Публикация

Няма критерии за оценка на качеството в медицината

Д-р Дечо Дечев е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” в София. Има опит във всички сфери, свързани със здравеопазването - бил е практикуващ лекар, мениджър във фармацевтичния бизнес, ръководил е отдел „Лекарствена политика” в МЗ, бил е зам.-директор на НЗОК.


- Д-р Дечев, познавате отвътре всички компоненти в здравната система. До един прокламират, че пациентът е над всичко, но дали той мисли така?

- Логическата последователност при изграждане на здравен модел би могла да се обобщи в три стъпки. Първо - определяне на медицинските дейности при лечението на дадено заболяване. Второ - обективно остойностяване на тези дейности. Трето - подсигуряване на средства за заплащането им. Този ред на действия изглежда елементарен. Но нещата започват да куцат още на втората стъпка – остойностяването. А при действие трето – да намерим финансиране – стават вече драматично зле. Остойностяването на всички действия и мерки за лечението на даден пациент е нереално. НЗОК до момента не е направила истинско остойностяване. Цените на медицински дейности, клинични пътеки, изследвания и т.н. нямат общо с реалността. Те са формирани според лобито в НЗОК, което в даден момент е било по-силно. Изработването на единна методика за остойностяване е може би първото, което трябва да се направи. Ако приемем, че дадена дейност е оценена на 100 лв., а бюджетът може да осигури 50 или 60, сме длъжни да кажем на пациента - има недофинансиране и парите трябва да дойдат отнякъде. Дали ще са от джоба му, от допълнително осигуряване или от държавата, но трябва да дойдат. Сега пациентът е поставен в унизително положение. От една страна, политиците му казват, че има конституционно право на здравна помощ, от друга – пак те твърдят: „направили сме такава законова рамка, че са длъжни да те лекуват”. От трета страна, изпълнителите казват - няма финансиране. И пациентът е с чувството, че си е платил, но когато има нужда от здравна помощ, се оказва, че трябва да плаща допълнително (под масата или на касата). И не получава качеството, съответно на медицината през XXI век.

- Оттам ли тръгва нелепото положение интересите на болния и лекуващите го да се разминават?

- Разнопосочният интерес е заложен в модела. Той е базиран на това, че изпълнителят на медицинска помощ, в случая болницата, формира своите приходи на база оборота от дейности. Преведено на разбираем език – повече болни, по-добре за болницата. Но интересът на обществото е точно обратен - да има колкото може повече здрави, а не болни хора.

- Някакви центробежни сили явно бетонират абсурда.

- Центробежните сили се наричат здравноосигурителен модел и той дава уродливите си плодове. Един от тях е, че тотално се видоизменя заболеваемостта в България. Ние продуцираме излишна заболеваемост само и само да отчетем дейност и касата да плати. И тук не визирам най-драстичните нарушения. Тази година хоспитализациите ще са около 2 млн. и всяка следваща броят им ще се увеличава с 200-250 хил., защото системата ни принуждава да работим така. Особеност на нашия здравен модел е, че комерсиалният интерес е с приоритет. В държавите със здравноосигурителен модел, в който водеща е медицината, а не търговията, огромната част от проблемите на пациента се решават в извънболничната помощ. У нас, главно поради комерсиални интереси, пациентът директно се насочва към болницата, което е и основната причина бюджетът на НЗОК да се пропуква първо в болничната помощ. В извънболничната проблем с бюджета няма, защото се работи на принципа на капитацията. Независимо от това дали пациентите му боледуват или не, джипито получава твърда сума за тях.

- Но и неговият приход не се обвързва с резултата – как се профилактира и лекува пациентът и защо са много изпратените в болница...

- Има огромна липса на критерии, по които НЗОК да оценява качеството - при джипита, специалисти или в болница. Всички проверки засягат единствено документацията. Никой до момента не е въвел критерий за обективна преценка на това дали пациентът действително има подобрение или не. Необходимо е изключителното съдействие на лекарския съюз, защото няма да са малко случаите, в които ще се окаже, че медицинската помощ не е била с необходимото качество. Тогава нелицеприятните неща ще лъснат.

- Но ще е в полза на добрите, призваните лекари, за които слагането в общ кюп е обидно. Понеже всеки ден някой капе катран в кацата с меда.

