Това показва изследване на екип учени от Университета в Маастрихт, представено на Европейския конгрес по затлъстяване в София

Проучване, представено на тазгодишния Европейски конгрес по затлъстяване в София, България, показва, че по-бързата загуба на тегло води до по-голяма загуба на чиста мускулна маса, в сравнение в постепенното отслабване. Проучването е направено от екип начело с Роел Винк, Училище за хранене, токсикология и метаболизъм (NUTRIM), Университета в Маастрихт, Нидерландия.

Загубата на тегло, предизвикана от диети, е придружена от загуба на маса без мазнини

Масата без мазнини (МБМ) се състои от всички тъкани в човешкото тяло с изключение на мастната тъкан. Най-важните тъкани са кръвта, костите, органите и мускулите. Въпреки това, не се очаква, че масата на органите, кръвта и костите се променя по време на диета. Затова промените, наблюдавани в МБМ по време на диета, най-вече се дължат на промени в мускулната маса. Непреките данни подсказват, че има положителна връзка между темпото на загуба на тегло (бързо или бавно) и загубата на МБМ, въпреки че липсват преки доказателства. Затова в това проучване авторите се стремят да изследват влиянието на темпото на загуба на тегло върху загубата на МБМ при хората с наднормено тегло и затлъстелите хора.

Теглото и телесният състав бяха определени в участниците преди и след една от двете програми:

• 5-седмична много нискокалорична диета (МНКД) от 500 калории на ден (25 души)
• 12-седмична нискокалорична диета (НКД) от 1250 калории на ден (22 души)

и след последвал 4-седмичен период на стабилно тегло.

Телесният състав е измерен чрез въздушна плетизмография с използване на технология ‘BodPod’

При използването на тази техника участниците сядат в малка стая, която определя обема на човека, измервайки изместването на въздуха като промяна във въздушното налягане. Освен това телесният състав се измерва, като се използва обикновена скала. Чрез използването на обема и масата на човек, може да се изчисли неговата плътност. От тези данни е възможно да се калкулира съотношението на мускулите и мазнините на човек, защото мускулите има по-висока плътност от мазнините.

Изследователите открили, че загубата на тегло, предизвикана от диети, е сходна в края на диетата и при двете групи (средно при МНКД – 8.8 кг, а при НКД – 8.6 кг.), а в края на периода на стабилно тегло (МНКД – 9.4 кг. и НКД – 8.8 кг.). Загубата на МБМ в края на диетата е по-висока в групата на МНКД в сравнение с НКД групата, и двете изразени като абсолютни стойности (1.6 кг. за МНКД спрямо 0.6 кг. за НКД) или като процент на загуба на тегло (18.0% МНКД спрямо 7.7% НКД). В края на периода на стабилно тегло остана нестатистически важна тенденция със средна загуба на МБМ при МНКД от 0.8 кг. спрямо 0.3 кг. за НКД, което в проценти е 9.4% МНКД спрямо НКД - 2.9%.

Авторите стигат до следното заключение:

„Загубата на МБМ е била по-висока след бързата, отколкото след бавната загуба на тегло, предизвикана от диета, при сходна обща загуба на тегло. Измерването на телесния състав при условия на отрицателен енергиен баланс надценява загубата на МБМ в сравнение с условията на стабилно тегло.”

Допълнително обясняват: „Стойността на загубеното тегло беше едно и също при двете групи – МНКД и НКД, тъй като това беше част от модела на проучването. Стигаме до извода, че при по-голям процент на загуба на тегло има загуба на мускулна тъкан при МНКД групата (бърза загуба на тегло), но разликата е надценявана, когато измерванията се извършват, докато доброволците са все още на диета, в сравнение със загубата на мускулна маса след 4 седмици на стабилизиране на теглото. Обяснението за тази разлика най-вероятно е по-голямата загуба на вода и гликоген, когато участниците все още са на МНКД (което се измерва като загуба на МБМ), която се възстановява след стабилизирането на теглото.”