Уврежданията при исхемичен инсулт са обратими
Илияна Ангелова
Илияна Ангелова
Експерт
Уврежданията при исхемичен инсулт са обратими

Уврежданията при исхемичен инсулт са обратими

Пациентът обаче трябва да започне лечение до четвъртия час

Исхемичните инсулти се свързват с трайни увреждания - парализа на крайници и смущения в говора, движенията. Тези последици може да бъдат избегнати, ако пациентът попадне на правилното място в рамките на „златното” време за реакция – до 4-6-ия час, казва доц. Лъчезар Пенев, началник на отделението по образна диагностика в столичната Сити Клиник, председател на Българското дружество по невро-рентгенология и член на Европейската асоциация по невро-рентгенология. Има няколко стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се сведат до минимум последиците от исхемията (запушването) на мозъчен съд. Такива са около 85% от инсултите.

Исхемичният инсулт е сериозно заболяване и с голям социален ефект, тъй като много пациенти се инвалидизират тежко, подчертава доц. Пенев. За разлика от всички останали тъкани мозъкът изисква много по-кратки срокове за действие, за да се отпуши засегнатият мозъчен съд. Целта е пациентът да получи квалифицирана медицинска помощ в рамките на „златния” прозорец – той е до 4-6 часа от първите симптоми. Първият проблем е, че пациентът невинаги осъзнава какво се случва с него и се губи ценно време.

Обучен екип, апаратура плюс организация на работа = гаранция за успех

Друго, което бави болните, е, че много болници, които приемат по клинична пътека за инсулти, нямат всички необходими звена, за да се осъществи диагностика и лечение на едно място в най-кратки срокове. Става дума за комбинация от апаратура и добре обучен екип, който работи в синхрон и по определен алгоритъм. Първата оценка на състоянието се прави от невролог и спешен екип по съответните скали, пояснява доц. Пенев. След това веднага се изпраща за образна диагностика. Първата стъпка е компютърна томография. Тя позволява да се изключи голям процес, който да е довел до неврологичния дефицит, да се изключи интракраниална хеморагия. В някои случаи лекарите се опитват да разберат кое е първичното. Болният е намерен паднал, но не се знае дали е паднал, защото е получил инсулт, или падането е предизвикало травма. Затова първият преглед на главата с томограф трябва да ориентира специалистите. Ако успеят да изключат другите възможни диагнози, невролозите са наясно, че става дума за исхемичен мозъчен инсулт. Тогава пациентът се изследва отново на ядрено-магнитен резонанс. Той дава възможност да се диагностицира исхемичният мозъчен инсулт дори в момента на неговото случване. Пет до 10 минути след началото на симптоматиката вече виждаме къде е инсултът, допълва доц. Пенев. Това са правила, възприети в Сити Клиник от световните гайдлайни.

Важно е магнитният резонанс да има технологията „дефюжън гейтед имиджинг” Тя показва дифузията на водните молекули, интра- и екстрацелуларни. Изследването продължава 20-30 секунди, но то показва дали има или няма инсулт, в какъв стадий е той. След това правим ангиографски изследвания без контраст, за да покажем точното място на тромбоза и да улесним интервенционалнилистите къде точно трябва да се намесят, допълва доц. Пенев.

Видовете исхемични инсулти се определят в зависимост от времето, в което се диагностицират. Той е хиперакутен, ако е установен до 4-6 часа; акутен - до края на първото денонощие и субакутен, ако е диагностициран до седмия ден. В ранните часове диагнозата се поставя на магнитен резонанс с новите технологии. След 12-ия час се вижда и на компютърен томограф, но тогава вече е много късно за спешна интервенция. Ако пациентът се е забавил по една или друга причина, не остава друга възможност, освен да се приложи старият метод на лечение. За съжаление при него речевите и моторно-двигателните увреждания остават. Какви ще са те зависи от поразения участък в мозъка, какви центрове се намират в него – за говора или моториката.

Какви са съвременните терапевтични възможности

Ако пациентът е бил диагностициран в рамките на „златния прозорец”, лечението на пациента се преценява от екип, който може да извърши интервенционалната процедура. Достига се с катетър до засегнатото място и в кръвоносните съдове на място се инжектира тромболитично агент, за да се отпуши артерията. Ако няма тромб или емболия, а инсултът е резултат само от стеноза на съда, се поставя стент.

Магнитният резонанс помага и по още един начин – с него се прави оценка на перфузията на околния паренхим. Това е необходимо, за да се прецени кои са местата за лечение, да се оцени коя е зоната в мозъка, която е в риск. Да се оцени перфузията на паренхима означава да се прецени доколко е нарушено снабдяването на околните тъкани с кислород вследствие на запушения кръвоносен съд. По това се съди какъв е шансът тази тъкан да оцелее или да загине, взема се решение за спешна интервенция.

Вторични хеморагични инсулти не изискват намеса

Всеки по-голям мозъчен инсулт до 4-5-ия ден минава през вторичен хеморагичен инсулт. Поради нарушенията в клетъчната мембрана на засегнатото място се излива известно количество кръв. То обаче не е първично. По принцип това не налага хирургична интервенция. Операция се прави само при строго определени индикации на интрапаренхимните и екстрааксиални кръвоизливи, които са извън мозъка, но го притискат. Ангиографско изследване установява източника на кървене - аневризма или артериовенозна малформация. Тогава повечето интервенции са ендоваскуларни.

В България много хора се инвалидизират след инсулт

Съвременното комплексно диагностициране и лечение на инсултите се прилага все още само на много малко места. Като се има предвид, че „златният прозорец” за спешна реакция е толкова малък, става ясно защо толкова много хора се инвалидизират след инсулт. Има редица проблеми на здравната система в тази връзка.

На първо място е организацията на спешната помощ. Трябва да се обърне специално внимание на подготовка на кадрите, които работят там. Сега те са неподготвени сподред доц. Пенев. Второ – трябва да се определят кои са точно болничните звена, в които попада пациентът. Все още на малко места има изработени алгоритми, по които да се работи там.

Има клиники и отделения, които приемат болни болни с инсулт, но не разполагат с необходимата техника за прецизна диагностика. В едно от специализираните звена за лечение на тежки мозъчно-съдови заболявания в София например няма ядрено-магнитен резонанс. Ако пациент с инсулт попадне там дори навреме, ще бъде препратен другаде за диагностика и така се губят ценните часове за ефективна спешна терапия.

Важно е болницата, която приема болни с инсулти, да има подкрепата на неврохирурзи. Ако те не са на място, да се сключи договор с друго лечебно заведение. Това е важно, защото при определени увреждания на мозъчните съдове рисковете при инжектиране на тромболитично елементи или стентиране на съда са големи и може да се наложи намесата на неврохирург.

Трябва да се работи и за по-добрата информираност на болните кои са първите симптоми на инсулт. Рисковите фактори са добре известни: високо кръвно, пушене, алкохол, затлъстяване и атеросклероза. Критичната група са пациенти над 60 г. Ако и от Бърза помощ са добре информирани, къде да закарат пациента при спешно състояние, тогава шансовете за подобрение драстично се увеличават. Болните ще бъдат изписвани с по-малък неврологичен дефицит. Неврологичните увреждания са обратими в големия си процент при навременно лечение, подчертава доц. Пенев.

Сега се подготвят алгоритми и насоки за добра медицинска практика за установяване на исхемичен инсулт. Те ще бъдат приети от Българската асоциация по рентгенология. Остава предизвикателството, ангажираните с тази дейност медицински екипи в цялата страна да спазват правилата.

Реклама

Мнения