В България се лекуват до 38% от болните с рак

Проф. Асен Дудов е началник на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ. Той е председател на Българскотоонкологично дружество. Ръководител на Национални инициативи по създаването на Национални стандарти за системно лекарствено лечение на рака и председател на работната група. Председател на лекарствената комисия към Българското онкологично дружество. Ръководител или участник в специализирани онкологични комисии за определяне на индивидуалната лечебна тактика при раково болни на междуболнично ниво. В първата част на интервюто си той говори за идеята да има нова специалност - клинична онкология. Сега предлагаме на вниманието ви втората част.

- Проф. Дудов, кои са основните неща, които трябва да бъдат подобрени в медицинския стандарт по онкология?

- Едно от нещата, които трябва да се решат, е за дневния стационар. Той позволява по-голяма пропускливост, защото на едно легло могат да минат по няколко души дневно. Няма нищо лошо в това, че от НЗОК не са открили някои пациенти на леглото. Как да кажем на някого, на когото му е свършила лечебната схема да остане още половин ден, защото минималния престой е едно денонощие. Ами нали той иска да види близките си, да се радва да бъде навън за дните, които му остават, а не в самата болница. За съжаление касата минава и налага неадекватни изисквания. Изискват се прекалено много изследвания, особено при пациентите със скъпоструваща тепария. НЗОК иска например да се прави скенер, само и само да се плати лечението.

На практика този стандарт не се изпълнява. Касата издава един актуализационен файл, в който има изненади. Например до вчера сме правили процедури, в които има кортикостероид – тексаметазон. Като терапевтична манипулация той се признаваше за процедура. Изведнъж се оказва, че е махнат преди повече от месец от лекарствата, които правят процедура, т.е. този който е правил процедура, пие една студена вода.

Ние пишем протоколите за лекарствата без заплащане, тези за лекарствата по каса и които са вътре в болницата. Това също е една неяснота, която я няма в стандарта, но е изискване на касата. Тези изисквания и промени не се качват на сайта на НЗОК, те са само в този актуализационен файл. Не се разгласяват така, че ние да ги знаем предварително.

Има и други недоразумения - например сега хормоналната терапия минава към външни аптеки. Там срещу всяко лекарство има един код на заболяването - срещу хормоналната терапия за рак на млечната жлеза седи млечна жлеза, като код, срещу тези за простата - простата като код. Един цитостатик обаче е за повече видове тумори. Как тогава да има един код?

- Имат ли достъп българските пациенти до съвременните терапии?

- Проблемите са свързани с това, че болниците имат всяка година един предварително определен делегиран бюджет. Новите лекарства струват много пари, естествено е, че не може веднага да се включат всички пациенти, които биха се повлияли. Не трябва да се забравя, че може да има и по-стари, но не по-малко ефективни лечения. Някои от новите просто са по-удобни – например, вземат се таблетки през устата вместо да се включват системи, няма гадене и повръщане и т.н. Но просто няма как веднага всички да ги получат. В момента има едно лекарство, което излиза над 20 000 лв. месечно на пациент. При една преживяемост, която може да продължи години, това е един колосален ресурс.

Онкоболните все пак са ощетени - никога в България не са лекувани повече от 34-38% във всичките последни 20-25 г. Българите вече започнаха да разбират, че само хирургията няма да ги спаси, че лечението е комплексно, често съдържа и облъчване, и химиотерапия, че дава възможност за излекуване. Понякога хирургът в по-малките населени места с чисто сърце казва на пациента: Защо ще ходиш да те тровят, аз нали съм изчистил всичко. Но ако човекът си направи химиотерапия, ще живее много по-дълго и дори може загине от друга болест.

Вече се доказа, че ракът не е една, а 200 различни болести. Във всеки орган може да има няколко различни вида рак. Затова е ужасно да се дават подобни съвети и да се настройват хората срещу химиотерапията, но това спестява много пари. Когато повече хора се информират и потърсят правата си, изведнъж се появяват много повече кандидати за лечение. Тези болни не са взети предвид в общото планиране. Говоря за най-обикновената химиотерапия, за масовата, профилактичната, тази която не представлява никакъв финансов проблем, но пък би удължила живота на пациентите. Разбира се, колкото по-напред върви медицината, тя ще става по-скъпа. Няма как парите да бъдат същите година след година, когато старите терапии са стрували по няколкостотин лева, а новите таргетни - десетки хиляди.

- Какво трябва да се направи?

- При един от видовете рак на гърдата, който вече се лекува успешно, профилактично следоперативно за 12 месеца се дава едно лекарство, което струва 72 000 лв. на жена. Без това лекарство тя със сигурност ще умре, дори ако ракът е хванат в най-ранен стадии, гърдата е запазена, всичко е минало идеално, няма засегнати лимфни възли под мишницата. Тя обаче е носител на генетична особеност и ако не проведе това 12-месечно лечение, след година или две болестта се връща. Това са предимно млади жени.

Необходима е една решителна стъпка, в която да се помисли финансирането, как ще бъде от тук нататък. Ако не може да бъдат лекувани всички онкоболни, да се каже за колко ще стигнат средствата. Не е популярна мярка, но трябва да се каже. Другия вариант е да се подсигурят средства за всички пациенти, да се направи една единна електронна система, за да се знае кой лекар какво изписва. Сегашният хаос е създаден, за да поддържа т.н. регулаторни органи. Преди време имаше една електронна система - знаеше се къде, какво има в аптеките в страната. Трябваше да бъде пуснато нейно разширение, което да позволи лекарството да се изписва през ЕГН на пациента със УИН на лекаря. Това са уникални номера, които не могат да бъдат повторени и всичко щеше да е прозрачно. Преди години я сложиха в онкологичните лечебни заведения, но изведнъж се оказа, че няма договор за подръжка. В системата имаше предварително заложени грешки и в края на годината даде салдо от предходната година. От фирмата заявиха, че са имали договор с МЗ да изработят система, но не и да я поддържат. Впоследствие за 6-7 месеца тя се разпадна напълно. Докато не бъде пусната нова такава работеща система, няма да има прозрачност.

- Не може ли да се прави анализ по раковия регистър?

- Там гледаме стари данни, а и отклоненията са огромни за някои от локализациите. Причината е, че известията за раково болните не са отпаднали, но не всички лекари ги попълват и изпращат по предназначение. Другият начин за събиране на информация са бившите онкологични диспансери. Половината бяха превърнати в комплексни онкологични центрове, а другите - в специализирани болници.

Информационното отделение все още съществува, но докато беше в диспансера, то беше свързано с ЕСГРАОН, съществуваше и едно взаимодействие с цел да се види кои пациенти са живи или кои са останали на проследяване и т.н. След това от ЕСГРАОН започнаха да искат такси, бяха намирани хора, които не са записани в електронните системи, а на едни картончета, които се търкалят на пода.

Например един от нашите водещи невропатолози беше видял три пъти повече от особен вид нервни тумори на нервната система, отколкото бяха отразени в регистъра. Освен това регистърът не казва каква операция или химиотерапия е направена, има ли имунотерапия, хормонотерапия, съхранен ли е органът. Маркира се само „да” или „не”. За съжаление от ретистъра не може да се извлече информация как в България се лекуват пациентите при различните локализации.