- Предприемането на действия за оценка на качеството на медицинския труд при всички случаи няма да бъде посрещнато положително от голямата част от лекарите. Защото това означава, че дейностите им трябва да станат значително по-прецизни в рамките на същото заплащане. Хората, които ще въведат такива критерии, няма да бъдат приети възторжено от огромната част от медицинското съсловие - а то избира ръководството на БЛС.

- Мнението Ви за практиката медиците да работят на повече от едно място?

- Всеки трябва да работи на колкото иска места. Но НЗОК не трябва да сключва повече от един договор с лекар. Категоричен съм, че един от пътищата, по които НЗОК се източва повсеместно, са именно т.нар. гастрольори. Питам – защо на този лекар, който иска да работи допълнително, не му се даде възможност да го прави на мястото, където има трудов договор? Примерно анестезиолог не може според нормативната уредба да работи повече от 7 часа в болницата, където е на трудов договор, но може да обикаля страната, за да си докара допълнителен доход.

- Има ли нездравословна конкуренция между болниците в ущърб на пациента?

- Разбира се. Принципът - взимаме еднакъв процент от всички независимо от дохода и на изхода всички получават еднакво - е много ляв. В същото време действаме дясно, оставяйки пазарът да решава всичко. Болниците са търговски дружества, но държавните са длъжни да развиват медицински дейности, които по презумпция са губещи, докато частните естествено развиват само печеливши, добре финансирани дейности. Така държавата подлага на геноцид собствените си болници за сметка на частните, което рано или късно ще я затрудни да изпълнява основното си задължение - да осигури достъп до качествена медицинска помощ. Време е да върнем здравната система към центъра на скалата, т.е. да има бюджетни болници, в които държавата ще изпълнява задълженията си по конституция, а надграждащата част да се развива от болници търговски дружества. Колкото и пари да налеете в системата в този й вид – ще изтекат. При очаквания дефицит на касата от 90 млн. само за София, една трета от т.нар. надлимитна дейност е отишла само при две нови частни болници. В същото време на държавните (които, освен че са търговски дружества, имат и социална функция) им се орязват бюджетите с 25-30%. Цялата система работи против тях и те потъват все повече.

- Толкова ли е трудно да приложим изпитан и пасващ ни модел?

- Хората, определящи физиономията на гилдията, са против промяна на модела. Чувстват се отлично в него, той работи за тях. И някои от тях са сред основните причини вече 15 години да няма реформа. Всяка държава си е направила модел и се простира според чергата си. В момента, за да покрием нормативния здравен пакет, който държавата е длъжна да осигури, трябва да отделяме 2-3 пъти повече пари. Понеже ги нямаме или не искаме да ги дадем, караме пациента (център на системата!) да си ги търси. А системата е такава умишлено, та тези пари, които човекът ще намери, да бъдат дадени по неофициален, нелегален начин на определен кръг хора. Журналистическо разследване откри в компютъра на фирма, продавач на медицински изделия, имената на 136 лекари, на които фирмата е дала над 8 млн. лева комисиони срещу подпис. В списъка имаше хора, получили над 600 хил. лева за година и половина. А МЗ и НЗОК дори не проявиха интерес! Казвам го не за да засегна някого, а за да илюстрирам, че системата прави всичко възможно да мачка пациента. Това е конфликтът - интересът на пациента е един, на лекаря - коренно различен.

- Кой да спука цирея?

- Виждам надежда отвън – от отишлите да работят в чужбина. Ако макар и неголяма част от тях се върнат и пренесат правилата, по които са научени да работят, ще се измъкнем от това положение. Защото те вече са с друг манталитет, там е спасението. Но в много звена същият кръжец, за който говорих, види ли някой талантлив, не го допуска нагоре. Затова заминават лекарите – пречи им се да се развиват. Заплащането е второстепенна причина. Според мен човекът, който ще оправи нещата, трябва да е извън гилдията. Но кадровиците не правят разлика между медицина и здравеопазване. Смятат, че добрият лекар ще е и добър ръководител. Обикновено става точно обратното - този принцип води до най-големите провали. НЗОК трябва да изкове правилата. Но там от 2005-а нещата вървят надолу, защото партийната подкрепа стана водещ критерий за избор на шеф. Виждаме трагичния резултат.

Коментари