Оценка на риска от хранителни и антропометрични несъответствия при жени в репродуктивна възраст в България
проф. Донка Байкова
проф. Донка Байкова
Лекар
Оценка на риска от хранителни и антропометрични несъответствия при жени в репродуктивна възраст в България

Оценка на риска от хранителни и антропометрични несъответствия при жени в репродуктивна възраст в България

Темата е представена по време на Европейски конгрес по затлъстяване 2014 в София

Резюме

Проблем: Дисбалансираното хранене е важен рисков фактор за несъответствия в телесната маса и проблеми в репродуктивните функции при млади жени.

Цел на настоящата работа е да се направи експертен анализ и оценка на здравните рискове от дисбаланси в приема на хранителни вещества и енергия, в консумацията на храни и в антропометричния статус при млади жени (на възраст 19-30 години) в България.

Материал и методи: Използван е методът на 24-часово възпроизвеждане на храненето през последното денонощие (24-hour Recall) и индекс на телесна маса (ИТМ), Body Mass Index (BMI) – като предиктор на здравен риск. Извадката обхваща 329 млади жени.

Резултатите показват: Относителният дял на жените със поднормена телесна маса е 17,3%, с нормална телесна маса – 59,8%, със свръхтегло и затлъстяване (общо) - 22,8%. Налице е неадекватно нисък среднодневен прием на: пълноценен животински белтък, комлексни въглехидрати, калций, желязо, витамини от група В, витамин С и фибри. Среднодневният прием на мазнини е висок и доставя 37% от дневната енергия с храната (Е%) – при препоръка до 30Е%. Преобладава консумация на бял хляб, сладкиши и захарни изделия, месни продукти (колбаси). Консумацията на мляко и млечни продукти, риба, зеленчуци и плодове пък е недостатъчна.

Заключение: Хранителният модел на жените на възраст 19-30 години в България е дисбалансиран, което се валидизира и от установения антропометричен хранителен статус (ИТМ). Оценките сочат: Налице е повишен здравен риск за: проблеми в имунната резистентност на младите жени, за несъответствия в нивата на фолиева киселина и желязо в кръвта, за липидния метаболизъм и костната плътност, както и за смущения в репродуктивните функции, съответно – за усложнения при предстояща бременност. Необходимо е внедряване на национална държавна политика за оптимизиране модела на храненене при тази група от населението на България, ориентирана към намаляване на рисковете за общото и в частност – за репродуктивното им здраве.

Мнения