И йо-йо ефектът се оказва блъф – добрата форма може да се задържи и след бързо отслабване

Д-р Теодора Ханджиева-Дърленска завършва медицина Медицинскияуниверситет в София през 2005 г. Защитила е две докторски степени в България и в Дания в областта на храненето и затлъстяването. През 2010 г. взема специалност по фармакология, а от 2011 г. специализира хранене и диететика. Асистент е в Катедрата по фармакология в Медицински факултет, София. Научните й интереси са в областта на храненето, затлъстяването, ендокринологията и фармакологията.

-Д-р Дърленска, нерекъснато се появяват нови и нови теории за храненето. Някои отричат утвърдени от десетиления схващания. Кои от традиционните митове бяха категорично развенчани през последните 1-2 г.?

-През 2013 г. излезе много сериозно изследване в сп. „Лансет” за митовете и легендите в затлъстяването. Една от теориите, която бяха развенчани, е, че ако се отслабва бързо, след това е трудно да се поддържа теглото. Големи метаанализи посочват точно обратното – независимо какъв е темпът на редукция на теглото, поддържането на постигнатата по-добра форма след това може да бъде с постоянен темп.

Друг от развенчаните митове е, че правенето на секс увеличава горенето на калории. Това е популярна теория, но не се доказва от най-новите изследвания.

Гладуването тотално се отрича. Когато приемът на калориии падне под 500 дневно, това отключва компенсаторни механизми в организма . Увеличават се хормоните, които повишават апетита – един от тях е грелин – хормон, който се отделя от стомаха. След гладуване се понижават стойностите на лептин в кръвта. Лептинът е хормон , който потиска апетита Забавя се и метаболизмът. Т.е. гладуването не е начин за правилно и здравословно регулиране на теглото. Може да бъде рисково. Когато се спазва диетичен режим, той трябва задължително да е под медицински контрол. Всякакви диети, особено когато са с високо съдържание на белтъчини, задължително трябва да се провеждат под лекарски контрол. Те дават много добър резултат, но може да са много опасни. Ако пациентът страда от нефрологично заболяване, което не е изявено, това може да доведе до тежки последствия за бъбреците.

-Напоследък балканската диета нашумя почти колкото средиземноморската. В какво се изразява разликата?

-Балканската диета е основно на базата на плодове и зеленчуци, нетлъсто месо, зърнени храни, хляб и млечни продукти – главно сирене и кисело мляко. Слънчогледовото олио е основен вид мазнина. Средиземноморската диета е със същите компоненти, но плюс риба. По принцип в България се консумира много малко риба и това важи за целия балкански регион. При средиземноморската диета се използва зехтин. Слънчогледовото олио и зехтинът са много близки по състав, разликата е, че зехтинът съдържа много ненаситени мастни киселини. Средиземноморската диета е много разпространена по целия свят, тъй като още през 90-те г. на XX в. Европа влага много средства, за да промотира различните й компоненти. Не става дума само за това какво обичат хората, а и за интереси и решения на политическо ниво. Така че средиземноморската диета е много популярна, включително и в България. Балканската диета е известна главно в балканския регион. Изследвано е как приемът на кисело мляко и главно на айрян се отразява на превенцията и лечението на затлъстяването. Данните сочат много позитивен ефект. Киселото мляко е пробиотичен продукт – има много добър ефект върху стомашно-чревния тракт. Освен това намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.

-Напоследък все по-често диатолозите препоръчват ограничаване на млечните продукти, тъй като образуват плаки по съдовете и увеличават риска от сърдечно-съдови инциденти. Как кореспондира това с концепцията на балканска диета?

-В пълномасненото кисело мляко наистина има много наситени мастни киселини, които се свързват с този атерогенен рисков фактор, но нискомаслените и обезмаслените и нискомаслените млечни продукти до 3% ги съдържат в много по-малко количество. В света има 2 течения по отношение на млечните продукти. Все по-нови данни излизат за негативния ефект на млякото върху здравето, но по-голямата част от диатолозите и специалистите по хранене се придържат към концепцията, че млякото е много здравословен продукт. Моето лично мнение е, че киселото и прясното мляко са централна компонента на здравословното хранене. За превенцията на различни метаболитни заболявания като диабет тип 2, затлъсняване и различни сърдечни заболявания е необходимо да се консумират нискомаслени и обезмаслени млечни продукти.

-Ако трябва да препоръчате здравословен режим на човек, който иска да подържа нормални килограми, как бихте посъветвали да се комбинират основните съставни елементи на балканската диета?

- Винаги се говори за индивидуално меню. Но ако трябва да се формулират общоприети правила, на първо място здравословното хранене трябва да бъде разнообразно и балансирано. Задължителна е дневната консумация на 400 г плодове и зеленчуци, които е добре да бъдат 5 вида. Наличието на нискомаслени или обезмаслени млечни продукти също е много важно. 2-3 пъти в седмицата трябва да се ядят нетлъсти меса, 2-3 пъти риба – няма значение дали е мазна или не толкова. Пълнозърнестият хляб трябва да влиза в менюто всеки ден. Здравословното хранене предполага и консумация на ядки, на различни зърнени храни – киноа, елда. Те са известни от десетиления, но сега нашумяха и е редно да се възползваме от този „преговор” на полезните им свойства. Приемът на вода също е много важен – 1,5-2 л течности на ден са задължителни. Газираните, сладки и тестени храни трябва да се ограничат, но в никакъв случай да не се изключват напълно, защото най-важно е разнообразието.

-Не е ли твърде лежерно?! Не изключвате дори хляба...

-Аз съм привърженик на хляба с нисък гликемичен индекс. Хлябовете на пазара в България нямат оценка на гликемичния индекс, но се счита, че пълнозърнестият хляб е с по-нисък гликемичен индекс. В последните 10 г. данните сочат, че храните с нисък гликемичен индекс имат превантивен ефект по отношение на затлъстяване, диабет тип 2, преддиабет и различни кардиоваскулярни заболявания.