвикват и задълбочават, и съответно как би се отразил хранителният режим.

- Вие на кого сте ученик?

- На акад. Ташо Ташев, който е бащата на българската клинична диететика. Той направи много не само за хилядите пациенти, които лекуваше, но и за развитието и признанието на нашата специалност. Акад. Ташев беше гастроентеролог, но винаги е работил с разбирането колко е важно храненето за преодоляването не само на заболяванията на стомашно-чревния тракт, но и за цялостното състояние на организма. А началното развитие на българската наука по хранене е поставено от известния химик проф. Асен Златаров. Той е първият нутриционист в България. Още през 1934 г. проф. Златаров прави в София изложба на соята, защото много преди масовата й съвременна употреба той вижда потенциала на това растение, изхранило цели цивилизации.

- Кога човечеството разбира, че храната има много тясна връзка със здравето?

- Може би трябва да започнем още преди 4000 години, когато Хипократ казва, че нашата храна трябва да е и нашето лекарство. След това Гален обявява, че който храни правилно, той и лекува добре. Ако се върнем в нашата съвременност, в ХХ в. науката категорично установява чрез своите прецизни методи, че правилното, разнообразно и умерено хранене е сред решаващите фактори за телесно и психологическо благополучие. Но докато в предишните векове основният въпрос е бил да се осигурят достатъчно калории за всеки човек, днес се оказваме презадоволени. Едва ли човечеството е предполагало, че изобилието от леснодостъпна и висококалорична храна един ден ще се превърне в нож с две остриета. Махалото не трябва да отива в нито една от двете крайни позиции по отношение на храненето – нито гладуването, нито преяждането са физиологични и полезни. Освен това допреди 120 години осигуряването на храната е било свързано с много физически усилия, а днес това не е така поне за огромен процент от населението.

- Започнаха ли вече хората в България да осъзнават колко е важно как и с какво се хранят не само болните, но и здравите?

- Радвам се, че особено по-младите хора следят съвременните тенденции, интересуват се и все по-често прилагат във всекидневието си онези хранителни практики, които в максимална степен съхраняват здравето, активността, нормалното тегло. Информираният човек отхвърля старите догматични постановки, които не стъпват на никакви научни факти. Знаете например, че поколения наред са смятали, че бременните жени трябва да се хранят като за двама души. А това е напълно погрешно! Ако бъдещата майка не желае да заложи при детето си болестите на съвременната цивилизация, тя трябва да не допуска теглото й по време на бременността да се повиши с повече от 15–16 килограма.

- Ако трябва да изведете пред скоби един вреден хранителен навик, кой ще е той?

- Прекомерната употреба на готварска сол. Сами можете да видите колко често някой, преди да е опитал ястието, посяга към солницата. Постепенно вкусовите рецептори за сол при тези хора стават по-малко чувствителни и това предизвиква един порочен кръг за прием на все по-солена храна. Известно е, че натрият, който се съдържа в готварската сол, води до прекомерно задържане на течности в организма, повишаване на кръвното налягане и всички свързани с това проблеми със сърцето, мозъка и бъбреците. Затова още от малки децата трябва да се приучават да консумират нормално солена храна. В България масово се приема до 3–4 пъти повече сол от допустимото и необходимото за нормалната функция на организма количество. Дневната норма е до 6 грама, а много хора приемат 18–20 грама. Не трябва за забравяме, че значителни количества сол се съдържат и в готовите храни, които купуваме – хляб, колбаси, кайми, сирена, деликатеси. Готовите прекалено солени храни вредят не само на здравето, но и на джоба, защото всъщност купуваме значителен процент вода и сол на цената на месо, сирене и т.н.

- Какво казва науката за захарта?

- Всичко е въпрос на мярка. Няма нищо лошо човек да хапне нещо сладко от време на време или да си сложи лъжичка захар в кафето. Но прекаляването и в това отношение води до неблагоприятни последици. Още преди повече от 50 години английският учен Джон Юткин нарича бялата рафинирана захар „бялата отрова”. Причината е, че непремерената консумация на така наречените бързи въглехидрати, които стремглаво увеличават нивата на глюкозата в кръвния серум, е сред основните фактори за затлъстяването и изобщо за появата на метаболитния синдром. Излишните телесни тлъстини не са козметичен дефект, те са сериозен здравословен проблем, който засяга сърдечносъдовата, ендокринната и костно-ставната система. Мастната тъкан е хормоноактивна, тя отключва редица процеси, включително и на така нареченото тихо възпаление, което се включва в патогенезата на редица заболявания.

- Защо напоследък насочвате усилията си основно към детската възраст?

- Защото нормалното тегло, правилното развитие на едно дете започва още от вътреутробното му развитие. Това е категорично установено. А в ранните детски години се формира броят на мастните клетки. След това те могат да се свиват при ограничаване на храненето и да се изпълват отново, но броят им остава константен. Не робувайте на приказките, че здравото дете е закръглено! Проблемът за детското затлъстяване стои в центъра на вниманието на най-авторитетните европейски и световни организации в сферата на здравеопазването.

- Кое е основното предизвикателство пред общността на специалистите по хранене?

- Да убедим хората, че борбата със съвременните хронични заболявания – инфаркт, инсулт, диабет, в много случаи може да бъде спечелена още преди те да възникнат чрез правилен режим на хранене и движение. А когато вече има наднормено тегло, са необходими упоритост и търпение. Трайното отслабване изисква намаляване на теглото с не повече от 3–4 килограма на месец, за да се избегне йо-йо ефектът – постоянно сваляне и качване на килограмите.